Присъда № 179 от 04.07.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №179 от 04.07.2023 г. по НЧХД №5292/2021 г. по опис на РС Варна.

Предявена е частна тъжба от П. М. М., ЕГН 81111881017, срещу подс. В. ИВ.

ИВ., ЕГН **********, с обвинения за това, че:

1. На 30.09.2018 г., около 16.30 – 17.00 ч. в гр. Варна, причинил на Петя М. М. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости в долна трета с разместване на фрагментите под ъгъл и кръвонасядане в областта на носа, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 НК;

2. На 30.09.2018 г. , около 16.30 – 17.00 ч. в гр. Варна, публично казал нещо унизително за честта и достойнството на Петя М. М., в нейно присъствие като отправил към нея изразите: „мръсница“ и „спиш с мъже за пари“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански и с к от ч. тъжител П. М. срещу подс. В. И., за сумата 8000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 30.09.2018 г. до окончателното плащане.

Частният тъжител, чрез повереник, поддържа възведеното обвинение и предявения граждански иск като счита същите за безспорно доказани. Моли съда, да признае подс. В. И. за виновен по възведените обвинения като наложи справеливо наказание за всяко от двете деяния, както и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.

Подсъдимият, редовно призован, дава обяснения като твърди, че не е извършил деянията по възведеното обвинение. Твърди, че всичко е било една инсценировка.

Посочва, че на инкриминираната дата заедно с бившата му съпруга - свид. Л. К., присъствал на семейно събиране в дома на ч. тъжител П. М. – негова едноутробна сестра, където се разразил пореден скандал между свид. Л. К. и неговите майка (свид. Д. Д.) и сестра, при което той само седял на масата и снимал развитието на скандала с мобилен телефон до момент, в който свид. Л. К. била ударена и избутана в коридора и той станал и напуснал жилището заедно с нея.

Защитникът на подсъдимия, навежда доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства. Твърди, че поради предубеденост и заинтересованост не следва да се кредитират показанията на всеки един от свидетелите Д.

Д., Г. Д., Р. Д., предвид родствените връзки помежду им и с ч. тъжител П. М. и факта, че свид. Д. Д. и ч. тъжител П. М. са осъдени за причинена при същия случай лека телесна повреда на бившата съпруга на подс. В. И.. Моли, подсъдимият да бъд е признат за невиновен като му се присъдят сторените разноски.

След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Д. Димитрова имала три деца от различни бащи: дъщеря – ч. тъжител П. М., син – подс. В. И. и син – свид. Г. Д..

Поради неуредени материални отношения между свид. Д. Д. и подс. В. И., в следобедните часове на 30.09.2018 г. в дома на ч. тъжител П. М. се провела семейна среща, на която освен свид. Д. Д. и трите нейни деца, присъствали свид. Л. К., с която подс. В. И. доскоро живеел на съпружески начала и двамата били родители малолетно дете, както и свид. Р. Д., с която свид. Г. Д. живеел на съпружески начала от 2017 г.

1

Всички седнали около маса в хола като подс. В. И. още в началото заявил, че ще прави запис на срещата с мобилния си телефон и го сложил на масата, като никой не заявил открито несъгласие с това.

По време на разговорите между свид. Л. К. и свидтелите Д. Д. и П. М. били отправени остри реплики и взаимни обвинения, стигнало се до повишаване на глас от всички, неизслушване, отправяне на взаимни обиди, при което подс. В. И. нарекъл ч. тъжител П. М. „курва“ и казал, че тя „спи с мъже за пари“. В един момент ч. тъжител П. М. настояла свид. Л. Кръстева да напусне дома , но докато ч. тъжител П. М. търсела ключовете за входната врата, размяната на обидни реплики продължила като свид. Л.

Кръстева напсувала свидетелите Д. Д. и П. М., при което те двете упражнили физическа агресия спрямо нея и я избутали към коридора. Тогава подс. В. И. станал от масата и отишъл към ч. тъжител П. М., която била с гръб към него на прага между хола и коридора, обърнал я с лице към себе си и я ударил силно с дясната си ръка в лицето, в областта на носа, при което тя паднала на пода по гръб, по лицето й потекла кръв от носа и започнала да пищи. След кратка размяна на реплики подс. В. И. и свид. Л. Кръстева напуснали апартамента, а скоро след това ч. тъжител П. М. чрез обаждане до НЦ 112 уведомила за случилото се.

На място бил изпратен автопатрул – свидетелите П.С. и М. А., които възприели нараняването по лицето на ч. тъжител П. М.. В последствие пристигналия екип на Спешна медицинска помощ я откарал в Спешен център на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, а присъстващите свидетели на инцидента били насочени към Трето РУ на МВР.

На 03.10.2018 г. ч. тъжител П. М. подала жалба в Трето РУ, ОД МВР Варна за нанесените й телесни повреди от подс. В. И. като представила и Епикриза от отделение УНГ и медицинско удостоверение №1001 от 01.10.2018 г. от отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД.

По предявена частна жалба от П. М. срещу подс. В. И. било образувано НОХД І4985/2018 по опис на РС Варна, впоследствие прекратено и изпратено по компетентност на РП Варна при налични данни за нанесена на пострадалата средна телесна повреда, представляваща деяние от общ характер като проведеното разследване по образуваното ДП №11/2021 г. по опис на Трето РУ, ОД МВР Варна, приключило с постановление за спиране поради констатация за причинена лека телесна повреда, в резултат на което била предявена и процесната частна тъжба. Междувременно, по предявена от свид. Л. Кръстева частна тъжба, с Присъда №260076 от 23.03.2021 г. по НОХД №1370/2019 г., свид. Д. Д. и ч. тъжител П. М. били признати за виновни в причиняване при процесния инцидент на лека телесна повреда на свид. Л. К..

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по приобщената съдебно-медицинска експертиза, на 30.09.2019 г. при преглед на ч. тъжител П. М. в Спешен център при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД са констатирани значителен оток и болезненост при палпация в гърба на носа, както и мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър 2.5 см в горната трета на гърба на носа и от проведена рентгенография е установено счупване на носни кости в долна трета с разместване на фрагментите под ъгъл, които травматични увреждания са резултат от удар с или върху твърд, тъп предмет, респективо удар с юмрук, реализиран в областта на носа и съответстват да са получени по указаните от пострадалото лице време и начин. При изслушване в с. з. експертът посочва, че в резултат от увреждането е настъпило нарушаване и изкривяване на носната преграда като лечение за възстановяване нормалната позиция на носната преграда не е проведено и в този смисъл възстановяване от травмата не е настъпило.

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по приобщената комплексна съдебно-медицинска психиатрична и психологическа експертиза, преживяната на 30.09.2019 г. психотравма от ч. тъжител П. М.

2 се явява силен стресогенен фактор и е с последици върху нейното емоционално равновесие, както в личен план, така и при социалното й функциониране като при проведеното освидетелстване се диагностицира симптоматика на Посттравматичен стрес и установените психични проблеми дълбоко нарушават качеството й на живот в личен план (дълбоко затваряне в себе си, липса на увереност и удоволствие от труда й), в семеен план (нарушени и затруднени интерперсонални относешния поради силното затваряне в себе си и загубата на „вкус и комфорт“ от общуването дори в най-близък план), загуба на възможността й за планиране на бъдещето. При проведеното изслушване в с. з. всеки от експертите посочва, че е напълно възможно психотравма да настъпи и за лице, което при даден инцидент има качеството, както на агресор, така и на жертва на агресия.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства.

Относно авторството на причиненото на 30.09.2019 г. телесно увреждане на ч. тъжител П. М. са налице две основни взаимноизключващи се групи гласни доказателства. В първата се включват обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Л. Кръстева, всеки от които твърди, че, както при първоначалната размяна на взаимни обвинения и обиди между свид. Л. К. и свидетелите П. М. и Д. Д., така и при последвалите агресивни действия от тях двете срещу свид. Л. К., подс. В. И. стоял на масата и не се намесил в конфликта, а едва след като свид. Г. Д. ги разтървал, подс. В. И. станал от масата и напуснал жилището заедно със свид. Л. К., без да влиза във физически контакт с ч. тъжител П. М.. Противно на това, всеки един от свидетелите Д. Д., Г. Д. Р. Д., посочва, че при възникналия скандал с отправени взаимни обвинения и обиди между подс. В. И. и свид. Л. Кръстева от една страна и ч. тъжител П. М. и свид. Д. Димитрова от друга страна, в един момент ч. тъжител П. М. настояла свид. Л. К. да напусне дома й и тогава В. И. станал от масата, отишъл към ч. тъжител П. М. и нанесъл силен удар в лицето й, при което тя паднала по гръб и по лицето й потекла кръв от носа, след което той и свид. Л. К. напуснали апартамента.

При анализ и съпоставяне на всяка от тези две, взаимно изключващи се групи фактически твърдения, се открояват няколко съществени констатации.

Действително, противно на ясно обективираните кадри от заключението по СТЕ, изготвена по приобщеното НЧХД №4985/2021 г. по опис на РС Варна, както и на влязлата в сила присъда по НОХД №1370/2019 г., всеки един от свидетелите Д. Д., Г. Д. и Р.

Д. отрича да са извършени или твърди, че не е възприел насилствени действия от ч. тъжител П. М. и от свид. Д. Д. срещу свид. Л. К., което определено е проявява на тенденциозност и съпричастност в техните показания към позицията на ч. тъжител П. М.. Поради това, относно съответните обстоятелства, съдът не кредитира твърденията на тази група свидетели като приема за достоверни в тази част показанията на свид. Л. К.а и обясненията на подс. В. И., доколкото същите съотвестват, както на заключението по СТЕ от приобщеното НЧХД №4985/2021 г. по опис на РС Варна, така и на влязлата в сила присъда по НОХД №1370/2019 г.

От друга страна, както подс. В. И., така и свид. Л. К., при стореното от всеки от тях описание на случилото се, не посочва нищо за поведението на подсъдимия при съществения и пряко относим по процесното обвинение времеви епизод от момента на ставането на подс. В. И. от масата до момента на напускане на апартамента от него и свид.

Л. К. като по този начин реално те двамата не посочват конкретни фактически обстоятелства, които да изключват или да опровергават достоверността на твърденията на другата група свидетели за поведението на подсъдимия в този времеви отрязък. Наред с това, относно момента на напускане на жилището, двамата, наблягайки на обстоятелството, че ч. тъжител П. М. не се е намирала съборена по гръб на земята с разкървено лице, всъщност дават несъответстващи си описания като подс. В. И. твърди: „Беше отключена вратата, отворих я и Петя ми каза: „Вие ще си платите“, и изхвърли Лидия за косата“, докато 3 свид. Л. К. посочва: „Отвори ми вратата (П. М.), каза, че ще извика полиция и ще си платим“, без да твърди, да е била хваната за косата и избутана или „изхвърлена“ навън от ч. тъжител П. М., като по този начин се дискредитира достоверността в собствените им изявления.

Относно същия времеви отрязък, показанията на всеки един от свидетелите Д.

Д., Г. Д. и Р. Д. са не само конкретни, ясни, категорични, фактически и логически взаимносвързани, като описват по идентичен и взаимнодопълващ се начин последвалата конфликтната ситуация между свид. Л. К., ч. тъжител П. М. и свид. Д. Д., намеса на подс. В.

И. и нанесения от него удар с дясната ръка в лицето на ч. тъжител П. М., но са и напълно съответстващи и категорично потвърдени от останалите приобщени доказателства.