Решение № 1694 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Димитър Ковачев

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100509944 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №10551/19.06.2023 г., постановено по гр.д. №62759/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав е отхвърлен предявения от Д. П. К. срещу Софийския университет „*******“, представляван от ректора А.Г. иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед № РД25-19/18.10.2022 г. на ректора на Софийски университет „*******“. С решението Д. К. е съден да заплати на Софийския университет „*******“, представляван от ректора А.Г. сумата в размер на 150 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца К., в която се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че въпреки че му било разрешено ползването на платен годишен отпуск за времето на изпитната сесия, то ищецът е могъл да насрочи изпита и за друга дата, която да е в рамките на изпитната сесия. Не било взето предвид, че на ищеца било разрешено ползването на платен годишен отпуск не само за периода 14.06.2022 г. – 14.08.2022 г., а и за периода на цялата сесия, с изключение на датата 13.06.2022 г. В обясненията си до работодателя,ищецът бил посочил, че датата 09.06.2022 г. била последната 1 възможна за провеждане на изпита, тъй като и за периода 10.06.2022 г.-13.06.2022 г. ищецът се е намирал в платен годишен отпуск. Посоченото обстоятелство било известно на работодателя. Не бил представил посоченото заявление за ползване на отпуск за периода 10-13.06.2022 г. по делото пред първата инстанция, тъй като ответникът не бил оспорил твърдението му, че датата 09.06.2022 г. била последната възможна за провеждане на изпита. Като неоспорено посоченото обстоятелство е следвало да бъде прието за безспорно от съда, а не същият да приема, че ищецът е следвало да насрочи изпита за друга дата в рамките на сесията. Въззивникът счита, че провеждането на изпита на дата 15.06.2022 г. от страна на ищеца щяло да доведе до нарушение на Кодекса на труда, престирайки труд по време на ползване на платен годишен отпуск. Не било налице нарушение нито на Заповед № РД-19-279/23.07.2021 г., с която е утвърден графикът за изпитната сесия, нито на чл. 42, ал. 1 от Правилника за образователните дейности на СУ, която постановявала, че изпитите се провеждат единствено по време на изпитната сесия. Посоченото правило не забранявало преподавателят да провежда текущ контрол по време на сесията, поради което ищецът имал право да проведе контролно на 09.06.2022 г. и да вземе предвид оценката от контролното за оформяна на крайната оценка по предмета. Това означавало, че ищецът бил наказан за неправилно название на контрола, проведен на 09.06.2022 г. (изпит вместо контролно). Обичайна практика във ФМИ била да се провеждат такива „предварителни изпити“, които не попадали под действието на чл. 42, ал. 1 от Правилника за образователните дейности на СУ. Посочва други преподаватели от ФМИ, които провеждали такива контролни под формата на изпит, част от които били от ръководството на факултета. Ответникът не бил оспорил и това твърдение на ищеца, но първоинстанционният съд неправилно не го бил приел за безспорно. Че предварителният изпит се е провел под формата на контролно, било посочено и в самия сигнал на студентите. Графикът за провеждане на сесията следвало да се тълкува единствено в смисъл, че през този период не можели да се провеждат учебни занятия.

Посочва, че Правилникът за образователните дейности в СУ никога не бил свеждан до неговото знание преди получаването на отговора на исковата молба, поради което ищецът не бил длъжен да му се подчинява и евентуалното му нарушаване не било извършено виновно от него. Не оспорва, че е следвало да спазва вътрешните правила на работодателя, но не можел да изпълни това без съдействието на работодателя.

Общото споменаване на „други“ нареждания на работодателя в длъжностната му характеристика не освобождавало работодателя от задължението да сведе тези други разпореждания до знанието му. С провеждането на контролното на 09.06.2023 г. не бил отнел на студентите възможността да се явят на изпит, това било сторено от ръководството на факултета, което не му било определило заместник. Ищецът бил уведомил студентите за контролното на 09.06.2023 г. и ги бил уведомил, че нямало да може да ги изпита на 15.06.2022 г. Останалите студенти можели да искат от 2 ръководството да назначат заместник на ищеца и да се проведе изпитът на 15.06.2022 г. Във факултета имало и други преподаватели, които са преподавали посочения предмет в предходни години и ако ръководството е искало, е можело да проведе изпита чрез заместник. Дисциплинарното наказание било наложено в нарушение на чл.

193 КТ, тъй като работодателят не бил взел предвид обясненията, дадени от ищеца на 17.10.2022 г., които съдържали доводи, неизложени в обясненията от 24.06.2022 г.

Всички студенти, които са имали право да се явяват на изпита на 15.06.2022 г., се били явили на контролното на 09.06.2022 г., поради което отпаднало задължението му да проведе изпит на 15.06.2022 г. Неправилно било посочването от работодателя, че ищецът не е спазил дадения му 3-дневен срок за обяснения с искането от 20.07.2022 г.

Очевидно било, че този срок е бил изтекъл още преди искането да стигне до знанието му. Меродавна била датата 07.10.2022 г., когато му била изпратена документацията за образуваното дисциплинарно производство. Новото искане не съдържало срок, поради което изпращането на обяснения на 17.10.2022 г. не било извън срока.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил твърдяната от ищеца злоупотреба с право от страна на работодателя, който му бил изпратил искането за обяснения на 07.10.2022 г.

(в петък след обед), с което целял да затрудни защитата му. Дори и да се приемело, че е извършил вмененото му нарушение, намира, че наложеното му дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко с извършеното нарушение. Ето защо моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск, като отмени наложеното му със Заповед №РД-19-25/18.10.2022 г. на Ректора на СУ дисциплинарно наказание „Забележка“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Софийски университет „*******“, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърденията на ищеца К., че същият е ползвал платен годишен отпуск и за периода 10-13.06.2022 г., доколкото такъв не му е бил разрешаван. Оспорва твърденията за обичайни практики за провеждане на предварителни изпити и освобождаване от изпит във факултета. Оспорва изложеното във въззивната жалба тълкуване на ищеца относно действията му на 09.06.2022 г. като провеждане на контролно, а не на изпит, доколкото самият той в отговора си към ректора от 24.06.2022 г. е изложил, че бил провел изпит, но само е променил датата. От изявленията на К. било видно, че целта на изпита е била да се постави окончателна оценка на знанията на студентите, с която се оценявали знанията на студентите след приключило обучение по дисциплината. Работодателят бил взел предвид обясненията на ищеца К., изложени в докладните-записки, прехождащи началото на дисциплинарното производство. Това било в полза на служителя, тъй като същият не бил представил обяснения в дадения му срок, нито бил възразил срещу предоставения му 3-дневен срок за представянето им. Неоснователно било твърдението на ищеца, че работодателят е целял да го накаже и затова не бил взел предвид обясненията, дадени 3 от ищеца на 17.10.2022 г. Решението на работодателя да накаже К. било взето след изтичане на срока за представяне на обясненията и преди получаването им по мейл.

Цялата процедура по окомплектоване на документите, изготвяне на заповедта за наказание от отдел „Правен“ и отдел „Човешки ресурси“ и представянето й за подпис от ректора отнемала няколко дни. Формалното извеждане и подписване на заповедта било осъществено ден след получаване на обясненията. Предвид кратките срокове в КТ относно налагане на дисциплинарно наказание, своевременната подготовка и издаване на заповедта били от особено значение и не можел работникът да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение. Ето защо моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното определение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ. В тежест на ответника по иска за отмяна на наложено наказание „забележка“ е да докаже, че за ищеца са били налице конкретни задължения при изпълнение на трудовите му функции, които виновно е нарушил, съответно че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, като при издаването й е съобразил тежестта на нарушението с тази на наложеното наказание.

Безспорно е по делото, че между страните е налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. К. изпълнява длъжността „главен асистент“ в катедра „Математическа логика и приложенията й“ към Факултета по математика и информатика на Софийския университет „*******“ (съгласно последното Допълнително споразумение № РД-22-1222/12.06.2020 г. към Трудов договор № РД22-835/24.02.2015 г.).

Не е спорно и че със Заповед № РД-19-279/23.07.2021 г. на Ректора на Софийски университет „*******“ е утвърден график за лятната сесия за учебната 2021/2022 г. в Софийски университет „*******“, която да се проведе в периода 13.06.2022 г. 08.07.2022 г. За изпита по предмет „Дизайн и анализ на алгоритми“ с преподавател ищеца гл.ас. Д. К. е определена датата 15.06.2022 г.

Не се спори и по обстоятелството, че на датата 15.06.2022 г. ищецът не е провел, насрочения за тази дата изпит по предмета „Дизайн и анализ на алгоритми“.

За периода от 14.06.2022 г.-14.08.2022 г. и от 01.09.-14.09.2022 г. ищецът е използвал разрешен от работодателя платен годишен отпуск, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че наказанието е наложено в срока, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ, при съблюдаване разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ, регламентираща 4 че сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не текат през времето когато работникът/служителят е в законоустановен отпуск.

Спорен във въззивното производство остава въпросът дали с провеждане на изпита по предмет „Дизайн и анализ на алгоритми“ вместо на утвърдената със Заповед № РД-19-279/23.07.2021 г. дата 15.06.2022 г., на 09.06.2022 г. ищецът е нарушил трудовата дисциплина и дали евентуално това нарушение е преценено правилно от работодателя като такова, обуславящо налагането на дисциплинарно наказание „забележка“.

Неоснователно е възражението на ищеца К. за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилна преценка от първоинстанционния съд на спорните и безспорните по делото обстоятелства и по-конкретно на безспорно установеното според ищеца К. обстоятелство, че най-късната дата, на която самият той е могъл да проведе изпита, е датата 09.06.2022 г.