Решение № 761 от 16.06.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2871/2019
- Вид
- Решение № 761
- Подписан
- 16.06.2020
- В сила
- 09.07.2020
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 66 ал. 3, т. 1 · Закон за енергийната ефективност
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
Р
Е Ш Е Н И Е
761
/16.6.2020г. гр. Перник, 16.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря
БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2871 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Д.К.В. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 949,05 лв. /деветстотин четиридесет и девет лв. и 05 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., 101,06 лв. /сто и един лв. и 06 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 949,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №1128/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Ищецът
„Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление, по което срещу ответника Д.К.В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: 949,05 лв. /деветстотин четиридесет и девет лв. и 05 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., 101,06 лв. /сто и един лв. и 06 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 949,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 25.00 лв. /Двадесет и пет лева/ за държавна такса, както и 50,00 лв.за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, при което и в указания му срок по чл.415 ГПК заявителят е предявил процесния установителен иск за вземанията си по същата.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот, находящ се гр. ***, за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока за това, искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните поради отсъствието на решение на общото събрание на етажните собственици. Възразява се срещу включването на стойността на услугата по дялово разпределение в цената на доставената топлинна енергия. Ответникът поддържа, че ищецът не е фактурирал действително потребената топлинна енергия, с което нарушил изискванията на чл. 155, ал. 2 ЗЕ и чл. 66 ал. 3, т. 1 ЗЕЕ. Прави възражение, че методиката, използвана от ищцовото дружцество, е отменена с влязло в сила решение на ВАС. Оспорва доказателствената стойност на извлечението от сметка. Оспорва иска за обезщетение за забава в плащанията със съображението, че същото е начислено върху прогнозни суми. Поддържа, че не е настъпила изискуемостта на вземанията за цената на доставената топлинна енергия, тъй като ищцовото дружество не било изпълнило изискването ан чл. 34 от Общите условия за издаване на кредитни и дебитни известия.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, от своя страна, моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. По делото са проведени няколко съдебни заседания, в хода на които са били приобщени допълнителни писмени доказателства, като по делото са назначени и изслушани в СИЕ и СТЕ, досежно спорните по делото факти.
В последното по делото с.з са представени от ищеца писмени доказателства, а именно- заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот, видно от който имотът е бил закупен от ответницата, като видно от данните, представени по силата на СУ, с което ищецът се е снабдил от МТП-Перник, с данни, че са процесния имот не е била подавана декларация по чл.14 ЗМДТ.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.грд.№ 1128/2019 г. по описа на ПРС, като заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. - заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот, както и з представеното придружително писмо от
Община Перник МПТ,ведно със заверено копие от декларация по чл.14 ЗМДТ, в която е вписано, че имотът не е деклариран се установяват следните обстоятелства, а именно: че лицето посочено като ответник по делото Д.К.В. е закупило, видно от представения по делото в заверено копие Договор за продажба на недвижим имот от 27.12.1990 г. се установява, че ответникът е закупил процесния имот /стр.119 от делото/, поради което и от така представените доказателства, необорени от ответната страна, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответницата е собственик на процесния недвижим имот, поради което и възраженията в тази насока, съдът намира за неоснователни. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице З. се установява безспорно.
В заключението си вещото лице е посочило, че през процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Изрично вещото лице е посочило, в заключението си, че разходът на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път и е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект - 159 т3. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.От предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че СЕС, в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Общо за процесуалният период е издавана една изравнителна сметка. Годишни отчети от топлинният счетоводител са провеждани ежегодно. Влиянието на преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и съответните суми са довели в промяна на индивидуалните сметки на ответника. В изравнителната сметка са показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен сезон. Разпределената топлоенергия по изравнителните сметки е представено и в табличен вид в заключението по делото. През процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Вещото лице е посочило, че смята, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният пер Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно-установения срок. Ответникът не е подавал жалби и възражения в законно- установения срок, срещу всяка една изравнителна сметка. В този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането им.
Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e4b2570-0a5a-49ec-a6b1-c01660007c4a