Определение № 4897 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4897 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500987 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с вх. № 26406/14.08.2026 г. от адв. М. К. Д., процесуален представител на Г. Д. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 762/15.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 987/2026 г. по описа на ВОС, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказаната безплатна правна помощ на Г. Д. в производството пред въззивната инстанция.

В молбата са изложени твърдения, че своевременно в проведеното открито съдебно заседание на 15.06.2026 г. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА. Молителят намира, че при определяне размера на същото, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и ответната страна следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение, чийто размер определя на сумата от 255.65 евро.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ЗЗД, насрещната страна Прокуратурата на Република България е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност изразява становище за прекомерност 1 на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено. Излага, че с оглед практиката на СЕС, съдът не е обвързан от Наредба № 1/2004 г. при определяне на размера на възнагражденията. В тази насока се позовава и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022г.

Отделно от горното твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, от страна на молителя не са били представени нови доказателства и е проведено само едно открито съдебно заседание.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна – носителя на материалното право да получи адвокатско възнаграждение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба с вх. № 27794/06.04.2026г. от Прокуратурата на Република България срещу Решение 1168/25.03.2026 год. по гражданско дело № 20253110109807 по описа за 2025г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 52 състав, в частта, с която съдът:

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г.

Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Каменар, общ. Варна, обл. Варна, ул.

„Калина“ № 7, сумата от 1022,58 евро (хиляда и двадесет и две евро и 58 евроцента), с равностойност 2000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 15178/2016 г. по описа на VII РУ при СДВР, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 13259/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

С решение № 762/15.07.2026 г. съставът на ВОС е потвърдил решение № 1168/25.03.2026 год. по гражданско дело № 20253110109807 по описа за 2025г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 52 състав.

В мотивите на постановения краен съдебен акт, съдът е посочил, че няма искания за разноски, въз основа на което и такива не са присъдени.

2

След като съобрази наведените от молителя твърдения, съдът констатира, че са налице основания за преразглеждане на извода досежно дължимостта на разноските по делото.

Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от 15.06.2026 г., адвокат Д. се е явил и в пледоарията по същество е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение, като е заявил, че претендира за себе си заплащане на адвокатско възнаграждение съобразно чл.

38, ал. 2 ЗА.

В настоящия случай обаче, видно от приобщените към материалите по делото писмени доказателства, договор за безплатна правна помощ, възложена на адв. Д. за въззивното производство не е представен. Такъв е бил налице единствено за осъщественото пред първоинстанционния съд, процесуално представителство (л.47 по гр.д. № 9807/2025 г. по описа на ВРС).

Макар писмената форма на договора за адвокатска услуга да е форма за доказване, респ. липсата й да не се явява пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде представена безплатно, то договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не следва да се презюмира, а трябва да бъде установено от данните по делото. В тази насока, при липса на представен договор, достатъчно доказателство за осъществяване на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, за безплатна правна помощ представляват изявленията на представляваната страна и нейния представител направени в хода на процеса. Такива в конкретното въззивно производство също липсват.

Предвид липсата на доказателства за уреждане на отношенията между доверителя – въззиваем и довереника адв. Д., за безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция, адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Д. не следва да бъде присъждано.

По изложените съображения, съдът намира, че искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 26406/14.08.2026 г. от адв.

М. К. Д., процесуален представител на Г. Д. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 762/15.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 987/2026 г. по описа на ВОС, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказаната безплатна правна помощ на Г. Д. в производството пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4