Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 288 от 03.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2066/2022
Вид
Определение № 288
Подписан
03.02.2023
В сила
03.02.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Пловдив, 03.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Е. З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300502066 по описа за 2022 година Производство по чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от „Изи Финанс“ ЕООД-гр.София, представлявано от управителя Б.Н., чрез юриск.А. Г., с която се иска на основание чл.248, ал.1 ГПК, пр.І ГПК допълване на постановеното по делото Решение № 1366/ 07.11.2022г. по в.гр.д.№ 2066г./2022г. в частта на разноските, чрез присъждане на юриск.възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 150 лева.

Постъпил е писмен отговор от ответника по молбата адв.Е. И., АК-Пловдив, в която се оспорва претендираното допълване чрез присъждане на разноски от ответното дружество с възражения, основани на съдебна практика на ВКС, във връзка с несъобразяване на решение от 16.07.2020г. по съединени дела С224/ 19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз като нарушение на разпоредбата на чл.633 ГПК. Изразено е становище , че нормата на чл.78, ал.3 ГПК е в колизия с разпоредбите на член 6, пар.1 и член 7 параграф, от Директива 93/13 и не осигурява ефективно приложение на Съюзното право в хипотезите, когато страните по правния спор са потребител и търговец или доставчик на услуги. Поискано е в случай на съмнение относно съответствието на чл.78, ал.3 ГПК с разпоредбите на член 6, пар.1 и член 7 параграф, от Директива 93/13 , да се отправи преюдициално запитване.

С насрещно становище на молителя е оспорено възражението на ответника по молбата като неоснователно поради неотносимост на цитираните решения на 1

СЕС, които касаят разноски по съдебни дела възстановяване на плащания по договори с неравноправни клаузи, прогласени за нищожни, което няма общо с решения, при които опредЕ. клауза да се прогласи за нищожна.Поради оспорване относимостта на цитираната съдебна практика от молителя е дадена възможност на ответника по молбата за съответно становище, в което се поддържа възражението, че не следва да се присъждат разноски и ПЕС е над националното право, като се поддържа и искането при условията на евентуалност за оправяне на преюдициално запитване.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Молбата по чл.248, ал.1 ГПК изхожда от надлежна страна, подадена е в законния срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

В постановеното решение на въззивната инстанция с решаващи мотиви съдът приема за недоказан юридическият факт да е възникнало облигационно правоотношение между страните по валидно сключен потребителски договор за кредит, поради което и въз основа на това е постановена отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения от ищеца Б. Ж. С. от гр.Пловдив иск по чл.124, ал.1ГПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22, вр.с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Следователно при недоказаност на облигационното правоотношение по потребителски договор между страните, ищецът не е доказал качеството си на потребител по смисъла на ЗЗП, с оглед на което и неотносимо се явява възражението на ответника по молбата за неприложение на нормата на чл.78, ал.3 ГПК относно определяне дължимостта на разноски за ответника по предявения иск, както и разглеждане на въпрос относно наличие или липса на основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция в полза на ответника са присъдени разноски за юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 НЗПП в размер на 100 лева. На същото основание и в същия размер по преценка на съда относно размера следва да се присъдят разноски за юриск.възнаграждение от 100 лева за първоинстанционното производство, в който смисъл молбата като основателна ще се уважи.

2

Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 1366/ 07.11.2022г. по в.гр.д.№ 2066г./2022г.по описа на ПОС като го допълва в частта на разноските, както следва:

ОСЪЖДА Б. Ж. С., ЕГН:********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 на основание чл.78, ал.8 ГПК още сумата 100 лева / сто лева/ разноски за юриск.възнаграждение за първоинстанционното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3