Определение № 6542 от 17.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6542 гр. София, 17.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 202111101*** по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 130, във вр. чл. 126 от ГПК.

Съдът, като взе предвид изложените в отговор на искова молба твърдения и представени доказателства, изисканите служебно книжа по гр. дело № ***/2020 г. по описа на СГС, както и постъпилите в хода на делото становища на ищеца от 06.01.2023 г. и от 16.02.2023 г., счита, че настоящото производство е недопустимо, тъй като в две различни съдилища Софийски градски съд /евентуално ОС-Варна/ и Софийски районен съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, а съгласно чл. 126, ал.1 от ГПК по-късното заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Констатира се, че по гр. дело №***/2020 г. по описа на СГС,образувано по-рано, ищецът по реда на чл. 439 от ГПК оспорва изцяло (общото) парично вземане за главница, удостоверено в изп. лист от 15.06.2015 г. по т.д. №3416/2015 г. по описа на СГС. По настоящото гр. дело № ***/2021 по описа на СРС, образувано по-късно, спорното материално право за главница е заявено при условията на частичен иск.

Ищецът настоява, че е депозирал молба по чл. 232 от ГПК по гр. дело №***/2020 г. по описа на СГС, и пред двете съдилища са предявени частични искове, един от които е последващ, а с това приложимо изключението на чл. 126, ал. 1 от ГПК , че по-късно образуваното дело не се прекратява, ако се касае за висящ частичен иск. Действително, в тази насока са и разясненията по т. 3 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС.

Конкретиката на извършените процесуални действия на съда и страните, налага да се съобрази, че ищеца признава гореизложеното относно образуването и предмета на двете дела; ищецът твърди и доказва, че е подал молба по чл. 232 от ГПК, с която заявява, че оттегля частично иска си пред СГС. С тази молба той се домогва да осъществи хипотезатаизключение на чл. 126, ал.1 от ГПК, но следва да се отбележи, че в очевидно противоречие с чл. 3 от ГПК, доколкото злоупотребява с процесуални права. Видно е че след като предявява искане за защита срещу общото претендирано от ответника вземане за главница, узнава за становището на ответника, с което оспорва авторството му на твърдяното споразумение от 15.06.2015 г. (настъпил факт по чл. 439, ал.2 от ГПК) и развитието на съдпроизводството пред СГС - ищецът предявява претенцията си пред СРС, а след като се събират доказателства и се установява висящността на двете производства, заявява частично оттегляне на иска пред СГС. Ищецът пропуска обстоятелството, че до момента, в който 1

Съдът не допусне исканото изменение на иска при условията на чл. 232 от ГПК (каквато воля на съда не е обективирана), неговото изявление не поражда правни последици. Ето защо съдът приема, че настоящото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване, тъй като към настоящия момент ищецът е упражнил правото си на иск, с който оспорва цялото вземане за главница по процесното споразумение, а с това се изчерпва неговия правен интерес от водене на настоящото дело.

Мотивиран от изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № ***/2021 г. по описа на СРС, на основание чл.

130, във вр. чл. 126 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2