Решение № 677 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500709 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М. М. Д. чрез пълномощника му адвокат Б. З. срещу решение № 295 от 27.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 1143 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав.

Във въззивната жалба се сочи, че с цитираното решение съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск с правно основание член 124 от ГПК, по силата на който да бъде отречено по отношение на него като ищец валидното възникване на учредено право на ползване върху процесния имот в полза на ответниците Х. К. Д. и Т. А. Д. по силата на нотариален акт № *, том І, рег.№ 240, дело № 2/2023 г. на нотариус С. Ч..

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде уважен изцяло предявения главен установителен иск по член 124 от ГПК.

С определение № 1764 от 09.04.2026 г. съдът е оставил без движение въззивната жалба, като е дал възможност на М. М. Д. в едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани нередовностите по въззивната жалба, като уточни дали иска допълване на първоинстанционното решение досежно предявения отрицателен установителен иск, а ако отговорът е отрицателен – да обоснове какъв е правният му интерес от депозираната въззивна жалба.

С уточняваща молба, депозиран на 20.04.2026 г., М. Д. е заявил, че не прави искане за допълване на решението и обосновава правния си интерес от жалбата единствено в случай, че първоинстанционното решение бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание член 26, алинея 1, предложение трето от ЗЗД и е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между Х. К. Д. и Т. А. Д. договор за учредяване на вещно право на ползване и дарение на идеална част от ПИ с идентификатор ***, обективиран в НА № **, том І, вх.рег.№ 198 от 06.01.2023 г. на Службата по вписванията, е недействителен поради накърняване на добрите нрави.

1

Въззиваемите страни Х. К. Д. и Т. А. Д. чрез адвокат С. Х. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата и считат решението в атакуваната му част за правилно и закононъобразно, което като такова следва да бъде потвърдено. Излагат конкретни доводи в тази насока.

Постъпила е и въззивна жалба от Х. К. Д. и Т. А. Д. против решението в частта, с която е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание член 26, алинея 1, предложение трето от ЗЗД и е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между Х. К. Д. и Т. А. Д. договор за учредяване на вещно право на ползване и дарение на идеална част от ПИ с идентификатор ***, обективиран в НА № **, том І, вх.рег.

№ 198 от 06.01.2023 г. на Службата по вписванията, е недействителен поради накърняване на добрите нрави.

Във въззивната жалба се сочи, че решението в атакуваната му част е недопустимо като произнесено по нередовна искова молба, защото ищецът не е обосновал правен интерес от иска с правно основание член 26, алинея 1, предложение трето от ЗЗД, а такива не могат да се извлекат и от изложените обстоятелства, на които се основава иска, тъй като липсват такива. Също така намират, че същото е нищожно, тъй като мотивите му в атакуваната част са неразбираеми. Евентуално се счита, че същото е и неправилно и незаконосъобразно, като се сочат пространни доводи защо в конкретния случай не е налице накърняване на добрите нрави. Иска се решението в обжалваната му част да бъде обезсилено, евентуално отменено като незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявеният иск член 26, алинея 1, предложение трето от ЗЗД като неоснователен.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит при условията на водене на двама свидетели за установяване, че съдебната делба е заведена със знанието и съгласието на ищеца с цел имотът да остане съсобствен и, че ищецът е знаел и е бил съгласен да бъде сключена процесната сделка с цел запазване на имота от трети лица.

Въззиваемата по тази жалба страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като иска потвърждаване на решението в атакуваната му част.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията, изложени в исковата и уточнителната молба са, че ищецът и първият ответник са съсобственици заедно с трето за спора лице М. И. Б. при равни квоти - по 1/3 идеална част за всеки от тях - на ПИ *** с адрес в град В. - ул. „С. Н.“ **, целият с площ от 221 кв.м по документ за собственост, а по скица - 219 кв.м, при граници ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***. По инициатива на ответника Х. К. Д. е било образувано гр.д.№16065/2020 г. на Районен съд - Варна, за делба на този имот, като исковата молба е вписана на 07.01.2021 г. от Х. Д.. Излага се, че в хода на делбеното производство ответникът се опитвал да прекрати съсобствеността, като получи в дял имота и изплати на останалите съделители уравнение на дяловете по силно занижени цени. С решение № 260260 от 04.05.2022 г. имотът бил изнесен на публична продан, като по инициатива на ответника Х.

Д. е било образувано изпълнително дело № 361/2022 г. по описа на ЧСИ З.Д., по което по искане на ответника като взискател, на 29.06.2022 г. била наложенена възбрана върху имота с цел последващото изнасяне на публична продан. Сочи се, че по искане на ответника Х. Д. изпълнителното производство било прекратено и наложената възбрана заличена на 05.01.2023 г., като още на следващия ден - 06.01.2023 г. - с нотариален акт /НА/ № *, том І, рег.№ 240, дело № 2/2023 г. на нотариус С. Ч., вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№ 2

*** от 06.01.2023 г., дв.вх.рег.№ ***, акт № **, том 1, дело 70, ответникът Х. Д. първо учредил пожизнено безвъзмездно право на ползване върху 1/6 идеална част от имота на съпругата си Т. А. Д., като със същия НА след това дарил същата 1/6 идеална част от притежаваната общо от него 1/3 идеална част, като на себе си е запазил пожизнено безвъзмездно право на ползване върху оставащата 1/6 идеална част от имота. След извършването на тези действия по искане на Х. Д. било образувано ново изпълнително дело - № 4/2023 г. по описа на ЧСИ З. Д., който отново вписал възбрана върху недвижимия имоти и го изнесъл на публична продан. Според ищеца първият ответник вече е бил сигурен, че той щял да бъде единствен възможен наддавач и победител. Заявява, че ответникът не е уведомил нито съделителите, нито съдебния изпълнител за предприетите действия. В хода на изпълнителното дело на ищеца било връчено съобщение изх.№ 10976 от 09.05.2023 г. за насрочена публична продан, като в същото не било посочено наличието на учредено право на ползване. Публичната продан приключила на 05.06.2023 г., като ищецът решил да вземе участие и да наддава за имота, който бил обявен при изключително занижена първоначална тръжна цена. Х. Д. също взел участие в проданта, но не наддавал за имота, поради което и ищецът бил обявен за купувач с протокол от 16.06.2023 г. C постановление за възлагане на недвижим имот от 21.07.2023 г., вписано в Агенция по вписванията под акт № ***, том 71 от 05.09.2023 г., ищецът придобил правото на собственост върху останалите 2/3 идеални части от имота, който станал изцяло негова индивидуална собственост. Заявява, че в постановлението за възлагане не било посочено, че е налице учредено вещно право на ползване върху имота. навеждат се доводи, че ищецът бил сключил предварителен договор за проектиране и строителство на сграда в процесния имот, като предоставил пълномощно на строителя да го представлява пред административните органи по повод процедура по изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ за имота. В хода на процедурата услугата била отказана от компетентния орган, поради наличието на ползватели на част от имота и липсващото им съгласие. Сочи, че на 28.12.2023 г. ответникът бил сключил договор за наем на 35 кв.м от имота за срок от една година с трето лице, като договорът бил вписан в Агенция по вписванията. Според ищеца от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот той е придобил всички права, които ответникът и неговите приобретатели са придобили върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. На взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди вписването на исковата молба по делбения иск. Според ищеца при така съставения акт за учредяване на ползване следва, че всеки от ответниците притежава правото на собственост върху 1/6 идеална част от имота и има учредено право на ползване върху собствената си 1/6 идеална част от имота. Намира, че тъй като дарението, с което е било прехвърлено правото на собственост, следва учредяването на правото на ползване върху 1/6 идеална част от имота, то с последващото действие по прехвърлянето на право на собственост на същата тази идеална част от имота се е погасило правото на ползване, което е било погълнато от придобитото право на собственост. Намира, че клаузата, с която ответникът Х. Д. си е запазил правото на собственост върху 1/6 идеална част от имота е нищожна и не поражда правно действие, тъй като не би могъл да запази пожизнено право на собственост върху идеална част от недвижим имот, която притежава. Поради това, намира, че с влизане в сила на постановлението за възлагане правата на двамата ответници - собственици на по 1/6 идеална част от недвижимия имот, са били погасени. Заявява, че договорът, обективиран в НА № * от 2023 г., е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като със сключването му се цели осуетяване на законосъобразни действия на ЧСИ, нарушване на стабилитета на актове на ЧСИ и увреждане на правата на ищците, което намира, че се явява забранена от закона цел и непозволен от закона правен резултат, който накърнява добрите нрави. Сочи, че учреденото вещно право на ползване цели единствено да 3 ограничи правата на новия собственик, а не реално изпълнима сделка. Заявява, че договорът е недействителен поради невъзможен предмет. Сочи, че е фактически невъзможно при сключване на сделка за идеалната част реално да се обособи като самостоятелен обект съгласно член 202 от ЗУТ, който да е годен за ползване.

С оглед изложеното предявява иск с правно основание член 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че не е налице валидно учредено право на ползване на ПИ с идентификатор № *** с адрес в град В. - ул. „С. Н.” № **, целият с площ от 221 кв.м по документ за собственост, а по скица - 219 кв.м, при граници ПИ с идентификатори № ***, ***, *** и ***, по силата на НА № * от 06.01.2023 г.; в условията на евентуалност иск с правно основание член 26, алинея 1, предложение първо от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за учредяване на вещно право на ползване и дарение на недвижим имот, за който е съставен НА № * от 06.01.2023 г., поради заобикаляне на закона; в условията на евентуалност иск с правно основание член 26, алинея 1, предложение трето от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за учредяване на вещно право на ползване и дарение на недвижим имот, за който е съставен НА № * от 06.01.2023 г., поради накърняване на добрите нрави; в условията на евентуалност иск с правно основание член 26, алинея 2, предложение първо от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за учредяване на вещно право на ползване и дарение на недвижим имот, за който е съставен НА № * от 06.01.2023 г., поради невъзможен предмет; в условията на евентуалност иск с правно основание член 26, алинея 2, предложение четвърто от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за учредяване на вещно право на ползване и дарение на недвижим имот, за който е съставен НА № от 06.01.2023 г., поради липса на основание.