Решение № 2343 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2343 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Елица Т. Т. като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № ***** по описа за ** година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Н. М. Д., ЕГН **********, и Е. Й. Д., ЕГН **********, срещу Д. Н. М., ЕГН **********, и В. В. М., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основА.е чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в нот. акт №**-*-*/2018 г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, с рег. №147, с район на действие: РС - Варна, вписан в СВ с вх. рег. №**.2018 г., акт №*, том **-**/2018 г., на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. **, обл. Варна, цялото с площ по документ за собственост и данъчна оценка: 1050 кв. м, а съгласно скица: 1130 кв. м, представляващо УПИ **, в кв. 25 по действащия план на с. **, одобрен със Заповед №220/08.05.** г. на председателя на ВИК на Общ. НС – Аксаково, ведно с построените в дворното място жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 78 кв. м и РЗП 156 кв. м, както и гараж със застроена площ от 33 кв. м и навес с оградни стени (плевник) без посочена площ по документ за собственост, а по данъчна оценка: 10 кв. м.

В исковата молба ищците Н. М. Д. и Е. Й. Д. излагат, чрез адв. Н., че на 27.12.2018 г. с договор за дарение, обективиран в нот. акт, отстъпили веднага и безвъзмездно на сина си Д. Н. М. и на В. В. М., с която синът им живеел на семейни начала до 2022 г., собствения си недвижим имот, описан по-горе.

През 2014 г. синът им заминал да работи в ГермА.я и не поддържали връзка с него, докато В. останала в Република България с четирите им деца.

Поддържат, че нямат друго имущество, освен къщата си, в която живеели с дъщеря си, която била пенсионер по болест, и двете й деца. Трудно се 1 справяли сами с битовите си сметки, разходите за храна и за лекарства, затова имали нужда от издръжка, но когато поискали такава от В. с покана, връчена на 26.06.** г., тя им отказала. Били пенсионери по болест. Н. Д. страдал от диабет, хипертония, артрит, високо кръвно и според ЕР от ** г. бил с 56% ТНР. Получавал пенсия около 440 лв. и работел като пазач срещу трудово възнаграждение от 400 лв. Приемал лекарства за високото кръвно и диабета.

Е. Д. страдала от серопозитивен ревматоиден артрит и проблеми с черен дроб.

Тя също получавала пенсия от около 440 лв. До скоро работила като сА.тар, но поради здравословното й състояние се наложило да напусне работа. Всеки месец имала необходимост от лекарство за артрита - „РоАктемра“, което струвало около 1800 лв., и от лекарство за черния дроб - „Трансметил”, което струвало около 300 лв. Поддържат, че В. не се грижила за тях и не желаела да им помага. Синът им не им изпращал парични средства. По изложените съображения отправят искане за уважаване на предявения иск. Не претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Н. М., с който не оспорва предявения иск. Счита същия за основателен и отправя искане за уважаването му. Твърди, че не бил дал повод за предявяване на иска и отправя искане в негова тежест да не бъдат възлагА. разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. В. М., с който, чрез адв. С., оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че с договор за дарение от 27.12.2018 г. Н. М. Д. и Е. Й. Д. се разпоредили веднага и безвъзмездно с гореописА.я имот в нейна и на Д. Н. М., с когото живеела на семейни начала от 2000 г. до 2022 г., полза. Сочи, че дарителите били сравнително здрави хора в работоспособна възраст, които работели и получавали трудови възнаграждения. Оспорва твърденията, че някой от тях бил искал помощ от нея, а тя не я била осигурила, като твърди, че не била получавала покана за подобно нещо. Излага, че с Д. М. били родители на четири деца – Е. (пълнолетна), Н. (род. на 19.07.** г.), Йо. (род. на 16.05.* г.) и Н. (род. на 03.01.* г.). През 2014 г. Д. М. започнал работа, свързана с чести пътувА.я в чужбина и дългосрочни отсъствия. От м. март на 2022 г. той не се върнал повече при семейството си в България. Поради недостиг на парични средства ответницата и децата заминали в ГермА.я, където тя работела.

Поддържа, че сама се грижела за децата Н., упражняването на родителските права по отношение на когото й било предоставено със съдебно решение от 12.01.** г., Н. и Йо., които също живеели при нея, и нямала финансова възможност да помага и на ищците. Всяка ваканция и при всяка възможност ответницата и децата се прибирали в семейното жилище (процесната жилищна сграда), до лятото на ** г., когато децата се върнали в жилището и установили, че патронът на вратата бил сменен, затова се наложило да отседнат другаде до прибирането на ответницата от ГермА.я, която наела квартира в гр. Варна. Сочи, че дарението било безусловно и сделката не пораждала задължение за дарените да се грижат за дарителите. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно, че на 27.12.2018 г. Н. М. Д. и Е. Й. Д. отстъпили веднага и безвъзмездно на Д. Н. М. и на В. В. М., собствения си недвижим 2 имот - дворно място, представляващо УПИ **, в кв. 25 по действащия план на с. **, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа, гараж и навес с оградни стени (плевник), с договор за дарение, обективиран в представения по делото НА №**-*-*/2018 г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, с рег.

№147, с район на действие: РС - Варна, вписан в СВ с вх. рег. №**.2018 г., акт №*, том **-**/2018 г.

Имотите са придобити от Н. М. Д. и Е. Й. Д. на 24.04.2002 г. по силата на договор за покупко-продажба, което се установява от НА №**-**/2002 г., вписан в СВ с вх. рег. №**-**/2002 г.

Приобщена по делото е покана до В. В. М. с постоянен адрес: с. **, ул.

„**“ №4, с която Н. М. Д. и Е. Й. Д. я уведомяват, че здравословното състояние на двамата е влошено, за което имат и ТЕЛК, и доходите, които получават са ниски, поради което не могат да покриват ежедневните си нужди. Отправят покана към М. в тридневен срок от получаването й, да заплаща ежемесечно на второ число на месеца, за който се дължи по 500 лв. на всеки от двамата с пощенски записи на посочен в поканата адрес.

Установява се от придружително писмо с изх. №16214/** г. от регистъра на ЧСИ, вписан под №895, че на 25.06.** г. поканата, адресирана до В. В. М. на адрес: с. **, ул. „**“ №54, е връчена на Е. Д. Д. – жена на брата на М.. От разписка на л. 11 от делото се установява, че след като връчителят запознал по телефона М. със съдържА.ето на документа, тя ку казала да връчи книжата на снаха й.

С ЕР №91811/** г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“ Варна, на Н. М. Д. е опредЕ. 56% ТНР, без чужда помощ, за срок от три години – до 01.07.2026 г. поради общо заболяване: неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения, и с придруждаващи заболявА.я: хиперплазия на простатата, хипертонична сърце без (застойна) сърдечна недостатъчно, венозна инсуфициенция (хронична) (периферна), серонегативен ревматоиден артрит.

Във връзка със здравословното състояние на Н. М. Д. са представени Епикриза №99140/08.10.** г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД – Варна, Епикриза №18104/26.04.** г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД – Варна, Епикриза №45353/18.10.** г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД – Варна, Медицински протокол на ЛКК при УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД – Варна №563/18.10.** г., от който е видно, че лицето е трудовоангажирано – заема длъжност „строителен работник“ в „Стройремонт“ ЕООД.

С ЕР №879/01.03.** г., издадено от ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна, на Е. Й. Д. е опредЕ. 50% ТНР, без чужда помощ, за срок от три години – до 01.03.** г. поради общо заболяване: серопозитивен ревматоиден артрит – множествена локализация, умерена степен на активност, III Рьо степен, вторична остеоартроза, III ф. к двигателна недостатъчност, дегенеративна спондилоартроза с изразена остеопороза. ХБ II ст, умерена степен, СФ, ХС.

Във връзка със здравословното състояние на Е. Й. Д. са представени Епикриза №36487/07.09.** г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна, Епикриза И. З. № 7099/08.12.** г. на МБАЛ – Варна към ВМА - София;

Медицински протокол на ЛКК при МБАЛ – Варна към ВМА София №708/08.12.** г.; Епикриза №15826/15.04.** г., издадена от УМБАЛ „Св.

Марина“ ЕАД - Варна, Медицински протокол на ЛКК при УМБАЛ „Св.

3

Марина“ ЕАД - Варна №333/06.06.** г., Епикриза №5897/08.02.2025 г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, Епикриза №12428/18.03.2025 г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна. Представена е рецепта за изписА. й на 25.03.2025 г. лекарствени продукти.

Представени са касови бележки, от които е видно закупуване на лекарства на 15.04.2025 г. на стойност 383,09 лв. и на 21.05.2025 г. на обща стойност 317,83 лв., както и рецептурна бланка, издадена за Ив. С. на 55 год.

От Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца №0112/16.09.** г. на Община Аксаково се установява, че В. В. М. е майка на четири лица – пълнолетната Е. Д. Ив., род. през 2001 г., пълнолетната Н. Д.

Н.а, род. през ** г., непълнолетната Йо. Д. Н.а, род. през * г. и непълнолетния Н. Д. М., род. през * г.

Представено е Решение на Районен съд - Делменхорст от 12.01.** г., с което на В. М. е предоставено самостоятелно право за определяне на пребиваването на Н. М..

Приобщена към делото е справка от Община Аксаково, издадена на 17.10.** г., от която е видно, че Е. Д. и Н. Д. са сключили с общината договори за отглеждане на дете от професионално приемно семейство на осн. чл. 31, ал.

4 ЗЗакрД, вр. чл. 57а ППЗЗакрД и заповед на директора на РДСП – Варна за вписване на професионално приемно семейство и във връзка със сключени споразумения между АСП и общината, както следва: договор от 22.10.2018 г. за периода от 22.10.2018 г. до 31.07.2019 г., по който е изплатена сума в размер на общо 7557,62 лв., договор от 04.01.** г. за периода от 04.01.** г. до 31.03.** г., по който е изплатена сума в размер на общо 1809,21 лв., договор от 17.08.** г. за периода от 17.08.** г. до 31.12.** г., по който е изплатена сума в размер на общо 3396,77 лв., договор от 12.01.2022 г. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.** г., по който е изплатена сума в размер на общо 26355 лв., договор от 07.06.** г. за периода от 07.06.** г. до 31.12.** г., по който към 16.10.** г. е изплатена сума в размер на общо 4446,99 лв., като по всеки договор е изплатена и сума за издръжка на детето.

Видно от справка за вписвА.я, отбелязвА.я и заличавА.я от Агенция по вписвА.ята, че на 27.09.** г. В. М. и Д. Д. Н. са продали право на собственост върху УПИ **, кв. 34 в с. **, заедно с построените в него две сгради, закупен от М. на 22.10.** г. През 2016 г. М. е закупила ПИ в м-ст „**“, ПИ в м-ст „**“, ПИ в м-ст „**“, ПИ в м-ст „**“, като ид. ч. от последните два преди това са й дарени.

Представена е Заповед №005/17.06.** г. на „**“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Д., връчена на последната на 17.06.** г., от която се установява, че на осн. чл. 325, т. 1 КТ и във връзка с постигнато съгласие трудовото правоотношение на Д. е прекратено.

По делото са събрА. и гласни доказателства посредством разпита на водени от ищеца свидетели.

От свидетелските показА.я на Й. Ат. Д., втори братовчед на ищеца Д., се установява, че Е. и Н. били пенсионери. Н. бил пазач, а Е. била приемен родител. Доходите им били само от пенсия и трудово възнаграждение. Никой не им помагал финансово. Притежавали двуетажна къща в с. **. Н. имал лек автомобил с марка „Мицубиши“. На самостоятелен етаж от къщата живеела дъщеря им с децата си. В. и Д. имали четири деца, като за всички тях се грижела В.. По някое време Е. и Н. поискали издръжка от В. и Д.. Е. се 4 грижела за двете си внучки и за приемното дете. В. и Д. били извън територията на страната и не живеели заедно. Е. и Н. били болни от диабет.