Решение № 300 от 08.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. гр. Хасково, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640102113 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. П. И. П. от АК Хасково, съдебен адрес:

**** против „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша" 146А, ет.4, Бизнес център „България“' и против „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище гр. София, бул.

„Витоша" 146А, ет.4, Бизнес центьр "България", с предявени искове с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10, т. 20 ЗПК, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ****., сключен с „Кредисимо" ЕАД и нищожността на договора за поръчителство от **** към договор за потребителски кредит № ****.,, сключен с „Ай Тръст" ЕООД, а при условията на евентуалност за нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за потребителски кредит № **** от ****, сключен с „Кредисимо" ЕАД и на клаузата от договор за поръчителство от ****, сключен с „Ай тръст" ЕООД, предвиждаща допълнително оскъпяване (възнаграждение) по него, с правно основание чл.26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, вр. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищецът твърди, че Ищецът твърди, че на **** г. е сключил с ,,Кредисимо ЕАД договор за паричен заем № ****, по силата на който е получил заемна сума - 850 лв., при годишен лихвен процент (ГЛП) - 40% и ГПР - 48,23%. Страните са договорили, че заемателят ще погаси кредита на 13 1 месечни вноски. Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се задължил в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки.

На същата дата бил сключен и Договор за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище гр. София, бул. „Витоша" 146А, ет.4, Бизнес центьр "България"/абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № ****/. Сочи, че дружеството поръчител –„Ай Тръст" ЕООД имало същите седалище и адрес на управление като кредитодателят, както и че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК:

203508899 бил заемодателят „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: 175330437.

Съгласно нарочно създадения бланкетен договор за поръчителство, потребителят дължал възнаграждение за поръчителство в размер на 386,13 лв., платимо разсрочено на вноски. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за потребителски кредит № ****.

Сочи се, че ищецът изцяло е усвоил кредитния ресурс по договора за кредит.

Ищецът навежда съображения, че договорът за потребителдски кредит, сключен с първия ответник – „Кредисимо“ ЕООД (договорът за кредит) и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД (Договора за поръчителство) са нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК.

Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от 3ПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д/, на основание чл. 21 3ПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 3ПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от 3ПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Доставчикът на кредитен ресурс е нарушил изискванията на справедливоспа и добросъвестноспа и неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размерът на дължимата от него възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора лихва от 40% не е породила валидни правни последици на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП.

2

Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от 3ПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. б 3ПК.

Сочи, че за да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. 3а 3КИ, са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. като в договорите за потребителски кредит са включени санкции - заплащането на неустойки или заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на допълнителни оскъпявания за неосигуряване на обезпечение или при осигуряване на нарочно създадени обезпечения, небанковите финансови институции си осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Сочи, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Излага съображения, че ъзнаграждението за предоставяне на поръчителство е загубило и обезпечителната си функция, тьй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че възнаграждението не служи за реално обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за допълнително оскъпяване на кредита. Предвиждането в процесния договор, че потребителят се "задължава" в срок от броени часове да предостави едно от трите обезпечения и нарочно създадения от същата дата "Договор за поръчителство", по който потребителя се задължава да заплати възнаграждение надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва, не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Чрез уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, възнаграждението е включено като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същото е предвидено в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е прекомерно спрямо предоставената сума по кредита.

Договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на 3 изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от 3ПК. Разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва.

Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, а именно кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,23%, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,23%/, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин [чл. 10, ал.1 ЗПК]. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.

19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема, който е годишен, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл.10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на ГПР други разходи освен договорната лихва. От друга страна, за да се изчисли правилно действително прилагания в правоотношението размер на ГПР, кредиторът е следвало да включи в обхвата му и допълнителната печалба скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК уговорката, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на закона, има за юридическа последица нищожност на клаузата. Поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК в договора да се впишат действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР, разписаните в т. 7 и т. 8 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № **** от 10.04.2024 лихва и ГПР са недействителни уговорки.

4

Съгласно чл. 22 ЗПК, уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи води до отричане на правния ефект на цялата кредитна сделка. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 3ПК клаузата за ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на цялата кредитна сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя.

По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 3ПК неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от 3ПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Сочи също така, че по така сключения между страните договора за потребителски кредит усвояването на заемната сума по кредита от заемателя, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора -„КРЕДИСИМО" ЕАД юридическо лице, вследствие на което, между заемателя и ,,АЙ ТРЪСТ" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Формиран е бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 3ПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко свързан с процесния договор за кредит и е следвало да намери място в общия разход на кредита по смисъла на 3ПК, макар недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит. Със сключването на договора за възлагане на поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит с допълнително възнаграждение на заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.