Решение № 15143 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15143 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20251110150577 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Е. А. Зеуар въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД. Според ищеца, съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Ето защо моли да бъде признато за установено, че ответницата му дължи следните суми: 2719,24 евро – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. в имот с абонатен номер 147543, находящ се в гр.

София, ж. к. „Люлин“, бл. 301, вх. А, ет. 11, ап. 51, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 1

(21.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането; 4 7 1 , 3 1 – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2023 г. – 15.05.2025 г.; 21,33 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (21.05.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането и 5,35 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 15.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 15839/02.06.2025 г. по ч. гр. д. № 29621/2025 г. по описа на СРС, 138-ми състав.

Ответницата Е. Зеуар чрез назначения й особен представител адв. Й. Т. оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като твърди, че апартаментът е бил необитаем през процесния период. В тази връзка намира, че от приложените към исковата молба фактури не става ясно как в едно многогодишно необитавано жилище е предоставян достъп за проверка на измервателните уреди, за да бъдат изготвени сметките за действително потребена топлинна енергия. Намира, че този подход от страна на ищеца би могъл да се приеме като евентуален опит за злоупотреба с претенции за нереализирано право на заплащане за неосъществено топлоподаване за процесния имот, като счита, че в случая ищцовото дружество би могло да има претенции единствено за заплащане на сумите за сградна инсталация за жилището. Отделно от това, намира, че окончателните суми за такова маломерно жилище с три отоплителни уреда и заявени двама потребители са завишени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД намира исковете за основателни и доказани, като сочи, че дялово разпределение за топлоснабдения имот в извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид исканията и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

П о исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 2 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят има качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата е и в договорни отношения с ищцовото дружество. По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98 от 28.09.1999 г. се установява, че Е. Зеуар (с предишна фамилия Арсенова) е придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот, като по делото не са представени доказателства за промяна на собствеността по отношение на имота след този момент. Следователно, ответницата се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се намира в топлофицирана жилищна сграда.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани съобразно изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, като приложимите общи условия за процесния период са приети с Решение № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна 3 собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая, видно от Договор № 1819/22.12.2011 г. етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза (СТЕ), което настоящият състав кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като показанията са отчитани ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпредЕ. между потребителите в сградата по прогнозни месечни вноски. След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от фирмата за дялово разпределение и са изготвяни изравнителни сметки. Дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативната уредба. За процесния период ответницата не е осигурила достъп на представител на фирмата за дялово разпределение в имота по време на годишния отчет, с оглед на което са попълнени протоколи за неосигурен достъп. Вещото лице е посочило, че по данни на фирмата за дялово разпределение в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители. В имота обаче разходът за битово горещо водоснабдяване е определен нормативно при двама потребители поради липса на водомер и неосигурен достъп. По отношение на имота за процесния период е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като вещото лице е посочило изрично, че изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял (по фактури), а тези, които се формират в резултат от 4 изравняване, т. е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на СТЕ, според което размерът на потребената топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е 2669,91 евро.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответницата е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в размер на 2669,91 евро, с оглед на което искът за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 2719,24 евро.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършвана услуга за дялово разпределение в общ размер на 21,33 евро за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., които съобразно разпоредбите на чл.

36 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от договора между „Топлофикация София” ЕАД и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Предвид това, че е уговорено клиентът да заплаща на доставчика сумата за дялово разпределение, а същевременно доставчикът да заплаща възнаграждението на дружеството, което реализира дялово разпределение, съдът приема, че искът е доказан както по основание, така и по размер, при съобразяване представеното извлечение от сметка на дружеството ищец, както и с оглед липсата на оспорване на претенцията по размер от страна на ответника. Ето защо съдът намира, че искът за такса за дялово разпределение е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.