Решение № 160 от 21.11.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Частно наказателно дело 559/2023
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Румяна Вълчева Райкова, Димчо Стоянов Луков, Светлин Емилов Стефанов
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Шумен, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна В. Райкова
Членове:
Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Д. Арк. Д. като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Частно наказателно дело № 20233600200559 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Делото е образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието - Кралство Нидерланция за признаване и изпълнение на решение № 7062 5422 4793 6481 от 19.04.2023 г., постановено о т Politie Flevoland, afd. CVE – Кралство Нидерландия, влязло в сила на 31.05.2023 г., за налагане на финансова санкция в размер на 140 – сто и четиридесет евро на българския гражданин М. Б. А. ЕГН ********** роден на *****., с постоянен и настоящ адрес: *****.
Представителят на прокуратурата намира искането за процесуално допустимо и основателно. Не са нА.це основания за отказ. Поради това моли за постановяване на съдебен акт, с който да се допусне за изпълнение решението на Кралство Нидерландия.
М. Б. А. нередовно призован, не се явява. Назначеният служебен 1 защитник – адв. В. И. К. намира, че са налице основания да се откаже признаване и допускане за изпълнение на решението, тъй като лицето няма постоянно местоживеене в Р. България, няма доходи и имущество в страната.
Моли съда да откаже да признае за изпълнение решението на несъдебния орган на К. Нидерландия.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:
Депозирано е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, в което е отразен подлежащият на признаване и изпълнение акт, органът, който го е издал, както и основанията за неговото постановяване. От удостоверението и приложения към него акт за налагане на финансова санкция е видно, че: На 07.03.2022 г. в 15. 18 ч. по време на управление на МПС в Lelystad, Griend - Кралство Нидерландия държал мобилен телефон. Това представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2 на Кралство Нидерландия. За това нарушение наказващия орган - Politie Flevoland, afd. CVE – Кралство Нидерландия на 19.04.2023 г. е наложил на М. Б. А. финансова санкция в размер на 140 – сто и четиридесет евро. От Удостоверението се установява, че М. Б. А. е бил уведомен за правото си да обжалва решението и сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на 31.05.2023 г.
От представените документи и установените от тях обстоятелства се установява нА.чието на проведено административно наказателно производство, което е завършило с влязло в сила решение за налагане на финансова санкция. Не са налице основанията на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване на решението. Деянието, за което на М. Б. А. е наложено наказанието попада в хипотезата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото съставлява нарушение и по българското законодателство – чл. 80а ал. 2 т. 11 от ЗДП. Поради това не са налице основания да се откаже признаване и изпълнение на наложената финансова санкция.
ШОС не приема доводите на служебния защитник. В разпоредбата на 2 чл. 30 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС са предвидени няколко алтернативи за признаване на решението за налагане на финансова санкция. При наличието на която и да е от тях, съда следва да признае решението за налагане на финансова санкция. В случая засегнатото лице М. Б. А. има местоживеене на територията на Р. България – *****. Не са налице доказателства същия трайно да е напуснал страната и да се е установил в чужбина. Ето защо съда приема, че са налице условията за признаване на решението.
От приложената справка на БНБ се установи, че курса на еврото към 19.04.2023 г. е 1 EUR = 1.95583 BGN. Следователно наложената на М. Б. А. финансова санкция размер на 140 евро по 1. 95583 лв. е равна на 273. 82 лв.
Предвид изложеното ще следва постановеното решение от Politie Flevoland, afd. CVE – Кралство Нидерландия, за налагане на М. Б. А. на финансова санкция в размер на 140 евро да бъде признато и да бъде допуснато изпълнението му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на решение № 7062 5422 4793 6481 от 19.04.2023 г., постановено от Politie Flevoland, afd. CVE – Кралство Нидерландия, влязло в сила на 31.05.2023 г., с което на българския гражданин М. Б. А. ЕГН ********** роден на *****., с постоянен и настоящ адрес: ***** е наложена финансова санкция в размер на 140 – сто и четиридесет евро по 1. 95583 лв. е равняващи се на 273. 82 лв. по курса на БНБ.
На осн. чл. 33 във вр с чл. 22 ЗПИИРКОРНФС признатото решение да се изпрати на Националната агенция по приходите гр. Варна офис Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На осн. чл. 38 ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. България.
На осн. чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция на територията 3 на Р. България се поемат от нея като поемаща държава.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в седемдневен срок от днес, а за засегнатото лице – от датата на узнаването, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4