Решение № 762 от 22.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300502586 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на от „Вилад Груп“ ООД, ЕИК 202587331, гр. Съединение, чрез адв. Ч., АК Пловдив, срещу решение № 262192/09.08.2021 г. по гр.дело № 7566 по описа на РС Пловдив за 2019 г.

С обжалваното решение РС Пловдив отхвърля предявения от „Вилад Груп“ ООД гр. Съединение, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив, установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5444,10 лева - главница, представляваща стойност на заплатена на 26.05.2016 г., без правно основание сума по анулирана (сторнирана) с кредитно известие № 3000356650/15.05.2018 г., фактура № 1150835735/30.04.2016 г., за отчетен период 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., с която сума е прихваната без основание част от стойността на новоиздадената фактура № 1191311441/15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2440/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4404/2019 г. по описа на РС– Пловдив, ХІІ гр.с.

1

Осъден е „Вилад Груп“ ООД за заплащане на разноските в производството.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателя „Вилад Груп“ ООД го обжалва изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че съдът е постановил обжалваното решение при напълно погрешно и превратно тълкуване на фактите по делото и събраните доказателства, при неправилно прилагане на материалните норми, уреждащи основни институти на гражданското право като „договорна отговорност“ и „неравноправни клаузи“. Твърди, че съдът не се е съобразил изцяло с установените правопораждащи факти и обстоятелства по влезли в сила решения между страните. Излага съображения, че съдът неправилно е възприел, че процесната сума е начислена от въззиваемото дружество за реално доставена енергия, като твърди, че същата е начислена на основание едностранна корекция на сметка. Счита, че съдът не се е съобразил и със задължителната практика на ВКС относно частичния иск по тълкувателно дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно не е приел довода в исковата молба за извънсъдебно признание на иска с анулиране на фактурата, въз основа на която е направено плащането, не е отчел посочените нарушения на ЗДДС, както и довода му за незаконосъобразно новиране на задължението.

Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В писмени бележки, приложени към делото в съдебно заседание, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да му бъдат заплатени разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно направените оплаквания във въззивната 2 жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.

415 от ГПК вр. с чл. 55, предложение трето от ЗЗД.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните, или настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От приложеното по делото заповедно производство се установява, че със Заповед № 2440 от 21.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр.дело 4404/2019 г. по описа на РС Пловдив, е разпоредено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя „Вилад Груп“ ООД, сумата от 5444,10 лева - главница, представляваща стойност на платена на 26.05.2016 г. без правно основание сума по анулирана (сторнирана) с кредитно известие № 3000356650/15.05.2018 г., фактура № 1150835735/30.04.2016 г., за отчетен период 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., с която сума е прихваната без основание част от стойността на новоиздадената фактура № 1191311441/15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника. По указания на съда е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК настоящия иск за установяване на вземането.

Не е спорна между страните приетата от РС Пловдив фактическа обстановка, като още с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка за доставка и ползване на ел. енергия, както и, че ищцовото дружество е потребител на услугите на ответника по доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обект с ИТН *** със заявено предназначение – Сграда за производство на строителни материали, находящ се в с.

****, като за „Вилад Груп“ ООД бил открит клиентски номер 1010278146. Прието е за безспорно и обстоятелството, че „Вилад Груп“ ООД е заплатил на електроснабдителното дружество сумата от 5444,10 лева на 26.05.2016 г. по фактура № 1150835735/30.04.2016 г.

Не се оспорва от страните в настоящата инстанция и приетото от РС Пловдив, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че фактура № 1150835735/30.04.2016 г. е издадена за сумата от 5444,10 лева за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, за обекта на ищеца, находящ се в с. ****, за отчетен период от 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., като с кредитно известие № 3000356650/15.05.2018 г. към фактура № 1150835735/30.04.2016 г. е сторнирана и е издадена нова фактура № 3

1191311441/15.05.2018 г., за сумата от 7153.03 лева - за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, за горепосочения обект на ищеца, за отчетен период от 01.04.2016 г. 30.04.2016 г., като е начислена допълнително за същия период за ел.енергия сума в размер на 1708,93 лв. Тази сума от 1708,93 лв. е призната за недължима от съда, като с Решение № 3404/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 8308/2018 г. по описа на ПРС, потвърдено с Решение № 250/27.02.2019 г. по в.гр.д. № 2603/2018 г. описа на ПОС, е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че „Вилад груп“ ООД не му дължи сумата от 1708,93 лева, представляваща допълнително начислена стойност за електроенергия, потребена в периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г., за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в с. ***, сграда за производство на строителни материали и издалия, кл. № ****, за заплащане на която е съставена фактура № 1191311441/15.05.2018 г. След постановяване на решението отново „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД издава кредитно известие на основание съдебно решение към издадената фактура № 1191311441/15.05.2018 г. и издава нова фактура № 1210166314/30.04.2019 г., за стойността на доставената енергия преди едностранната корекция на сметка за месец април 2016 г., като се посочва, че сумата е заплатена, поради което е посочено общо задължение за плащане в лева 0,00.

Така установената от районен съд фактическа обстановка не се оспорва. Спорно е между страните дали сумата от 5444,10 лева представлява цена за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, или е начислена при едностранна корекция на сметка, както и, дали със сторниране на фактурата отпада основанието за заплащането и, в какъвто смисъл са възраженията във въззивната жалба.

Процесната сума е начислена по фактура от 30.04.2016 г., за доставена ел. енергия, потребена в обект на жалбоподателя през месец април 2016 г., за отчетен период от 01.04.2016 г.- 30.04.2016 г., както е записано в самата фактура. Така заплатената от жалбоподателя сума по тази фактура е за изразходвана от него ел.енергия, доставена до производствения му обект в с. ****, по силата на съществуващия между страните договор за доставка на ел.енергия. От заключението на вещото лице по допусната СТЕ, което не се оспорва, се установява, че посоченото във фактурата количество ел.енергия е действително доставено до обекта на жалбоподателя, което е измерено точно от изправно техническо средство, одобрено и преминало технически проверки. Поради нерегламентирана намеса в техническото средство – променена тарифна таблица по часови зони, точно измереното количество ел.енергия, потребено от обекта, не е разпределено правилно по часови зони, за нуждите на фактурирането по цени за енергия по нощна и дневна тарифи. Това е била и констатацията на БИМ в приетия по делото констативен протокол по метрологичната експертиза на електромера. Поради това и е издадена нова фактура, за същия отчетен период, за същото количество потребена ел.енергия, след корекция на сметката и преизчисляване на потребената енергия по регламентираните часови тарифни зони на 4 денонощието, съобразени с установеното от метрологичната експертиза, а не с отчетеното от техническото средство. Така е била начислена допълнителна сума от 1708,93 лв. при едностранна корекция на сметката на жалбоподателя за изразходваната енергия за месец април 2016 г. за обекта в с. ****. Горното е отразено счетоводно, като с кредитно известие № 3000356650/15.05.2018 г. към фактура № 1150835735/30.04.2016 г. последната е сторнирана и е издадена нова фактура № 1191311441/15.05.2018 г., за сумата от 7153.03 лева, отново за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, за същия обект, за месец април 2016 г. За допълнително начислената сума за ел.енергия в размер на 1708,93 лв. е признато от съда, с решение, постановено по гр. д. № 8308/2018 г. по описа на ПРС, потвърдено от ПОС, че не се дължи от „Вилад груп“. След влизане в сила на съдебното решение е издадено кредитно известие на основание съдебно решение към фактура № 1191311441/15.05.2018 г. и съответно нова фактура № 1210166314/30.04.2019 г., за стойността на доставената енергия преди едностранната корекция на сметка за месец април 2016 г., като е посочено, че не се дължи плащане.

Поради изложеното съдът намира, че издадената и заплатена фактура № 1150835735/30.04.2016 г., за сумата от 5444,10 лева, е за доставена ел. енергия и мрежови услуги, за обект на ищеца, находящ се в с. ****, за отчетен период от 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г.. Съгласно приетата и неоспорена ССЕ правилно е остойностена отчетената ел.енергия по дневна и нощна тарифа, така, както е отразена във фактура № 1150835735/30.04.2016 г., съгласно утвърдени от КЕВР цени за електроенергия за процесния период.

Или основанието за заплащане на сумата е доставена ел.енергия и мрежови услуги, потребена от жалбоподателя през месец април 2016 г. Как е отразена счетоводно във въззиваемото дружество е без значение за основанието за заплащането и. Сумата се дължи на основание наличие на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на ел.енергия, по която електроснабдителното дружество е изпълнило задължението си, като е доставило отчетената от годно техническо средство ел.енергия, за която се дължи заплащане, по силата на договорните отношения, по нормативно регулирани и определени цени от КЕВР. Издаването на фактура не е основание за заплащане на цената, а извършената доставка, поради което и с издаване на кредитно известие и осчетоводяване в нова фактура на същото задължение не отпада задължението за заплащането на цена за потребената ел. енергия и доставката и, нито се новира това задължение, тъй като същото е отразено като погасено със заплащането му. Дали са извършени нарушения на ЗДДС и ЗС от доставчика е извън предмета на производството и не се отразява на възникналото по силата на облигационното отношение задължение за заплащане на цена на доставената енергия, по договор, който не се доказва с вписвания в счетоводните книги.