Протокол № 59 от 25.08.2021, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 59 гр. Силистра , 24.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Н. Димитров

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева

Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20213400500262 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Р. М. Д. – редовно уведомен, явява се лично и с АДВ. С.Н., надлежно упълномощен и приет от съда.

ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: Н. Р. АЛ. – редовно уведомена, явява се лично и с АДВ. В.П., надлежно упълномощена и приета от съда.

КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: АГЕНЦИЯ „СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – СИЛИСТРА – редовно уведомена, не се явява законен представител. За тях се явява ЮРИСКОНСУЛТ И З , надлежно упълномощен и приет от съда.

СВИДЕТЕЛ: В. Г. Д. – редовно уведомена, явява се лично.

СВИДЕТЕЛ: М. СТ. Д. – редовно уведомена, явява се лично.

ДВЕТЕ свидетелки напуснаха съдебната зала до повикването им.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Н. – Моля да се даде ход на делото.

1

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ предоставя на съдията – докладчик да води съдебното заседание.

СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК докладва делото:

Във връзка с протоколно определение от предходното съдебно заседание на 10.08.2021г., с което е открито производство по оспорване истинността на Доклада за развитие на случая, представен от Центъра за обществена подкрепа – Силистра, на оспорващия, който е настоящия жалбоподател, съдът даде възможност да води свидетели.

АДВ. Н. – Имаме готовност за това, водим трима свидетели, както беше допуснато.

ОСВЕН това с определение в закрито заседание, което е и доклад по делото, от 27.07.2021г., съдът допусна до разпит двама свидетели чрез призоваване, посочени от ответницата по жалбата – В.Д. и М.Д., които са в залата и чиито разпит беше отложен в предходното заседание, именно за да бъдат разпитани наравно със свидетелите, които ще води жалбоподателя.

2

АДВ. Н. – Нямаме възражение да бъдат изслушани първо призованите свидетели.

АДВ. П. – Нямаме възражение да бъдат изслушани първо призованите свидетели.

Ю Р И С К . – Нямам възражение да бъдат изслушани първо призованите свидетели.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на призованите свидетели.

СНЕМА самоличността на първата призована свидетелка:

В. Г. Д. – 4 без родство със страните по делото.

СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която носи на основание чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината пред съда.

СЪДЪТ към свидетелката – Вие, в качеството си на длъжностно лице, сте следели събитията, които са се случили между двете заседания.

Кажете какво работите и къде?

СВИД. В. Г. Д. – Работя в Центъра за обществена подкрепа към женско сдружение „Екатерина Каравелова“ в насока съгласно издадени направления от Отдел „Закрила на детето“ за съхранение на връзката между майката и детето. Предстои ми дипломиране като психолог, като същевременно съм завършила и семеен терапевт две години в София и арт 3 терапия една година също в София в института. Работя като психолог – консултант. Насоката ни за работа в ЦОП е информиране, консултиране.

СЪДЪТ към свидетелката – Кажете какво се случи, какво видяхте Вие и как участвахте в тези събития?

СВИД. В. Г. Д. – Всъщност ние предоставихме веднъж 6-месечна услуга на семейството и съгласно екипна среща, понеже не постигнахме положителен резултат, не успяхме да осъществяваме срещи между майката и детето, понеже самият родител имаше съпротиви за работа, на екипна среща с Отдел „Закрила на детето“ и родителите взехме решение да продължим да предоставяме услугата в ЦОП именно също и в насока да възстановим и съхраним връзката между детето и майката. Продължението на услугата всъщност е от април месец и успяхме да осъществим една единствена среща с бащата, няколко срещи с майката, майката съдейства. При последния ни разговор с бащата, той многократно всъщност отправяше и заплахи към нас.

Последния ми разговор мисля, че беше на 06.08., като бащата заяви категорично, че при още едно обаждане от наша страна, той ще ни осъди за психичен тормоз. Оттогава и аз и колегите ми не сме си позволявали да осъществяваме контакт с бащата. От април до сега една среща имаме с бащата и той е отказвал по телефона категорично.

АДВ. П. – Имам само един въпрос към свидетелката:

Когато се обаждате и разговаряхте с бащата, Вие казахте ли му, че проблемите на детето – заниженият успех, здравословните проблеми, се дължат на други фактори, обяснихте ли му?

СВИД. В. Г. Д. – Да, това съм го обяснявала още когато беше първия шестмесечен период на предоставяне на услугата, аз имах възможност да работя и с детето в присъствие на бащата, осъществихме една такава среща 4 с детето. Тогава обясних още на родителя, че тази ситуация влияе негативно върху детето, върху психиката на детето и би могло да има възможни негативни последствия в неговото поведенченско развитие. След което в разговори с класния ръководител и с проведен разговор с училищния психолог Грета Михайлова получавахме обратна връзка за такива поведенченски проблеми на детето и на родителя е обяснено и е говорено, че се дължи именно на тези конфликти между родителите, които наблюдава детето.

След явяването пред Районен съд многократно са обяснявани по телефона на бащата тези проблеми.

АДВ. Н. – Имам въпроси към свидетелката:

Колко пъти разговаряхте с класната ръководителка?

СВИД. В. Г. Д. – Веднъж. Това беше в края на учебната година, през месец юли

По информация на класния ръководител детето, според нея, започва да развива едно такова опозиционно поведение по отношение на педагогическия персонал, съпротиви за работа с ресурсния учител, като веднъж детето даже избягало и е бягало от работа с ресурсния учител, силни съпротиви за работа. А по отношение на децата, това, което е наблюдавано е, че детето има и развива едно такова поведение да привлича вниманието на останалите съученици до степен да се излага, да е смешен и нейното мнение е, че детето има нужда от внимание и по този начин с това си поведение то привлича вниманието на останалите. Давало е обратна връзка на бащата при разговори , като за кратко време е имало подобрение в поведението му, но за кратко време и многократно са водени разговори и с бащата.

АДВ. Н. – Вие посещавала ли сте детето в дома му?

5

СВИД. В. Г. Д. – Да, две посещения сме направили, като едното беше с колежката от отдел „Закрила на детето“. В дома не бяхме допуснати, разговаряхме през терасата. Мисля, че беше през май месец. На 7-май беше едното посещение и другото посещение на адреса беше на 14-ти май.

На 07.05. ходихме на адреса с колежката от отдел „Закрила на детето“, като тя беше уговорила среща с бащата за 04.00 часа, очаквахме да осъществим контакт с детето. До 05,00 часа бащата нито се обади, нито доведе детето, ние бяхме пред блока. В 05.00 часа ние отидохме до адреса и успяхме да разговаряме от терасата с детето. Тогава осъществихме среща с детето, то се показа на терасата.

Уговарянето на среща с бащата става чрез покана по телефона. За конкретната среща на 07.05. го поканихме в деня, в същия ден колежката разговаря с него. В 05,00 часа вече отидохме пред блока. Като положителен резултат аз мога да отчета факта, че детето даде съгласие, ако тати позволи, да посещава Центъра за консултации. Детето каза: „Ако тати позволи“. Това беше отговора тогава на детето, като в последствие съответно получихме обратна връзка от бащата, че детето е размислило и при следващото посещение на 14.05., всъщност детето, когато се показа и първите му думи бяха: „Няма да идвам, госпожо, на консултации“, категорично го каза.

АДВ. Н. – Като осъществихте първия път връзка с детето, тогава проведохте ли нещо с него?

СВИД. В. Г. Д. – Да, успяхме да говорим с детето и то беше склонно да посещава офиса на Центъра за консултация – да попитаме тати и ако тати разреши. Всъщност това беше идеята на посещението – да успеем да осъществим контакт с детето и да го мотивираме за участие.

АДВ. Н. – Но не сте работили с детето по никакъв начин?