Решение № 588 от 12.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220102631 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 1743.90 лв., от които 1500 лв. – главница, 197.90 лв. – договорна лихва и 46 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 28.02.2025 г. до плащането.

Ищецът „И*с“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. *, твърди да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника М. К. К. с ЕГН: ********** от гр. *, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №487351 от 07.05.2024 г., по който е предоставил на ответника финансова услуга от разстояние – потребителски кредит в размер на 1500 лв. с фиксирана годишна лихва от 40.15 %, която възлиза на 197.90 лв.

Твърди, че ответникът се задължил да върне кредита на 7 погасителни вноски, от които 6 вноски по 214.29 лв. и една вноска от 214.26 лв., дължими в периода от 06.06.2024 г. до 03.12.2024 г. Твърди, че ответникът не е върнал кредита. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение същият дължи 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените главници, което за периода на забавата от 03.11.2024 г. до 21.02.2025 г. възлиза на 46 лева.

Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от по ч.гр.д. №893/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, чрез особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва сключването на договора и получаването на кредита. При условията на евентуалност твърди, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, неговото противоречие със закона и неравноправния характер на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва от потребителя.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ГПК ищецът следва да установи, че е предоставил на ответника заем в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, както и настъпването на падежа за връщане на главницата.

За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД ищецът следва да установи, че за предоставянето на заема страните са уговорили лихва и в какъв размер, както и нейната изискуемост.

По иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При установяване на горното ответникът изпълнението на договора /ако твърди такова/.

2 следва да докаже

По делото е представен като доказателство електронен документ договор за потребителски кредит №487351 от 07.05.2024 г., който е възпроизведен на хартиен носител като заверен от страната препис, съгласно чл.184, ал.1 ГПК. От същия е видно, че ищецът се е задължил да предостави на ответника финансова услуга от разстояние под формата на потребителски кредит в размер на 1500 лв. за срок от 210 дни. Кредитът е с фиксирана годишна лихва от 40.15% и годишен процент на разходите в размер на 48.44%.

Общата дължима сума от потребителя за главница и лихва е 1697.90 лв.

Крайният срок за връщане на кредита е 03.12.2024 г., а задължението е разсрочено на седем месечни погасителни вноски, както следва: 1-ва МПВ 263.79 лв., 2-ра МПВ – 256.70 лв., 3-та МПВ – 249.63 лв., 4-та МПВ – 242.57 лв., 5-а МПВ – 235.48 лв., 6-та МПВ – 228.41 лв. и 7-а МПВ – 221.32 лв.

Договорът за кредит е сключен от разстояние. Предоставянето на финансови услуги от разстояние е правно регламентирана дейност от ЗПФУР.

Съгласно дефиницията в чл.6 ЗПФУР, финансовите услуги се предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Видът на финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на такъв договор, са посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това са услуги по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

От горните разпоредби е видно, че ЗПФУР не урежда изчерпателно съдържанието на видовете договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а само реда за тяхното сключване. Основните права и задължения на страните зависят от вида на финансовата услуга и затова субсидиарно приложение следва да намери съответния специален закон, регламентиращ услугата. Доколкото в случая се касае до предоставянето на потребителски кредит от разстояние, то договорът е по чл.9 ЗПК.

Особения представител на ответника оспорва сключването на договора.

В тази връзка съдът е допуснал съдебна техническа експертиза, която да установи дали между страните по делото е осъществена електронна 3 комуникация чрез системата на ищеца за предоставяне на финансови услуги от разстояние и какви са техните насрещни волеизявления. От приетото заключение се установява, че в поддържаната от ищеца интернет платформа за предоставяне на финансови услуги от разстояние фигурира потребителски профил, който съответства на личните данни на ответника М. К. К. – три имена, ЕГН и адрес. Посочени са още телефонен номер за комуникация, както и електронен адрес. Самоличността на ответника е установена чрез снимка на личната му карта /лице и гръб/, направена докато я държи в ръка, така че да се види лицето на потребителя. По този начин е изпълнено изискването за идентификация по чл.53, ал.1 ЗМИП и релевираното възражение от особения представител на ответника следва да се приеме за неоснователно. На 07.05.2024 г. от профила на ответника е направена заявка за кредит. В отговор на заявката в неговата електронна поща е постъпило електронно съобщение от кредитора/доставчика на услугата, съдържащо стандартен европейски формуляр с параметрите на кредита, а ответникът е получил електронно съобщение на посочения от него телефонен номер, съдържащо 4-цифрен код, който да въведе в системата на ищеца чрез линк, който му е изпратен на посочения от него адрес на електронна поща. По този начин е изпълнено изискването на чл.10 ЗПФУР - преди сключването на договора доставчикът да предостави на потребителя сведенията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР на хартиен или друг траен носител, който позволява многократно възпроизвеждане на информацията. Съгласието на ответника с условията на договора за кредит е изразено посредством използван от него специален бутон за потвърждение на кредита. След това на ответника са изпратени инструкции къде и по какъв начин може да усвои сумата.

Въз основа на данните от заключението на техническата експертиза съдът намира за установено, че при проведената между страните комуникация от разстояние самоличността на ответника е установена надлежно по предвидения за това ред, както и че е преди сключването на договора на същия е предоставена ясна и разбираема информация за условията на кредита.

Ответникът ясно е изразил своето съгласие с тези условия посредством специфично електронно изявление /потвърждение с бутон/, с което процесния договорът за кредит е сключен. С оглед на изискването на закона договорът да се сключи от разстояние - чл.6 ЗПФУР, то в случая е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление – чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ. Самото 4 доказване на договора и предоставянето на необходимата преддоговорна информация на потребителя по чл.8 ЗПФУР и чл.5, ал.6 ЗПК става при условията на чл.293, ал.4 и 5 ТЗ, който изисква изявлението да е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено – в случая посредством поредица от електронни съобщения с прикачени към тях текстови файлове.

Усвояването на кредита също се оспорва от особения представител на ответника, но това обстоятелство се установява по категоричен начин от представената по делото разписки за извършено плащане №2000000409582303 от 07.05.2024 г., доказващи направен от ищеца към ответника паричен превод в размер на 1500 лв. посредством системата за парични преводи „Изи пей“ с посочено основание „Договор 487351“. С оглед на това, за ответника е възникнало задължението да върне на ищеца получената сума от 1500 лв., а падежът на това задължение е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Ответникът не твърди и не доказва изпълнение. Ето защо главният иск е основателен и следва да се уважи.

Видно от съдържанието на договора за кредит страните са уговорили лихва, която за целия срок на кредита е в размер на 197.90 лв. При този размер на лихвата ГПР по кредита е в размер на 48.44 %, който не превишава петкратния размер на законната лихва, каквото е изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Според решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК, лихвен процент, който не надвишава пет пъти размера на законната лихва и не е определен в нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, не накърнява добрите нрави. В цитираното решение съдът е приел още, че след като годишният процент на разходите не надвишава установения максимален размер в чл.19, ал.4 ЗПК, то уговорката за лихвен процент, като част от този годишен процент на разходите, не е нищожна като накърняваща добрите нрави, съответно липсват основания за обявяване на целия договор за недействителен. Клаузата за лихва е действителна и валидно обвързва страните.

Ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, поради което лихвата се дължи в пълен размер. Ответникът не сочи доказателства за изпълнение на задължението. Освен това от заключението на СИЕ е видно, че към момента на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК непогасената 5 част от кредита включва: 1500 лв. – главница и 197.90 лв. договорна лихва.

Следователно установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД също е основателен.

Срокът за връщане на кредита е изтекъл на 03.12.2024 г., но ответникът изпада в забава по всяка месечна погасителна вноска от датата на нейния падеж и дължи на ищеца обезщетение по чл.33 ЗПК вр. чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху просрочената главница по всяка вноска за периода от нейния падеж до подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 28.02.2025 г. Ищецът претендира обезщетение за забава от крайния падеж на кредита 03.12.2024 г. в размер на 46 лв. Според заключението на СИЕ дължимата лихва за забава е 96.57 лв., поради което искът по чл.86 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в предявения размер.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца съдебни разноски в размер на 793.93 евро, включващи 81.81 евро – държавна такса, 150 евро – разходи за СИЕ, 217 евро – разходи за СТЕ, 242.86 евро – възнаграждение за особен представител на ответника. Освен това ищецът е представляван от юрисконсулт, на когото следва да се определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер на 102.26 евро.