Определение № 718 от 12.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 718 гр. Благоевград, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500263 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 11160/05.12.2025г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори * Т. Й.

В. и К. М. К., чрез ю. К., със съдебен адрес ***, срещу Решение № 381/07.11.2025г., постановено по гр.д. № 1468/2024г. по описа на Районен съд Петрич.

С жалбата са наведени оплакваня, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати в полза на Д. А. А. и на Г. А. А.. действащи лично и със съгласието на тяхната майка К. А. Б. по 15 000,00 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техния баща А. И.

А., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба– 16.07.2024г. до окончателното й плащане.

В жалбата се застъпва становище, че не са налице правни или фактически основания за присъждане на толкова голямо обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищците, поради което жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, моли въззивния съд, след като отмени първоинстанционното решение да постанови съдебен акт, с който да отхвърли изцяло предявените от въззиваемите искове, а при условията на евентуалност – да намали размера на претендираните застрахователни обезщетения, предвид необоснованата им прекомерност и съпричиняването в значителна степен, като съобрази, че претендираното обезщетение не съответства на трайната съдебна практика.

Във връзка с оплакването за неправилност и необоснованост оспорват се изводите на първоинстанционния съд поради неточно възприетите от решаващия състав на PC Петрич 1 причини за осъществяване на процесното ПТП, респективно за възникване на вредите в резултат от същото. Съдът е формирал изводите си за наличие на вина у водача на застрахования при въззивното дружество лек автомобил в пълно противоречие с действителните обстоятелства, установяващи се от приобщените в производството писмени и гласни доказателства. Съдът не е отчел, че въз основа на същите се достига до извода, че реализирането на процесния пътен инцидент е било технически непредотвратимо за водача на застрахованото МПС. Същата е управлявала автомобила си при пълно спазване на всички правила на ЗДвП и ППЗДвП, но водача на товарен автомобил марка „М.“, модел „* – С.“ с peг. № *** не е могъл да предположи, че на 05.07.2022г. около 11:20 ч., на път BLG-1166, км.

20 на изхода от с. Г. към ГКПП З., има лица които премахват растителността от пътния банкет и че същите се движат по пътното платно без да са обезопасили периметъра на своята работа, както и без да са със светло отрезвителни жилетки/елементи.

Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид и не е коментирал изложените от ответника твърдения и доводи за претърпените от А. И. А. неимуществени вреди, като се твърди, че сумата, с която е осъдено въззивното дружество не е съобразена с изискванията и критерия „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД, както и с конкретния принос от пострадалото лице – А. И. А.. Районният съд не е коментирал факта, че инцидентът е станал в изпълнение на трудовите задължения на А., възложени му от кмета на с. Г. (като работодател). Възлагайки тази работа на А., работодателят е следвало да обезопаси периметъра на работа по пътното платно, както и да подсигури светлоотразителна жилетка. В конкретния случай е следвало да бъде уведомена и общ. Петрич, като собственик на пътя, както и Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с подписано споразумение помежду им (за поддържане на пътния участък), за да обезопасят дейността по работата на А. И. А.. Застъпва се становище, че това са съществени обстоятелства, които не са разгледани и взети предвид при постановяване на съдебното решение.

Иска се от въззивния съд да съобрази приетата СМЕ от съда и оспорена от въззивното дружество, в кото се сочиче няма конкретика относно етапите на възстановяване на А. И. А., спазвал ли е предписаното му лечение, правил ли е редовно консултации със специалисти, извършвал ли е рехабилитация, имал ли е съпътстващи заболявания, които да са удължили и затруднили повече от обичайното време възстановяването при такъв тип травми. Сочи се в жалбата, че от свидетелските показания на един от свидетелите, става ясно че А. А. не спазвал лекарските предписания и е отказвал да посещава лекари, както и да прави последваща рехабилитация.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че основна причина за реализирането на процесното събитие е виновното и противоправно поведение на водача на застрахования във въззивното дружество товарен автомобил марка „М.“, модел „* - С.“ с peг.

№ ***, застъпва се становище с въззивната жалба, че съпричинителната квота на А. И. А. е значителна, като същият е минимум еквивалентен на този на водача И. К. С., поради което се твърди, че определените обезщетения в полза на въззиваемите е следвало да бъдат намалени на това самостоятелно основание с не по-малко от 50%.

2

При условията на евентуалност, поддържа се с въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел точната степен на доказаните от жалбоподателя възражения за съпричиняване от ответната страна.

Твърди се, че значението на светлоотразителната жилетка и обезопасяването на пътния участък (със конуси и/или др. способи) биха дали възможност на водача на МПС да реагира своевременно и така нямало да се стигне до подобен инцидент, като конкретния случай обуславя степен на принос от поне 70% от страна на пострадалото лице. Застъпва се становище, че значението в настоящия случай на светлоотразителната жилетка и обезопасяването на пътния участък е огромно, предвид видът на удара, при който водачът И.

К. С. не е имала възможност за реакция. Първоинстанционният съд е следвало като отчете, че жалбоподателя е доказал категорично възражението си за принос и предвид изложените факти по делото, да приеме че не е доказано виновното поведение на водача на застрахования при въззивното дружество автомобил. Иска се от въззивния съд да отчете, че въз основа на приетата експертиза не е могло да се установи категорично, че водача на товарния автомобил е виновен за инцидента и за последиците от същия.

Поддържа се с въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд е определил необосновано завишени по размер обезщетения за неимуществени вреди, тъй като е приел, че пострадалият е претърпял болки и страдания, както и телесни увреждания вследствие от процесното ПТП, в значително по-голяма степен, вид и интензитет от установените по делото. Решаващият състав на РС Петрич не е отчел, че се касае за травма от която обичайно пълното възстановяване не отнема повече от 6 месеца. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че претърпените травми не са рефлектирали върху живота на намиращите се в активна възраст ищци, не са отчетени и фактите, че А. И. А. не е полагал нужните усилия и не е изпълнявал лекарските насоки, не е посещавал специалисти, не е получавал нужната подкрепа от своите близки по отношение на назначеното му лечение, което е довело до удължаване на периода за неговото възстановяване.

Твърди се с въззивната жалба, че присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди в полза на ищците са необосновано прекомерно завишени. Изтъква се, че съгласно Постановление № 4/23.12.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди“. Сочи се, че определеното обезщетение за неимуществени в полза на ищците, не е съобразено и с константната съдебна практика на ВКС при определяне на размера на обезщетение, като се позовава на ППВС № 4/1968г.;

Решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г„ ТК. II т. о.; Решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК. II т. о.; Решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС.

ТК. II т. о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС. ТК. IIт. о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки 3 и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, макар те да нямат самостоятелно значение, а следва да се преценяват в съвкупност с другите критерии.

Поддържа се с жалбата, че в процесния случай първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид доходите на пострадалото лице, което той въобще не е сторил, а също и социално-икономическите условия в страната, но единствено към момента на настъпването на увреждането. Изтъква се, че последното е трайно застъпвано становище в актуалната съдебна практика и в правната доктрина, които се ръководят от принципа, че социалната функция на обезщетението за неимуществени вреди, които не подлежат на репариране е да бъде доставена заместваща облага на пострадалия, а не да бъде постигнато неоснователното му обогатяване.

Посочва се също в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал по искане на ответната страна експертизи– САТЕ и СМЕ, като в последствие поради техническа грешка и забавяне в плащането с Определение № 350/02.06.2025г., постановено по гр.д. № 1468/2024г. по описа на PC Петрич е отменена допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, а въпросите на въззивното дружество по съдебно-медицинската експертиза не са допуснати.

Изтъква се, че с първоначалното си определение съда е преценил, че експертизите са необходими и нужни за резултата на делото, но поради техническа грешка съдът вместо да разпореди депозитът да бъде заплатен от бюджета на съда, а в последствие да осъди въззивното дружество да възстанови този разход е приел, че тези обстоятелства са ненужни за доказване, нарушавайки принципите на равнопоставеност на страните и справедлив процес съгласно чл. 121 от Конституцията и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

Сочи се в жалбата, че отнетата възможност за извършване на тези експертизи лишава ответника от правото му на ефективна защита и накърнява основни принципи на гражданския процес– равнопоставеност на страните и право на пълно доказване.

Сочи се също, че лишаването на съда от възможността да се ползва от заключенията на САТЕ и недопускане на въпросите на ответника по СМЕ е създало предпоставки за постановяване на решение при непълнота на доказателствения материал.

Иска се от въззивния съд да допусне съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ и нова съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ (с вещи лица със специалност съдебна медицина и травматолог).

С оглед направеното възражение за съпричиняване, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли въззивния съд да допусне съдебно-автотехннческа експертиза (САТЕ) и съдебномедицинска експертиза (СМЕ), които да отговорят на поставените с въззивната жалба задачи.

С въззивната жалба, първоинстанционното решение се обжалва и в частта, в която са уважени акцесорните искове за законна лихва забава върху главниците по аргумент от 4 неоснователността на главните искове, както и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Г. Й., като неправилно определен размер на присъденото възнаграждение.

Сочи се в жалбата, че дори при хипотетично наличие на основания за приложение на чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв, съдът е присъдил необосновано завишено възнаграждение. В тази връзка от страна на въззивното дружество са изложени следните аргументи: