Решение № 882 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330206644 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № 24-1030-005265 / 16.07.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:

***, са наложени административни наказания, съответно: за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон (ЗДП); за нарушение по чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от същия Закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

С Жалбата си, с допълнително представено писмено становище и в съдебно заседание на въззивната инстанция А. Н. Д. чрез адвокат Т. П. А. иска отмяна на Наказателното постановление с доводи за маловажност на случая за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП и за несъставомерност за нарушението 1 по чл. 147, ал. 1 от ЗДП; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, чрез процесуален представител изразява мнение за неоснователност на Жалбата с доводи за правилност и законосъобразност на Наказателното постановление и иска потвърждаването му, а при евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

През деня на 09.06.2024 година свидетелят П. Р. М. (*** в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив към инкриминираната дата) – актосъставител, с колегата си К. Г. И. в качеството на контролни органи по изпълнение на служебните си задължения по спазване правилата за движение по пътищата в 10:16 часа спират за проверка до № 2 на булевард „Източен“ в град Пловдив движещ се по пътя лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ***, тъй като забелязват, че шофьорът на моторното превозно средство е без обезопасителния колан, с който то е оборудвано.

При документална проверка е констатирано, че водач е А. Н. Д., а управляваният от него лек автомобил, собственост на М. Ж. Д.а, не е преминал задължителния годишен технически преглед.

Във връзка с горното на жалбоподателя е съставен на място и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 1248620 / 09.06.2024 година за нарушение разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДП, в който от жалбоподателя, след запознаване със съдържанието му, не са посочени възражения.

Въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно 2 постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител П. Р. М. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и допълнително представените от страните.

Кредитират се с доверие показанията на актосъставителя, който, макар да не си спомня в конкретика процесния случай, потвърждава авторството на съставения от него АУАН и отразените в документа факти за направените констатации при проверката. Показанията му са обективни и кореспондиращи на останалата доказателствена съвкупност по делото, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, а управляваната от жалбоподателя „Тойота Ланд Круизер“ е от моторно превозно средство от категория М1 по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2, буква А от ЗДП (доказателство за което е и представената по преписката справка от база данни на КАТ), не се спори, че А. Д. е „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 по Допълнителните разпоредби на ЗДП и по делото не се твърди и няма данни за жалбоподателя да съществува обективна пречка за използване на обезопасителния колан, каквито изключения са предвидени в чл.137а, ал. 2 от ЗДП.

Визираното в Наказателното постановление административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е осъществено виновно, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв съзнава, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със Закон задължения, 3 предвижда обществено опасните последици от тези си действия и иска тяхното настъпване.

Правилно е посочена и следващата се за това нарушение санкционна норма към датата на нарушението (относимата разпоредба) по чл. 183, ал. 4, т.

7, предложение 1. от ЗДП, която сочи: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Наложеното наказание е в границите на посоченото в Закона съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценява размера й.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като трябва да се отбележи, че в случая правилно е приложена Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, чиято разпоредба в редакцията й към датата на нарушението – чл. 6, ал. 1, т. 18, гласи, че за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска, на водача на МПС се отнемат 10 контролни точки.

Липсват основания за това нарушение да се приложи разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива пониска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Приложената по административната преписка Справка за нарушител / водач сочи за категорично завишена опасност на А. Д.

4 като водач на моторно превозно средство – на същия до момента административнонаказателната отговорност за нарушаване на правилата за движение по пътищата е ангажирана за 36 нарушения с 13 влезли в сила наказателни постановления и 23 фиша.

Нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е описани надлежно в Акта и издаденото въз основа на него Наказателното постановление от фактическа страна, като от административнонаказващия орган са посочени ясно и подробно в обстоятелствената част всичките индивидуализиращи белези, представляващи елементи на изпълнителното деяния и очертаващи съставомерните му признаци. Съобразени са и всички други изисквания на чл.

42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление.

Не стоят така нещата с другото вменено в отговорност нарушение на жалбоподателя – по чл. 147, ал. 1 от ЗДП, който към инкриминираната гласи:

Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи (в случая – Наредба № Н-32 / 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства).

Визирана норма регламентира, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност и не вменява конкретно задължение на определено лице, още по малко при управление на моторно превозно средство по отворените за обществено ползване пътища. Доколкото 5 е налице такова задължение – за представяне на регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, на годишен технически преглед, то то е за собственика му. Аргумент за това се черпи от специалната за това нарушение санкционна норма на чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗДП, която към инкриминираната дата визира (относимата разпоредба): Наказва се с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед (а не чл. 185, по който е наказан жалбоподателя и който е приложим единствено в случаите, когато за нарушение на ЗДП и на издадените въз основа на него нормативни актове не е предвидено друго наказание).

Видно от представеното в съдебно заседание Свидетелство за регистрация, Част I, и от приложената по преписката справка от АИС на МВР - КАТ собственик на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № *** е не тъй като забелязват, че шофьорът на моторното превозно средство е не А.

Н. Д., а М. Ж. Д.а и с оглед на гореизложеното на жалбоподателя на може да бъде вменено в отговорност нито нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДП, нито по чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗДП, още по-малко пък да бъде наказван по общия текст на чл. 185 от ЗДП, когато за нарушение на ЗДП не е предвидено друго наказание.

Нещо повече – дори хипотетично да се приеме за административно нарушение управлението на автомобил, непреминал годишен технически преглед, от водач несобственик, пак това вменено в отговорност деяние не е описано нито в Акта за установяване на административно нарушение, нито в Наказателното постановление в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т.