Решение № 2697 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2697 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100503887 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 05110/20.01.2026 г. на „Кардеку“ ЕООД, ЕИК 206413463, чрез процесуалния представител адв. Р.И., срещу разпореждане от 12.01.2026 г. по изп. дело № 20258380408977 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, с което е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 00606/06.01.2026 г. за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя от 2000 лв. на 200 лв.

В жалбата се поддържа, че актът е немотивиран и незаконосъобразен, а претендираният хонорар е прекомерен, тъй като процесуалната дейност на пълномощника на взискателя се е изчерпала с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, докато вземането е събрано незабавно чрез действия на съдебния изпълнител. Иска се отмяна на разпореждането и намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „ДЛД Съпорт“ ЕООД. В срока по чл.

436, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че разпореждането е достатъчно мотивирано, че уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед материалния интерес и обема на възложената защита, както и че същото е било надлежно поискано и доказано с договора за правна помощ.

В изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Б. е изложил мотиви, в които приема жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело е образувано на 15.12.2025 г. по молба на взискателя въз основа на изпълнителен лист № 27202/05.12.2025 г. по ч. гр. д. № 53378/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.01.2026 г., че на 1 същата дата е подадено възражение за прекомерност, по което с разпореждане от 12.01.2026 г. е отказано намаляване на приетото адвокатско възнаграждение, останало в размер на 2000 лв.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената жалба, изложените в нея оплаквания, становището на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и данните по приложеното изпълнително дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от надлежна страна – длъжника по изпълнението, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител в частта му относно разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложеното изпълнително дело, същото е образувано по молба от 15.12.2025 г. на взискателя „ДЛД Съпорт“ ЕООД чрез адв. Й.К.И. въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. С молбата е поискано образуване на изпълнително дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, да определи способ за принудително изпълнение и да предприеме необходимите изпълнителни действия. Поискани са и разноските по изпълнението.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че на 06.01.2026 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, а преди това са предприети действия от съдебния изпълнител по налагане на запор върху банкова сметка, по който е постъпил отговор от банката, а впоследствие запорът е бил вдигнат след постъпване на сумите. По делото не се установява след подаване на молбата за образуване пълномощникът на взискателя да е извършвал други самостоятелни процесуални действия, насочени към удовлетворяване на вземането.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. е заплатено изцяло и в брой.

Неоснователен е доводът, че плащането в срока за доброволно изпълнение само по себе си изключва отговорността на длъжника за разноските по изпълнението.

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само ако е платил дълга преди образуването му или ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, включително и при плащане в срока за доброволно изпълнение, той дължи необходимите разноски по изпълнението.

Основателно е обаче възражението за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение. При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното производство, обема на извършената от адвоката работа и конкретните действия, осъществени за защита на взискателя. С оглед решението на СЕС по дело С-438/22 и последващата практика на ВКС размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. не обвързват съда като задължителен минимум при присъждане на разноски, а могат да бъдат съобразени единствено като ориентир.

В случая изпълнителното производство не се отличава с фактическа или правна 2 сложност, която да оправдава възлагане върху длъжника на адвокатско възнаграждение в размер 2000 лв. Процесуалната дейност на пълномощника на взискателя се изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, с която е представено изпълнителното основание, поискано е връчване на покана за доброволно изпълнение и е направено общо възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Това възлагане не съставлява само по себе си извършване на отделни действия от адвоката за водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а представлява предоставяне на правомощия на съдебния изпълнител да избере способите и да организира изпълнението. Последвалото събиране на вземането е резултат от действия на ЧСИ, а не от допълнителна процесуална активност на пълномощника на взискателя.

При така установените обстоятелства съдът приема, че на взискателя се дължат разноски за адвокатска защита само за образуване на изпълнителното дело. Съобразен с действително извършената работа е размер от 200 лв., който съответства и на възнаграждението за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ползвана като ориентир.

Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя следва да бъде намалено от 2000 лв. на 200 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Кардеку“ ЕООД по изпълнително дело № 20258380408977 по описа на ЧСИ М.Б., разпореждане от 12.01.2026 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да измени постановление по разноските в изпълнението в частта за адвокатското възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 25.11.2025 г. между взискателя Н.К.Р. и адвокат Й.К.И. до размер от 102, 26 евро /200 лева/.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3