Протокол № 245 от 04.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 245 гр. Варна, 04.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900778 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „СВЕТИ НИКОЛА” ООД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законния представител на дружеството, представлява се от адвокат Г.Д. , редовно упълномощeна с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ” АД, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Е.С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Сл. Б., редовно призован, явява се лично.

АДВ. Д.: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на основание чл.78 ал.9 предл.едно от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

АДВ. С.: Няма развитие в отношенията между страните, но както съм изразила и в писменото становище, когато бях служебно възпрепятствана на дойда, аз смятам, че предвид множеството разчети, които не са спорни между страните, действително доброволно уреждане на спора, по повод на всички възникнали правоотношения, без значение с подкрепата на адвокатите, или 1

Центъра по медиация, би могло според мен най-добре да уреди възникналите множество спорове. През медиатор не сме правили опит. Смятам, че точно предвид срещата, която проведохме, медиатор, без участието на адвокатите, е най-добре. Това е лично мое мнение.

АДВ. Д.: Доверителят ми е категоричен, че неустойка не дължи и не е в забава.

Можем да разсрочим задълженията, но не можем да прихванем сумата за неустойка. На практика ответната страна иска да прихвани сумата, която дължи, със сума за неустойка. Доверителят ми е категоричен, че не е в забава.

Че забавата е по-точно на ответника. Нямам как да постигнем споразумение.

Още повече, че по делото, образувано в Окръжен съд – Добрич имаме запор на сметките на моя доверител и дейността му е блокирана с тази сума, повече от година.

АДВ. С.: За бързото решаване на делата адвокатите и страните не носим ангажимент. По отношение на това, което казвате, то е точно така. И това е още един повод да отидем на медиация, както съм казала – ние имаме образувани две дела, които с една медиация могат да приключват взаимно неприемливо за страните, да са еднакво недоволни.

АДВ. Д.: Ако не говорим за неустойката, съгласна съм.

АДВ. С.: Ама вие искате ние да правим отказ от иска. Това няма как да стане. Тук идеята е за взаимни компромиси и отстъпки. Аз поддържам искането за доброволно уреждане, но в крайна сметка, бих призовала съда да призове лично страните, за да изразят становище.

АДВ. Д.: Направихме една такава среща, опитахме. Няма как. Моят доверител е категоричен и няма как да признае нещо, което не е истина, че е в забава.

АДВ. С.: Предложихме да си преосмислим позициите и да видим докъде можем да стигнем, до взаимно изгодни позиции.

Преди да продължим, с молбата от 16.02.2022г. бях направила едни доказателствени искания, по които не виждам произнасяния. Видях, че на колегата становището по моето становище е твърде закъсняло, спрямо дадения срок, но въпреки това се запознах с него. Днес ми я връчи призовкар.

Поддържаме нашето становище.

СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 6905/22.03.2022г., с която ищецът чрез процесуален представител изразява становище по молба депозирана от ответника по делото с вх. № 3951/16.02.2022г., в която процесуалния представител на ищеца конкретизира и обективира доказателствени искания, в изпълнение на предоставена с протоколно определение от 22.02.2022г. възможност.

Връчва препис на процесуалния представител на ответника от молба вх. № 6905/22.03.2022г.

2

СЪДЪТ по доказателствените искания

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ в едноседмичен срок от днес процесуалния представител на ответника да изрази становище по заявените доказателствени искания.

АДВ. Д.: Тези всички искания съм ги заявила и в първото по делото съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 7112/23.03.2022г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Сл. Б., 52 години, българин, български гражданин, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест и знания.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Поддържам заключението си.

АДВ. Д.: Кога се издава проформа фактура?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Проформа фактурата това не е данъчен документ и по принцип се издава преди плащане, по причина, за да може клиентът, на който ще се издава фактура, да извърши превод на някакво основание и това основание да го напише в платежното си нареждане. По принцип предприятията масово използват проформа фактура, защото примерно се издава фактура, има данъчно събитие, има всичко, но няма плащане. И за да не се внесе неплатено ДДС в бюджета, защото когато се преведе по фактура, се превежда ДДС в бюджета, образно казано. И когато имаш много на брой издадени фактури, а нямаш плащане по тях, ти си длъжен със своите средства да внесеш ДДС по месечна справка - декларация в НАП. По принцип затова се използва проформа фактура, когато се преведат парите на другия ден или същия ден вече се издава данъчна фактура – официален документ, който се осчетоводява в счетоводствата на двете страни. Проформата не се осчетоводява никъде. Тя служи само за един вид основание за извършен превод.

АДВ. Д.: Виждам, че сте проследили всички взаимоотношения между двете дружество. Всички счетоводни фактури издадени ли са въз основа на Протокол обр.19?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Описал съм и съм изследвал по принцип фактурата за какво се отнася – дали за извършени СМР по договор или за доставка на бетон, защото установих, че между двете дружества има търговски отношения, освен по този договор, също и за доставка на бетон. По процесния договор съм изследвал всички фактури, които са издадени. В таблица 2 съм описал всички фактури, СМР, аванси, свързани с процесния 3 договор.

АДВ. Д.: Е ли възможно осчетоводяване така, както ответникът е погасил с плащане по тези трите фактури с плащане за 34943 лева. Възможно ли е да направи промяна впоследствие в счетоводството си?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Няма как да знам впоследствие какво е променил. Но по принцип аз затова изисках и от двете страни копие на самото платежно или извлечение от банка, за да видя какво пише – дали по фактури и трите, или както пише сега – по проформа, за което има издадена фактура за аванс. Но по принцип няма как да кажа, кога е осчетоводено в счетоводството на „Пол Аграр Кампани“ това плащане по трите фактури.

АДВ. Д.: А тази сума -34943,04 лева по проформа фактура № 20, както и по фактура № 8932 отговаря ли точно на сумата по извършената услуга?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Има разлика. Показал съм я в таблица 8 с 904,07 лева е превишено от тези три фактури. Предполагам, че тази чест от 904,07 лева е отнесена за плащане по други фактури в счетоводството на „Пол Аграр“.

АДВ. Д.: Ответника не ви ли представи доказателства за самото плащане?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не.

АДВ. С.: Възразявам! Какво означава да представи доказателства, като са гледани счетоводни регистри и има първични счетоводни документи, приети по делото? Написало е вещото лице кой какво му е представил.

АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

АДВ. С.: Обяснихте института „проформа фактура“ в стопанския живот в България. Има ли друг инструмент, с който да може да се замени издаването на данъчен документ и да се защити продавача от неплащане от страна на купувача? Като например допустимо ли е издаване на оригинална фактура и в последствие издаване на кредитно известие?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Да.

АДВ. С.: Това ли регламентира Закона за ДДС и Правилника за приложението му като валиден данъчен документ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Това е. Когато няма разбирателство по дадена фактура, който издава фактурата, издава и кредитното известие, с което анулира фактурата.

АДВ. С.: Възможно ли е, когато плащане се осъществи по номер на проформа фактура и впоследствие, на по-късен етап, след извършеното плащане се издаде съответният данъчен документ в оригинал, да се осчетоводят и двете суми, като тази, с оригиналния номер и фактура остане като неплатено задължение, тъй като тази сума е постъпила по проформата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не. Както съм обяснил по ЗДДС - ако беше за СМР, го приемам. Обаче данъчната фактура е за аванс. Първо при проверка 4 на НАП като се види, че в сметка 402 в „Пол Аграр“ седи един аванс, НАП ще каже: Вие сте осчетоводили фактура за преведен аванс, а не сте превели парите. Веднага ще напише акт, ДДС на тази фактура да се внесе в бюджета.

Ще бъде нарушение на счетоводното законодателство, според НАП.

АДВ. С.: За аванса го разбрахме. Питам друго – издаваме до днешна дата проформа фактура, плащаме на днешна дата – 2000лв. след един месец се издава оригинална данъчна фактура за 2000 лева. Данъчен период – днешен – ние сме закрили разчета, нали така?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не.

АДВ. С.: Как ще е не, като нашите пари са тръгнали?