Решение № 323 от 17.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Монтана, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500364 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на П. Н. и Е.

Н., и двете от гр. *, подадена чрез пълномощник адв. М. К. и по жалба на И.Н. от село *срещу постановено от РС Монтана решение № 277 от 06.04.2024г. по гр.дело № 1932/2022г., с което на осн. чл. 30 от Закона за наследството са намалени завещателни разпореждания от наследодателя Н. Н., починал 15.02.2019 г., в полза на И. Н. по саморъчно завещание, обявено на 14.01.2020 г. относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *до 5/24 ид.ч. и относно поземлен имот с идентификатор * до 5/12 ид.ч. и е допусната делба между П. И. Н., Е. Н. и И. Н. на недвижими имоти: 1/ дворно място от 2006 кв.м., УПИ *, пл.№ *от кв.* по плана на с.*, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска постройка при равни права; 2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на град *с предназначение-жилище, апартамент, ведно с избено помещение № * и 6,21% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при права за Е. Н.19/24 ид.ч. и за И. Н.- 5/24 ид.ч.;3/ Поземлен имот с идентификатор *, с.*с площ: 35 290 кв.м., представляващ нива при права за Е. Н.-7/12 ид.ч., за И. Н.- 5/12 ид.ч. ; 4.а/ Поземлен имот с идентификатор *, с.*, площ 6 370 кв.м- нива; б/ Поземлен имот с идентификатор *, с.*, площ: 5236 квм-нива; в/ Поземлен имот с идентификатор *, с.*, площ: 1 760 кв.м-нива; д/ Поземлен имот с идентификатор *, с.*, площ: 150 кв.м, нива при права за Е. Н.-2/3 ид.ч. и за И. Н.- 1/3 ид.ч..

С жалбата си П. и Е. Н. оспорват решението в частите досежно правата на страните в делбените имоти при зачитане правата по представеното по делото завещание в полза на И.

1

Н. с твърдения за недействителност на завещанието. Поддържа се, че решението на съда е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , като е необосновано. Оспорват се изцяло фактическите и правни изводи на съда относно завещанието с подробно изложени в тази насока съображения. Иска се отмяна на решението в частта относно правата на страните и постановяване на ново, с което правата се определят така, както са посочени в исковата молба, ведно със законните последици.

И. Н. с подадената жалба оспорва изцяло постановеното от РС решение с искане същото да бъде отменено и иска за делба отхвърлен. Поддържа, че съдът неправилно е възприел съдържанието на завещанието, с което са му завещани три имота, а не два, както е приел съда, което е довело и до неправилно определяне квотите на съделителите относно жилищния имот в село *. Невярно са определени и квотите относно имота в гр. *, както и относно останалите делбени имоти с твърдения, че нотариалните актове, легитимиращи Е.

Н. като собственик са оспорени, необосновано кредитирани от съда. В съдебно заседание уточнява жалбата си с твърдения, че оспорва решението само в частите, с които са определени правата на страните, като заявява, че страните са съсобственици на имотите като наследници на общия им наследодател и не поддържа искането си за отхвърляне на иска за делба.

С подаден в срок писмен отговор жалбата на И. Н. е оспорена от насрещните страни като неоснователна.

При въззивното разглеждане на делото не са допуснати нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби са подадени в срок от надлежни страни в процеса, имащи интерес от да обжалват първоинстанционното решение, поради което и са допустими за разглеждане.

Атакуваният първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим, постановен в производство за делба на наследствени недвижими имоти във фаза по допускане делбата, съединен с искове за възстановяване запазените части от наследството на съделителите Е. Н. и П. Н. с правно основание чл.30, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/, като предмет на разглеждане са и възражения на същите съделители относно действителността на завещание, оставено от наследодателя им в полза на И. Н..

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Е. Н. и П. Н. срещу И. Н. с твърдения, че страните за наследници по закон на Н.Н., починал на 15.02.2019г. , като същият към датата на смъртта си е бил собственик на процесните имоти – дворно място и сгради в село *, апартамент в гр. *, притежаван в режим на СИО с П. Н., както и на пет земеделски имоти в землището на с. *, надлежно индивидуализирани в исковата молба. С договор за издръжка и гледане от 05.09.2019г. , сключен в нотариална форма П. Н. е прехвърлила на Е. Н. собствените си 2/3 ид.ч. от апартамента в гр. *, а с 2 договор от 16.07.2020г. , сключен в нотариална форма е продала на Е. Н. собствената си 1/3 ид.ч. от наследствените земеделски имоти. При тези твърдения се иска съдът да допусне делба на останалите в наследство от Н.Н. недвижими имоти при равни права по отношение имота в село *, а по отношение останалите имоти при права 2/3 ид.ч за Е. Н. и 1/3 ид.ч за И.

Н..

Ответникът И. Н. с подадения в срок отговор на исковата е признал наличието на съсобственост между страните по отношение процесните имоти, оставени в наследство от Н. Н., като е навел довод за наличие на саморъчно завещание от 22.01.2018г. от наследодателя, надлежно обявено, във връзка с което е оспорил сключените между ищците разпоредителни сделки.

В първото съдебно заседание ищците в срок чрез възражения са оспорили представеното от ответника саморъчно завещание на няколко основания : че не е написано и подписано от Н. Н., че подписът е положен след датата на завещанието, че към съставянето му Н. Н. не е разбирал свойството и значението на това, което върши и не е могъл да ръководи постъпките си, както и че със завещанието не е изразил своята воля и завещанието, ако е написано от него и било под диктовка. Наведен е и довод за неразбираема и противоречива воля на завещателя относно лицето, на което завещава . При условията на евентуалност, в случай, че се приеме завещанието като действително, са заявени възражения от Е. Н. и П. Н. за накърнени със завещанието запазени части от наследството на Н.Н. с искане за възстановяването им.

С постановеното по делото решение съдът е приел по повод спорните между страните обстоятелства, че завещанието е действително и е породило правни последици, като с него са завещани на И. Н. ¾ ид.ч от земеделския имот с площ 35 дка в землището на с. *и ½ ид. ч. от апартамента в гр. *. Прието е с решението, че възражение за накърнена запазена част е предявено само от ищцата Е. Н. и със завещаните от Н.Н. имоти се накърнява запазената й част от завещаните два имота, като относно завещаните ½ ид.ч от апартамента в гр. *запазената част на Е. Н. е 1/8 , а относно земеделския имот от 35 дка запазена й част е ¼ ид.част, като с решението завещателните разпореждания относно апартамента в гр. *са намалени до 5/24 ид.части, а относно земеделския имот от 35 дка са намалени до 5/12 ид.части с оглед недопускане накърняване запазената част на Е. Н.. Съобразявайки извършените от П. Н. разпоредителни сделки съдът е допуснал делба между П. Н., Е. Н. и И.

Н. на недвижими имоти: 1/ дворно място от 2006 кв.м., УПИ *, пл.№ *от кв.*по плана на с.*, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска постройка при равни права; 2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на град *с предназначение-жилище, апартамент, ведно с избено помещение № * и 6,21% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при права за Е. Н.19/24 ид.ч. и за И. Н.- 5/24 ид.ч.;3/ Поземлен имот с идентификатор *, с.*с площ: 35 290 кв.м., представляващ нива при права за Е. Н.-7/12 ид.ч., за И. Н.- 5/12 ид.ч. , а по отношение останалите четири земеделски имоти, посочени в исковата молба при права за Е. Н.-2/3 ид.ч. и за И. Н.- 1/3 ид.ч..

По отношение възражението на П. Н., заявено в първото по делото с.з. за накърнена 3 запазена част с представеното от И. Н. завещание с обжалваното решение липсва произнасяне, като видно от мотивите му съдът не е приел, че е сезиран с възражение от П.

Н.. С подадената от П. Н. чрез пълномощник адвокат М. К. въззивна жалба този порок на първоинстанционното решение не е посочен, като с въззивната жалба е оспорен единствено извода на съда за действителност на завещанието с подробно изложени съображения в тази насока. Относно произнасянето на съда по възражението на Е. Н. за накърнена със завещанието нейна запазена част от наследството, както и липсата на разглеждане на възражението на П. Н. за накърнена запазена част съображения за неправилност не са изложени във въззивната жалба, подадена от страните П. Н. и Е. Н., съответно за въззивния съд не стои процесуалната възможност да приеме, че е налице искане от П. Н. за допълване по реда на чл. 250 ГПК първоинстанционното решение и да върне делото на първостепенния съд за произнасяне по искането й за възстановяване накърнена със завещанието нейна запазена част от наследството. Правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството представлява потестативно право, упражняването на което е допустимо както с иск, така и с възражение. В практиката на ВКС последователно се приема, че независимо от процесуалното средство за упражняването му, съдът дължи произнасяне по съществуването на това право със самостоятелен диспозитив, който представлява източник на силата на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, като разрешава спора относно съществуването на правото по чл. 30 ЗН и неговото съдържание с последиците по чл. 299, ал.1 и ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК проверката, която дължи въззивния съд по правилността на решението е ограничена до посоченото във въззивната жалба, поради което и предвид съдържанието на подадените въззивни жалби предмет на разглеждане във въззивното производство е действителността на саморъчното завещание на основанията, своевременно въведени от ищците при оспорването му в първото съдебно заседание, както и правилността на решението в частите , с които по възражение на Е. Н. за накърнена запазена част са намалени завещателните разпореждания и са определени правата на страните в допуснатите до делба имоти. Изрично доводи по приложение разпоредбата на чл. 30 и сл.

ЗН страните не са навели във въззивните жалби, но определените с обжалваното решение права на съделителите са обусловени от произнасянето по възражението по чл. 30,ал.1 ЗН, поради което и в тази част първоинстанционното решение подлежи на проверка по реда на чл. 269 ГПК.

От фактическа страна предвид събраните по делото доказателства е установено следното :

Безспорно е, че страните са наследници по закон на Н.Н., починал на 15.02.2019г., като П. Н. е негова съпруга, а Е. и И. Н.и негови низходящи.

Безспорно е, че към датата на смъртта наследодателят е бил собственик на следните недвижими имоти: 1. Дворно място от 2006 кв.м., УПИ *, пл.№ *от кв.* по плана на с.*, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска постройка с административен адрес с. *, ул.

*№ *; 2. Една втора идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по 4

КККР на град *с предназначение-жилище, апартамент, ведно с избено помещение № * и 6,21% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, бивша СИО; 3.

Поземлен имот с идентификатор *по КККР на с.*с площ 35 290 кв.м., представляващ нива ;

4. Поземлен имот с идентификатор *по КККР на с.*с площ 6 370 кв.м- нива; 5. Поземлен имот с идентификатор *по КККР на с.*с площ 5236 кв.м-нива; 6. Поземлен имот с идентификатор *по КККР на с.*с площ 1 760 кв.м-нива; 7. Поземлен имот с идентификатор * по КККР на с.*с площ 150 кв.м- нива.

С протокол от 14.01.2020г. на нотариус М.Г. с район на действие РС Оряхово е обявено по искане на И. Н. саморъчно завещание на Н.Н., оставено за пазене при нотариуса по нот.дело № 1/2018г. в запечатен плик от приносител И. Н., в който е намерен друг запечатен плик и в него е намерено завещание, написано на кариран бледожълт лист с текст от едната страна на листа, написан с черен химикал, надлежно датирано и подписано без прибавки и зачерквания. От съдържанието на обявеното завещание /л. 57 от делото/ се установява, че е написано на 22.01.2018г. в с. *от Н.Н., като с пълно съзнание за акта, който извършва и по собствена воля прави следните разпореждания за след смъртта си : 1/Отменя изцяло предишните си разпореждания в предишни завещания; 2/Завещава на „синъ“ си И.