Определение № 531 от 27.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Перник, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500199 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 3775/08.05.2026 г. от „Водоснабдяване и канализация" ООД с ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Т. Н. с правно основание чл. 248 ГПК, с която последната иска да бъде допуснато изменение на определение № 439 от 05.05.2026 г., постановено по в.гр.д. № 199/2026 г. по описа на ПОС в частта за разноските.

В молбата се сочи, че с атакуваното определение съдът е уважил депозираното от Н.й С. възражение с правно основание чл. 423 от ГПК и е обезсилил издадената по ч.гр.д. № 2102/2024 г. по описа на Районен съд – Перник Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1328/29.04.2024 г. Излагат се съображения, че съгласно трайно установената съдебна практика производството по чл. 423 от ГПК представлява извънредно средство за защита, насочено към възстановяване на възможността за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, а не самостоятелно производство, поради което в това производство не следва да се присъждат разноски. Допълва, че заповедното производство е изцяло формално и не предпоставя нужда процесуално представителство за длъжника. Счита, че обстоятелството, че длъжниците са ангажирали адвокат, който да попълни формуляра за подаване на възражение от тяхно име не е основание заявителят да носи отговорност за заплащането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че на длъжника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, се правят твърдения, че определеният размер е прекомерно завишен. Отбелязва, че в настоящия случай производството не се отличава с фактическа и правна сложност, нито с положен значителен труд от страна 1 на процесуалния представител. По изложените аргументи се прави искане атакуваното определение да бъде изменено, като искането на длъжника за присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение да бъде оставено без уважение. В условията на евентуалност се моли за редуциране на определения размер на адвокатското възнаграждение.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в предоставения срок е депозирала отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че направените по делото разноски са дължими от страната, чиято въззивна жалба не е била уважена. Намира размера на адвокатския хонорар за съобразен с нормативната уредба и сложността на делото.

Окръжен съд - Перник, в настоящия му състав, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението, съгласно чл.248, ал.1 ГПК, тъй като е подадена в предоставения едномесечен срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна по следните съображения.

С решение № 173/2024 г., постановено по в.гр.д. 226/2024 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, въззивната инстанция е потвърдила изцяло решение № 140/ 13.02.24 г. по гр.дело 5168/ 23 г. на районен съд Перник, като на осн. чл.78, ал.1 ГПК е възложил в тежест на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД сторените по делото разноски, като е определил същите в размер на 560 лева.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за съответния вид работа.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия /Решение № 7110 от 13.05.2019 г. по адм. д. № 2168 / 2019 на Върховния административен съд/.

2

Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане /Решение № 2943 от 04.03.2021 г. по адм. д. № 10473 / 2020 на Върховния административен съд/.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че по конкретния казус, разноските присъдени в тежест на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД са правилно определени и дължими, с оглед на това, че същите са съобразени с изхода на спора и приложените доказателства, че са заплатени от ответната страна /приложен Договор за правна помощ и съдействие – серия № 38541/. В допълнение следва да се отбележи, че размерът на присъдените разноски е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с размера на защитавания интерес.

Ето защо разноските, направени от Мариета Димитрова Стоилова пред въззивната инстанция, следва да останат в тежест на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД в посочения размер от 560 лева.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3552/04.06.2024 г. от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД за изменение на постановеното по делото Решение № 173 от 22.05.2024 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3