Решение № 1816 от 18.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1816 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110204436 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „ПП Дизайн“ ООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 725199-F722642/11.09.2023г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Въззивното дружество отрича извършването на вмененото му нарушение и счита, че е санкционирано за несъставомерно деяние, тъй като не е имало задължение да подава ГДД. Позовава се на нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, според която ГДД не следва да подават предприятия, които не са осъществявали дейност. Намира, че тази хипотеза следва да бъде приложена в случая, въпреки че дружеството е било работодател на две лица по сключени трудови договори. Сочи, че поради реализираните загуби и липса на сключени договори с клиенти не са признати направените разходи за заплати и осигуровки и те са останали за сметка на собствениците. Изтъква и че за 1 бюджета не са настъпили щети, както и че своевременно е била подадена декларация, че дружеството не е извършвало дейност. Привежда доводи за наличие на процесуални нарушения при съставянето на акта, както и за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която привежда допълнителни доводи в подкрепа на жалбата и претендира присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано, както и че не са налице претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на д е й н о с т : архитектурни дейности, търговско представителство и посредничество и др. На 11.01.2022г. същото сключило трудов договор с лицето Х. М. М., който бил назначен на длъжност: анализатор проучване на пазари. Договорът бил прекратен на 05.02.2022г., на основание чл.71, ал.1 от КТ, но на 02.11.2022г. бил сключен нов трудов договор с посоченото лице, прекратен на 17.12.2022г. Дружеството било работодател и на лицето К. К. П., с който бил сключен трудов договор на 04.10.2019г., прекратен на 11.01.2022г, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Въпреки това до 30.06.2023г. дружеството не подало декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022г.

Междувременно на 02.01.23г. въззивното дружество подало декларация до НСИ, с която декларирало, че през отчетната 2022г. не е 2 осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Впоследствие от В. И. Т.- инспектор по приходите в ТД на НАП Варна била извършена проверка в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на 22.08.2023г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение н а „ПП Дизайн“ ООД за това, че като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството-ТД на НАП-гр.Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, който е до 30.06.3023г. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 11.09.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ПП Дизайн“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката В. И.

Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същата не извлича ползи от твърденията си и няма данни да е заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените от нея показания.

С най-голямо значение за изясняването на делото от приобщените писмени доказателства са приложените: разпечатка от справка за подадени декларации (от която е видно, че към датата на проверката ГДД по чл.92 от ЗКПО не е била подадена от дружеството), Справка-Данни за осигуряването по БУЛСТАТ, Справка за задълженията на осигурител, Справка-Главна книга за 2022г., Справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ и др. Приложените писмени доказателства кореспондират на показанията на свидетелката и позволяват изложената фактическа обстановка, 3 идентична с описаната в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- от 01 март до 30 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице „ПП Дизайн“ ООД със седалище- гр.Варна, се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Не се спори по делото, че данъчната декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена не само в установения за това срок, но и до момента на проверката. От своя страна санкционната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок. Като не е изпълнило процесното задължение в законоустановения срок, „ПП Дизайн“ ООД действително е осъществило състава на нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Неоснователни са възраженията от страна на санкционираното лице за липса на нарушение, тъй като дружеството не било извършвало дейност през 2022г. Действително, нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО предвижда изключение, според което годишна данъчна декларация не подават данъчно 4 задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В случая обаче не може да се приеме за доказано твърдението, че на основание цитираната разпоредба дружеството не е имало задължение за подаване на ГДД . Понятието „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ е дефинирано в § 1, т. 30 от ДР на ЗСч., според която такива са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон ; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. В решението си по КАНД №743/21г. ВАдмС посочва, че за да се определи една дейност като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии: 1. Дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба, като не е необходимо печалбата да е фактически реализирана и 2. цените на предоставените услуги или стоки да формират на пазарен принцип.

Касационната инстанция сочи също, че според § 1, т. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, "стопанска дейност" е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон , както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.

В случая по делото от страна на санкционираното ЮЛ е представена Декларация от 02.01.23г., с която декларирало пред НСИ, че през отчетната 2022г. не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Същото не е отразявало извършването на облагаеми достави и в подаваните справки-декларации. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че през 2022г. дружеството е било работодател на двама служители, на които са изплащани възнаграждения, удържан е данък и са заплащани съответните осигурителни вноски. В самата жалба се признава, че през процесния период дружеството активно е търсило клиенти, водело е предварителни разговори за евентуални поръчки, като единият от служителите е предприемал пътувания, с оглед сключване на договор за проектиране. При това положение очевидно дружеството е извършвало 5 дейност, осъществявана с цел печалба, независимо дали тази цел е била постигната. В пледоарията си процесуалният представител на наказващия орган заявява, че през 2022г. дружеството е било получател по доставки, декларирани в НАП от други регистрирани по ЗДДС лица- негови доставчици, но те не са били отразени от санкционираното лице в подадените от него справки-декларации. Тези твърдения кореспондират на данните от приложеното копие на Главна книга на дружеството, от което е видно, че за периода 01.12.-31.12.2022г. същото е отразило печалби и загуби от текущата година (7874,20 лв.), постъпления от клиенти (23304,00 лв.), направени са разчети за корпоративен данък и т.н. Следователно твърденията на дружеството, че през 2022г. не е извършвало дейност не отговарят на истината, като следва да се подчертае, че нереализирането на печалба не е еквивалентно на неизвършването на дейност.

Предвид всичко изложено съдът не намира основания да се съгласи с твърденията, че санкционираното дружество не е осъществило вмененото му нарушение. Същото е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО, за неизпълнението на което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.