Решение № 99 от 25.02.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1851/2024
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 25.02.2025
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Биляна Силвионова Кисева
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175А,ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Русе, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20244520201851 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Ю. И. Ю. от гр.Русе, чрез адв. Б. АК-Русе, срещу НП № 24-1085-003298 от 16.10.2024г. на Началник група в ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция, с което на Ю. И. Ю. на основание чл. 175А,ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 3000,00 лв. за извършено нарушение по чл.
104Б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.
Б. АК-Русе, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага доводи за това
Процесуалният представител на административно – наказващият орган редовно призовани не се явяват, не се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.10.2023 г. на жалбоподателя Ю. И. Ю. е съставен АУАН от актосъставител К. К. К. и свидетел В. Н. П. за това, че на 26.08.2024г. в 23: 35 часа в гр.Русе, *** в района на Паркинга на МОЛ РУСЕ в посока център управлява лек автомобил БМВ 335 Д, с рег.№ РВ8308ТН, собственост на Е.Б., като извършва следното: Управлявайки гореописания лек автомобил по път отворен за обществено ползване не го използва по предназначение за превоз на хора и товари, а умишлено форсира двигателя подавайки газ в следствие, на което няколкократно поднася задната част на МПС (дрифт).
Така изложената в АУАН фактическа обстановка е пренесена и в НП, потвърждава се от показанията на актосъставителят К. К., които в хода на съдебното следствие твърди, че с колегата си В. П. са били наряд с служебният автомобил и извършвайки обход в района на паркинга на МОЛ Русе видели на 15-20 м. пред тях лек автомобил „БМВ“, който при подаване на газ поднесъл няколко пъти, при което спрели автомобила установили водача – жалбоподателя по делото и му съставили АУАН за дрифт, за неизползване на пътищата по предназначението им. При уточняване точното място на извършеното нарушение, актосъставителя твърди, че това е паркинга на МОЛ Русе от западната страна. Той и колегата му се движели от към ул.“Потсдам“, към бул.“Липник“, някъде по средата на правата и се движел към бул.“Липник“. Свидетелят колега на актосъставителят, твърди пред съда че той е очевидец случая е бил на паркинга на МОЛ Русе, но не може да си спомни в коя част на паркинга е било.
Съдът кредитира показанията не тези свидетели дотолкова, доколкото се установява времето и точното мястото на въпросното нарушение което те твърдят в АУАН, че са установили. От показанията им е видно, че описаното от тях нарушение не е било извършено на бул.“Липник“ № 121 посока центъра, както е описано в АУАН и НП, а на паркинга от западната страна на МОЛ Русе, с посока на автомобила на нарушителя от ул. Потсдам“ към бул.“Липник.
В тази връзка и съгласно твърденията на жалбоподателя, че асфалтовата настилка е била мокра от поливните системи на МОЛ Русе са 2 изискани справки от Община Русе за, по протежението на паркинга на МОЛ Русе имали улица за обществено ползване. А от МОЛ Русе дали са били включени системите за напояване в района на МОЛ Русе от към западния вход.
От тези справки е видно, че Теренът на МОЛ Русе от север и от юг граничи съответно с ул.“Потсдам“ и бул.“Липник, а от запад и изток съответно с УПИ XXIV и XXIII-538, които представляват урегулирани поземлени имоти, а не улици по смисъла на ЗУТ.
А относно поливните системи МОЛ Русе е изпратил подробна справка със схемата на напоителните системи и точния част на по етапното им включване. Като изрично е посочено, че напояването така е инсталирано, че не мокри асфалта и за посочените дати нямат данни за разливи на вода от напоителната им система.
Не на последно място от извършения оглед на веществени доказателства, приложени към административната преписка – оптичен носител DVD-R, Maxsell, се установи, че в 23:37 в кадър влиза автомобила на жалбоподателя / разпознат от него/, който преминава през две изкуствени неравности, прави ляв завой, преминава през трета изкуствена неравност, след което е последван от полицейски автомобил с включени светлинни сигнали.
От така предоставения запис от видео наблюдението на МОЛ Русе, не се вижда автомобила на жалбоподателят да подава газ, да се засилва и няколкократно да поднася задната му част, каквито са твърденията на свидетелите К. К. и В. П.. От записа се вижда, че автомобила управляван от жалбоподателя, преди изкуствените неравности за ограничение на скоростта намаля до максимална степен и преминава бавно през неравностите. На правата между двете неравности, също не се вижда автомобила да увеличава скоростта и да поднася.
По делото са разпитани и свидетелите С. С. и Д. Зюкляр, също свидетели очевидци, чиито показания съда кредитира, тъй като изцяло се допълват с доказателствения материал по делото, а именно записа от охранителните камери на МОЛ Русе.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В Закона за движението по пътищата не се съдържа легално 3 определение на понятието „дрифт“. Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Успешният дрифт се характеризира със задържането на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време страничното приплъзване се придържа към максимален „слип“ (англ. „slip“ – хлъзгам, нося се) ъгъл. Необходимо е поддържането на висока и постоянна скорост, както и шофиране с повишено внимание, тъй като дори малка грешка, например подаването на повече газ, би могла да доведе до неуспешен опит и в някои случаи – неблагоприятни ситуации.
В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от Закона за движението по пътищата следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ следва да се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.
От гореизложеното и от извършения оглед от записа на охранителните камери на МОЛ Русе е видно, че жалбоподателят не е нарушил правилото на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и не е осъществил състава на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон, тъй като не се виждана активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на което автомобила да се движи напречно на завоя, не се вижда задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. Не се вижда дори движение на автомобила с висока скорост. А само плавно и леко преминаване през изкуствените неравности.
4
В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер на 720 лева. Същите са дължими, предвид нормата на чл. 63д от ЗАНН и следва да се присъдят изцяло, с оглед изхода от делото.
Възражението за прекомерност на хонорара не е основателно. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за аналогични случаи, като следва да се отбележи, че делото не се отличава с липсваща или ниска фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил обстоятелствена жалба и е взел лично участие в проведените три съдебни заседания, разпитаните са множество свидетели изискани са и са приложени допълнителни справки и е направен оглед на веществено доказателство, приложено в делото. В настоящия случай е представен списък за разноските, представен е и договор за правна помощ, от който е видно, че е заплатена изцяло сумата за заплатена сума от 720 лв.. При това положение и като съобрази установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 600 лв., съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран и заплатен размер.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-1085-003298 от 16.10.2024г. на Началник група в ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция, с което на Ю. И. Ю. на основание чл.
175А,ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 3000,00 лв. за извършено нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР – Русе да заплати Ю. И. Ю. от гр.Русе, обл.Русе, ЕГН: **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6