Решение № 1092 от 13.06.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№1092 гр. Пловдив, 13 юни 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО

БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ, при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №983 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Р.М.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, обжалва Решение №407 от 01.03.2023г. по административно дело №1801 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., ХХIХ-ти състав, с което е отхвърлен искът му да бъде осъдена Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да му заплати сумата от 6 000,00 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на престой в Затвора – Пловдив в периода от 04.03.2022г. до 09.03.2022г., в стая “чужда делегация“ на Приемно отделение, като резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС (Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, всъщност Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), известна и като Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)), както и законната лихва върху посочената сума, считано от 04.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

Претендира се отмяна на оспореното решение поради неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби и допуснати съществени процесуални нарушения; както и постановяване на решение по същество, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив, който да постанови решение, с което исковата молба на С. бъде уважена изцяло.

На

29.05.2023г. по делото постъпва писмо с Вх.№11679 от Р.С., с което поддържа касационната жалба; посочва практика по аналогични случаи, израз на която са Решение №769 от 15.11.2022г. по дело №90 по описа на Административен съд- Хасково за 2022г., както и Решение №756 от 21.05.2021г. по дело №2239 по описа на Административен съд- Бургас за 2020г., IV-ти състав.

Ответникът в производството- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник, по делото постъпва писмен отговор с Вх.№7690 от 04.04.2023г. за неоснователност на касационната жалба.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Марин Пелтеков, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по дело №1801/2022г. е образувано по искова молба на Р.С. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 6 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2022г. (датата на постъпването му в Затвора – Пловдив) до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му в периода от 04.03.2022г. до 09.03.2022г., по време на престой в Затвора – Пловдив, стая (килия) “чужда делегация“ на Приемно отделение, представляващи нарушения по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ.

Неимуществените вреди са определени от ищеца С. като такива, съставляващи страх, изживени чувство за малоценност, унижение, усещане за незащитеност, отритнатост, смачкано човешко достойнство и потъпкани човешки права. Нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от ЕКПЧ, допуснати от администрацията на Затвора - Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според С. се изразяват в следното: 1) Неосигуряване на достатъчно жилищна площ и квадратура в килия за чужда делегация; 2) Неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието; 3) Неосигуряване на задоволителни хигиенно-битови условия и препарати против дезинфекция за почистване в килия за чужда делегация и в останалите помещения в Затвора – Пловдив; 4) Неосигуряване на отопление и проветряване в килия за чужда делегация; 5) Неосигуряване на естествена светлина в килия за чужда делегация; 6) Неосигуряване на слънчева светлина в килия за чужда делегация; 7) Неосигуряване на двигателна активност в килия за чужда делегация; 8) Неосигуряване на прозорец в килия за чужда делегация; 9) Неосигуряване на медицинска помощ по всяко време на денонощието; 10) Неосигуряване на престой на открито и чист въздух; 11) Неосигуряване на тоалетна и тоалет по всяко време на денонощието; 12) Неосигуряване на ежедневна баня; 13) Неосигуряване на тоалетни принадлежности, съгласно по чл.151, ал.1, т.2 и т.3 от ЗИНЗС; 14) Неосигуряване на достатъчно храна.

Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че през 2022г. С. изтърпява наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. С. е призован, чрез администрацията на Затвора – Стара Загора, като свидетел по гр.д. №1330/2021г. на Пловдивски окръжен съд (ПОС), за заседание на 07.03.2022г.

На 04.03.2022г. С. е преведен в Затвора – Пловдив, с оглед предстоящото му участие в съдебно заседание пред ПОС, като е настанен в качеството си на “чужд делегат“ в стая “чужда делегация“ на Приемно отделение в корпуса на Затвора - Пловдив. Въпросната стая е с площ от 24,84 кв.м. (без площта на санитарния възел) и с два прозореца с размери 1,16 х 0,67 и 1,16 х 0,97 м. В санитарния възел, с площ от 3,35 кв.м., също има един прозорец, както и течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. С. е настанен в посоченото помещение от 04.03.2022г. до 09.03.2022г., на която дата е върнат в Затвора - Стара Загора. В периода на престоя на С. в процесното помещение, от 04.03.2022г. до 08.03.2022г. включително, същият съжителства на 04.03., на 05.03. и на 06.03. с други двама лишени от свобода, а на 07.03. и на 08.03. с други четирима лишени от свобода.

При постъпването на С. в Затвора – Пловдив му е предоставен комплект спално бельо. Според утвърдена със заповед (Заповед №Л-1811 от 21.04.2020г.) на главния директор на ГДИН таблица (№6) за полагащи се перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 (един) месец, на всеки лишен от свобода мъж се полагат тоалетен сапун, сапун за пране и прах за пране в определени в утвърдената таблица количества, които се предоставят месечно от мястото за лишаване от свобода, където е постоянно настанен лишеният от свобода. По отношение хигиенизирането на приемно отделение, в което е настанен С., раздаваните помесечно почистващи и дезинфекциращи препарати са предоставени в средата на месец февруари на чистача на поста, като ежедневно и контролирано същият раздава при поискване дезинфекционни препарати, както за почистване на стаите, което е задължение на лишените от свобода, така и за лична хигиена, за да не се натрупват количества с опасни вещества в спалните помещения. Съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода на поста (V-ти пост), където е настанен С. конкретно за приемно отделение, е предвиден престой на открито от 14,00 до 15,00 часа ежедневно, който е организиран и предоставян от затворническата администрация по време на престоя на ищеца. Посещение при лекаря при затвора настанените в приемно отделение могат да извършват всеки понеделник, като за С. не е оформяна медицинска документация в Затвора - Пловдив.

Банята при затвора може да се ползва всеки вторник и четвъртък. Проветряването на помещението по настаняване на ищеца се осъществява посредством отваряне на прозорците в същото, а отоплението се осъществява чрез централно парно в рамките на отоплителния сезон, като по времето на престоя на ищеца времето е топло.

Настанените в приемно отделение се хранят в столовата при Затвора - Пловдив, като за времето на престоя на С. са осигурени закуска, обяд и вечеря, а изготвените менюта съответстват на поставените изисквания по утвърдената от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и с изпълняващ длъжността (и.д.) Министър на финансите, Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 /един/ лишен от свобода - възрастен и заменителна таблица.

Според разпоредбата на чл.43, ал.4, пр.1 от ЗИНЗС (в сила от 07.02.2017г.), Минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.

Предвид приетото за установено от фактическа страна, че помещението, в което е настанен жалбоподателят при престоя му в Затвора – Пловдив, стая “чужда делегация“ на Приемно отделение в корпуса на затвора, чиято площ е 24,84 кв.м. (без санитарния възел, чиято площ е 3,35 кв.м.), правилно и законосъобразно от първоинстнационния съд е прието, че С. не пребивава в процесното помещение при условията на пренаселеност и претенцията (оплакването) му за липса на достатъчно жилищна площ е неоснователна.

При установеното наличие на санитарен възел (с площ от 3,35 кв.м.) в стая “чужда делегация“ на Приемно отделение в Затвора – Пловдив, неоснователно и недоказано се явява оплакването на С., че не му е осигурен постоянен достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието.

Недоказано и неоснователно е оплакването на С., че не са му били предоставени (не са му осигурени) тоалетни принадлежности, доколкото разпоредбите на чл.151, ал.1 от ЗИНЗС предвиждат задължение за осигуряване на лишените от свобода на условия за поддържане на косата и бръснене, хигиена на ръцете и краката, но не и задължение за осигуряване на пособия за това.

Недоказана и неоснователна е претенцията на С. за неосигурен престой на открито (неосигуряване на престой на открито и чист въздух) по време на пребиваването му в Затвора - Пловдив през процесния период, доколкото доказателствата по делото предпоставят извод, че спрямо лишените от свобода, пребиваващи в приемно отделение (стая “чужда делегация“), е въведен ред за ползване на правото по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, за което по делото е прието заверено копие на нарочен график за целта и в какъвто смисъл са обясненията на изслушаните по делото свидетели. Съответно, на С. е осигурено правото на престой на открито не по-малко от един час на ден.

Недоказани и неоснователни са претенциите на С. относно неосигуряване на естествена светлина, неосигуряване на слънчева светлина и неосигуряване на проветряване в стая (килия) чужда делегация, предвид установеното по делото обстоятелство, че помещението, в което е настанен С. (стая “чужда делегация“), разполага с прозорци, от които има възможност за проникване на свеж въздух, както и на светлина, с оглед размерите на прозорците и възможността за тяхното отваряне.

Недоказана и неоснователна е претенцията на С. за неосигуряване на отопление в килия за чужда делегация, предвид приетите по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява, че в Затвора - Пловдив отоплението на спалните помещения се осъществява през отоплителния сезон посредством изградено парно, а по време на престоя на С. в Затвора - Пловдив времето е топло и в този период не е налице нужда от отопление.

Недоказано е оплакването на С. относно неосигуряване на възможност за двигателна активност (неосигуряване на двигателна активност в килия чужда делегация), доколкото е установено, че С. не е лишаван от възможността да ползва определеното за лишените от свобода време за престой на открито, респективно да участва в извеждането “на каре“, при което е налична възможност за желаещите да се движат, включително и да тичат при желание от тяхна страна, именно по време на престоя им на открито.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e482a89-a35b-4717-9909-380d49b53604