Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 19.09.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 376/2023
Вид
Решение № 338
Подписан
19.09.2023
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. П., 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело № 20234400500376 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260004/22.12.2022 г. по гр.д. № 878/2016 г. Л. районен съд е признал за несъществуващо обстоятелство по отношение на ищеца „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК *** на разделянето на имот № *** на два самостоятелни имота - № *** и № ***, всички в землището на с. С., община Л., ЕКАТТЕ ***, извършено от Общинска служба „*** и гори“ гр. Л., като е признал за установено, че „***“ ЕООД, гр. В. е собственик на поземлен имот нива № *** в землището на на с. С., община Л., ЕКАТТЕ *** с площ 64,750 дка, ІІІ кат., находяща се в местността „***“, при граници подробно описани в решението, по отношение на Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С. и е осъдил същите да му предадат владението върху имота. Със същото решение Л. районен съд е отхвърлил предявения от „***“ АД, гр. С., ЕИК *** насрещен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК ***, че е собственик по давностно владение на имот № *** и е осъдил ответниците Общинска служба „*** и гори“ гр. Л., Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С. да заплатят на ищеца „***“ ЕООД, гр. В. направените по делото разноски в общ размер на 1 276,16 лв..

1

Недоволно от така постановеното решение е останало въззивното дружество „***“ АД, гр. С., ЕИК ***, което чрез пълномощника си адвокат Н.

Б. от АК В.Т. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и съотнасянето им към приложимата правна норма. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство „***“ ЕООД, гр. В. не е придобил собствеността върху процесния имот в с. С., тъй като го е закупил от несобственик. Твърди се, че наследниците на Ф.Н.Н. не са били собственици на нива, съставляваща имот № *** в землището на на с. С., община Л. с площ 64,750 дка, ІІІ кат., находяща се в местността „***“ въз основа на решение № 59/12.05.1994 г. на ОС „***“ гр. Л., тъй като решението е неистински документ. Твърди се, че собственици на имот № *** с площ 32,00 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л. са наследниците на Н.С./М./ С. въз основа на истински документ – решение № 59/12.05.1994 г. на ОС „***“ гр. Л.. Твърди се, че именно от действителните собственици на този имот въззивното дружество е закупило процесния имот, съставляващ нива с 32,000 дка и имот № ***, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л.. Твърди се, че договорът за покупко - продажба е сключен на 18.07.2013 г. и отразен в нотариален акт № *** том VІІІ рег. № 2935 дело № 603/2013 г. по описа на нотариус Х.К., рег. № *** на НК и район на действие РС Л., като при сделката са представени оригинални и истински необходимите документи – скици, удостоверения и др.. Според въззивника спорно по делото е обстоятелството кое от двете решения с № 59/12.05.1994 г. на ОС „***“ гр. Л. е истински документ и кой е станал действително собственик на имота въз основа на истинското влязло в сила решение – посоченото от ищеца решение на ОС „***“ гр. Л., с което собствеността върху имот № *** в землището на на с. С., община Л. с площ 64,750 дка, ІІІ кат., находящ се в местността „***“ е възстановена на наследници на Ф.Н.Н. или посоченото от въззивника решение на ОС „***“ гр. Л., с което собствеността върху имот № *** в землището на на с. С., община Л. с площ 32,00 дка, ІІІ кат., находящ се в местността „***“ е възстановена на наследници на Н.С./М./ С.. Поддържа се, че въззивното дружество владее от 2013 г. закупения от него поземлен имот, който съществува от 2007 г. и за него са получавани субсидии и се оспорват 2 представените по делото доказателства, изходящи от Областен управител П..

Според въззивника ищецът „***“ ЕООД, гр. В. е собственик на съседен имот № ***, като от писмо на ДФ „***“ гр. П. на 25.10.2022 г. се установява, че и за двата имота са изплащани субсидии на собствениците. Според въззивника влязлата в сила присъда по отношение на В.Г., в качеството на бивш началник на ПК Л. няма отношение към спора между страните, тъй като в същата няма наложено наказание за престъпление, извършено във връзка с процесния имот или с решението, по силата на което е възстановено право на собственост върху земеделски земи на наследниците на Н.С./М./ С..

Поддържа се, че неправилно е отхвърлен предявения от тях насрещен установителен иск за собственост върху имота на основание давностно владение, тъй като от м. май 1994 г. имотът е владян от наследниците на Н.С./М./ С., а от м. VІІ 2013 г. владението върху имота е предадено на въззивното дружество, поради което в полза на въззивното дружество е изтекла придобивна давност като се позовава и на давността изтекла в полза на неговите праводатели при условията на чл. 82 от ЗС. Поддържа се, че въззивното дружество е собственик на имота или на основание договора за покупко-продажба или на основание изтеклата в негова полза придобивна давност, поради което неправилно е отхвърлен предявения от него насрещен иск и е уважен иска за собственост на ищеца. Посочва се, че в исковата молба /ИМ/ ищецът „***“ ЕООД, гр. В. признава, че никога не е владял имота и не е получавал владението върху него, което обстоятелство не е съобразено от РС.

Моли се съда да отмени атакуваното решение на Л. районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове на „***“ ЕООД, гр.

В. и да уважи предявения насрещен иск за собственост на въззивното дружество.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК *** чрез пълномощника му адвокат М. Г. от АК В., в който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се посочва, че правилно РС Л. е приел, че праводателите му се легитимират като собственици на процесния имот, както и правилно е отхвърлил предявения насрещен иск, тъй като едно лице не може едновременно да се позовава на право на собственост на основание сделка и давностно владение. Наред с това се оспорва изтекла придобна давност върху имота в полза на въззивното дружество и се поддържа, че 3 обработката на земята и отдаването й под наем не са достатъчни действия, които да установят фактическия състав на чл. 79 от ЗС. Според въззиваемата страна от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че планът за възстановяване на земеделски земи в землището на с . С. е изменен без правно основание и неправилно са възстановени земеделески земи от Общинската комисия по *** - Л. на Кметство – С. и наследниците на Н. С..

Моли се съда да потвърди атакуваното решение на Л. районен съд със законните от това правни последици.

В о.с.з. въззивното дружество чрез пълномощника си адвокат Б. поддържа въззивната жалба. Иска от съда да обезсили решението на първоинстанционния съд като се позовава на т. 5 от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. Дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС за да се осигури участие на Община Л. като надлежна страна в производството.

Въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. В. чрез пълномощника му адвокат М. Г. от АК В. оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор.

Представя актуални скици на двата новообразувани поземлени имота, издадени от СГКК П. и посочва, че бившият имот с № * * * по плана на земеразделяне на с. С. с площ 64,760 дка, на който се счита за собственик не е отразен в КККР на селото. В депозираната писмена молба се поддържа, че осъществената администратнивна процедура от ОС „***“ Л. е без правно основание, поради което както въззивното дружество, така и Община Л. не са собственици на новообразуваните процесни имоти. Поддържа правния си интерес за установяване по отношение за ищцовото дружество като несъществуващо обстоятелството на разделяне на бившия имот с № *** на два самостоятелни имота, бивши имоти № *** и № ***, представляващи съответно поземлени имоти с идентификатори ***.*** и ****** по КККР одобрени със заповед № ***/*** г. на ИД на АГКК, в местността „***“ в землището на с. С., община Л., поддържа, че извършеното от ОС „***“ Л. разделяне на имота е без правно основание. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците „***“ АД, гр. С. и Община Л., че ищецът е собственик на процесните имоти, съставляващи поземлени имоти с идентификатори ***.*** и ****** по КККР в местността „***“ в землището на с. С., община Л. и да осъди ответниците да предадат владението върху тези имоти със законните от това правни последици. Пълномощникът на въззиваемото дружество поддържа пред въззивния съд, че делото не следва да 4 се връща за ново разглеждане при участието на новоконституираната страна и тъй като решението на РС Л. е постановено на базата на всички събрани по делото доказателства следва да бъде потвърдено. Поддържа, че липсва доказано правно основание за разделянето на имота от ОС „***“ Л., поради което същото, както и извършените сделки с имота в последствие не са произвели действие за действителният собственик на имота, какъвто се явява въззиваемото дружество. Претендира направените по делото разноски, за което представя договор за правна помощ и списък на разноските.

Въззиваемата страна Община Л. не се представлява и не изразя становище по предявените искове. Въззиваемата страна Кметство – С. се представлява от Кмета на с. С. и не изразява становище по основателността на въззивната жалба.

Въззиваемата страна ОС „***“ гр. Л. не се представлява и не изразя становище по основателността на въззивната жалба.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Въззивният съд съобрази в тази насока и постановеното определение № 347/06.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 163/2023 г. на ОС П., в което е прието, че жалбата е своевременно подадена, а връщането й с обжалваното разпореждане от 20.01.2023 г. на РС Л. незаконосъобразно.

С исковата молба /ИМ/ ищецът „***“ ЕООД, гр. В., ЕИК ***, представляван от управителя М.Е. е предявил против ответниците Общинска служба „*** и гори“ гр. Л., Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С., ЕИК *** следните обективно съединени искове: Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК против тримата ответници за обявяване на несъществуващо по отношение на ищеца на разделянето на нива с площ 64,760 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. на два самостоятелни имота, а именно: нива с площ 32,760 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. и 5 нива с площ 32,00 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С., извършено от Общинска служба „*** и гори“ гр. Л. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Кметство с. С. и „***“ АД, гр. С., ЕИК ***, че ищецът е собственик на 64,760 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л., съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С. и осъждане на ответниците да му предадат владението върху този имот.

В ИМ се съдържат твърдения, че разделянето на имот № *** с площ 64,760 дка, ІІІ кат. в местността „***“ в землището на с. С., община Л. не е породило действие по отношение на ищеца, че ответникът Кметство с. С. е вписан като собственик на нива с площ 32,760 дка, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С., както и че с договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № *** от 18.07.2013 г. ответникът „***“ АД, гр. С., ЕИК *** е придобил собствеността върху нива с площ 32,00 дка, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. С., като актовете, от които ответниците черпят права са недействителни по отношение на ищеца, който е придобил собствеността върху целия имот с площ 64,760 дка по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 07.12.2006 г., отразен в нотариален акт № *** том *** рег. № *** дело № 3182/2006 г. по описа на нотариус Х.К., рег. № *** на НК и район на действие РС Л..