Решение № 1233 от 21.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120107257 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на К. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ..........................................., чрез пълномощника адв. Л. К. Б. - САК, със съдебен адрес:

.........................................., против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и адрес на управление ..........................................., представлявано от И.Ц.К., чрез пълномощника юрк. В.Т. с която се иска прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ........................ / 13.02.2025 г. сключен между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, поради противоречието му със закона, както и за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 2099,22 евро /4105,72 лева/, с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, поради получаването на горната сума, въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № ........................ / 13.02.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; както и иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление ..........................................., представлявано от И.М.Ш., чрез пълномощника юрк. С.С., за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2025 г. сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради нарушение на ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 13.02.2025 г. между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, с който му е бил предоставен кредит в размер на 7000 лв. На 13.02.2025 г. между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му, по силата на който ищецът следвало да заплати сумата от 4452,70 лв. възнаграждение на гаранта. Излага се, че процесният договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.

Поддържа се, че договорът не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен процент на разходите и в него не е включено възнаграждението на поръчителя. Счита, че това е заблуждаваща търговска практиката, клаузата за ГПР е неравноправна, а договорът за кредит като цяло е недействителен. Счита 1 клаузите за ГЛП и ГПР са нищожни и неравноправни. Клаузата за ГЛП от 49,24 % - тъй като лихвата е прекомерна, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а ГПР от 62,02% надвишава максимално допустимия законов размер от пет пъти законната лихва, тъй като в него не е включено възнаграждението на поръчителя и не са посочени включените в него компоненти. Макар в договора да е посочена общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен, в нея не са включени допълнителните плащания по задължението да се осигури гарант. Счита, че клаузата за обезпечението реално увеличава печалбата на кредитора. В договора не е посочено кои компоненти са включени в ГПР.

Счита, че договорът за поръчителство също е недействителен, тъй като с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Посочва, че е налице договор за поръчителство, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Кредисимо“ ЕАД на допълнителен финансов приход, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка. Заключава, че при липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при сключването на договора. Твърди още, че договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение.

Поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то ищецът счита, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.

По отношение на осъдителния иск, сочи че по един нищожен договор заемателят следва да върне единствено главницата по договора. Всички надвнесени суми следва да се върнат обратно на ищеца, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузата за неустойка следва да се върнат всички внесени суми за неустойка. Твърди, че към момента на предявяване на иска ищецът е внесъл сумата от 11 105,72 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който претенциите се оспорват като неоснователни и се иска тяхното отхвърляне. Не се оспорва сключването на договора за кредит и договора за поръчителство. Оспорва твърденията за размера на заплатената сума, като сочи, че същата е в размер на 4991,90 лева, т.е. под размера на главницата, поради което счита осъдителния иск за изцяло неоснователен. Посочва, че единственият разход, включен в ГПР, е възнаградителната лихва. Счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на дефиницията за общ разход по кредита, а размерът му не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Твърди още, че евентуалната недействителност на клаузата за възнаграждението за поръчител, респективно на договора за 2 поръчителство, не влекат недействителност на договора за кредит. Излагат се подробни съображения за валидността на договора за кредит. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Не се оспорва сключването на договора за кредит и договора за поръчителство.

Излагат се подробни съображения за валидността на договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че обезпечаването на договора за кредит с договор за поръчителство не е задължително условие, то е възможност за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР. Претендира разноски.

Предявеният установителен иск срещу ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. чл.22, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предявеният установителен иск срещу ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. чл.22, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

С молба от 20.04.2026 г. ищецът, чрез адв. Б. поддържа исковата молба. Поддържа аргументите си за недействителност на договора за потребителски кредит, поради неточното посочване на ГПР, тъй като в него не се включва възнаграждението за поръчителство.

Възразява се срещу присъждане на разноски на ответната страна.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал на 21.04.2026 г. становище, с което заявява, че всички суми, заплатени от ищеца са постъпили по негова сметка и представя справка за извършените плащания. Взема становище по размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено съобразно на ниската правна и фактическа сложност на делото.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е депозирал на 21.04.2026 г. становище, с което заявява, че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът е заплатил сумата от 913,39 евро, но същата е постъпила по сметка ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Взема становище по искането на ищеца за присъждане на сторените разноски, както и касателно определянето на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД – като кредитор и ищеца С. – като кредитополучател е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № ........................ от 13.02.2025 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 7000 лв., със срок за погасяване на задължението – 20.02.2027 г. От съдържанието на договора за кредит се установява, че общият размер на всички плащания е 11253,17 лева, от което следва, че договорната лихва за срока на договора е размер на 4253,17 лв., при фиксиран ГЛП – 49,24% и ГПР – 62,02%. Не се спори, че кредитополучателят е получил от кредитора сумата от 7000 лв. В раздел III, т. 12 от приложимите Общи условия е предвидено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението, като в този случай той следва (в зависимост от вида на обезпечението) да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че за обезпечаване на вземанията по Договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство на 13.02.2025 г. с поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и потребител ищецът. Видно чл. 1, ал. 1 на договора поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД и да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения. Срещу това потребителят се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя, което видно от приложение № 1, р. II, т. 1 е в размер на 4452,70 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит и платимо на 3 месечни вноски, съгласно погасителен план, съвпадащи с броя и падежа на вноските по Договора. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство. Между страните е безспорно, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР на договора за потребителски кредит.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен, както и че по договора са извършвани плащания. Спорно е какъв е размерът им. От представените от ищеца доказателства се установява плащането на сумата от общо 7 броя вноски по 700,66 лв. всяка или сумата от общо 4904,62 лв. (равняващи се на 2507,69 евро). Видно от представената справка от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ищецът е заплатил в негова полза сумите, отнесени, както следва: 642,93 евро – за главница, 954,17 евро – за договорна възнаградителна лихва, 6,04 евро – за лихва за забава, 35,79 евро – за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, 25,56 евро – за такса за промяна на падежна дата и 913,39 евро – по договор за предоставяне на поръчителство, или общо в размер на 2577,88 евро (с левова равностойност в размер на 5041,90 лв.).