Решение № 67 от 10.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20254100100921 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Г. К. от с. К., общ. Е. срещу „Гаранционен фонд“ гр. София, с която е предявен отрицателен установителен иск – да се отрече дължимостта на вземане в полза на ответника към ищеца за сумата от 278 589,90 лева, представляваща главница по договор за съдебна спогодба от 02.12.2019г., одобрена по т.д. № 54/2019г. по описа на ВТОС; 27 027,91 лева лихва за забава за периода 01.09.2018г.30.09.2019г.; 5231,61 лева разноски, регресно вземане на ответника към ищеца за изплатени от първия суми като обезщетение за вреди от ПТП, причинено от ищеца, и които суми са предмет на принудително изпълнение по ИД № 332/2020г. по описа на ЧСИ И.Ц., поради погасяване принудителното събиране на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че за събиране на сумата е образувано изп.д. № 322/2020г. при ЧСИ И.Ц., по което на 30.07.2020г. е наложен запор на банкови сметки и насрочен опис на движимо имущество за 08.09.2020г., на 18.11.2020г. е наложена възбрана на ид.ч. от имоти, на 09.12.2020г. е насрочен опис на недвижими имоти, който също не се е състоял. Счита последното изпълнително действие за извършено на 30.07.2020г., от когато не са извършвани изпълнителни действия. Позовава се на изтекла в полза на ищеца погасителна давност с началната дата тази на посоченото действие, изтекла на 30.07.2025г. – по отношение на главницата. Излага доводи, че възбраната не е породила действие, тъй като ЧСИ е вписало такава върху имот, който не е бил наследен от ищец – поради отказ от наследство. На алтернативно основание счита давността за изтекла и поради факта, че от 06.11.2020г. взискателят-ответник не е искал извършване на изпълнителни действия, и при изтичане на две години от тази дата делото е прекратено по силата на закона.

1

В с.з. ищецът чрез пълномощника си поддържа иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът „Гаранционен фонд“ гр. София е подал отговор на исковата молба, с който иска отхвърлянето на процесния иск като неоснователен, с възражението, че са налице изискани от кредитора и предприети от ЧСИ изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност и такава с период от пет години не е изтекла в полза на ищеца. Сочат се следните действия, прекъсвали давността: на 09.11.2020г. – искане за налагане на възбрана; 19.11.2020г.-вписване на възбрана; 30.11.2020г.

- искане за опис на имущество; 02.12.2020г.- искане за назначаване на оценител; 19.01.2021г.

– искане за издаване на скици във връзка с налагане на възбрана. Излага, че изпълнителното дело е прекратено на 01.09.2025г., а на 29.10.2025г. е образувано за същите суми ново изп. дело № 664/2025г. по описа на ЧСИ И.Ц., като с молбата за образуване са поискани изпълнителни действия и е насрочен опис на движимо имущество. Твърди се, че с всяко искане и заплащане на изпълнителни действия е прекъсвана давността и стартирала нова петгодишна давността. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства е видно, че по ТД № 54/2019г. по описа на ВТОС е издаден изпълнителен лист № 56/02.12.2019г., с който длъжникът Б. Г. К. от с. К., общ. Е. е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“ гр. София, следните суми: 278 589,90 лева, представляваща главница по договор за съдебна спогодба от 02.12.2019г., одобрена по т.д. № 54/2019г. по описа на ВТОС; 27 027,91 лева лихва за забава за периода 01.09.2018г.-30.09.2019г.; 5231,61 лева разноски.

На 16.03.2020 г. въз основа на изпълнителен лист № 56/02.12.2019 г. на ВТОС, е образувано изп.д. № 20208960400322 по описа на ЧСИ И.Ц.. След проучване имотното състояние на длъжника, на 04.08.2020 г. е постъпил отговор от ЦКБ АД, според който се приема за изпълнение запор върху банковата сметка на ищеца за процесната главница, а на 07.08.2020г. и отговор от „УниКредит Булбанк“ АД за приемане запор също върху банкова сметка на ищеца. Молбата на взискателя за налагане на запорите е от 15.07.2020г..

Със съобщение, връчено на 08.09.2020г., ЧСИ уведомява длъжника за наложените запори и за насрочване на опис на движимото му имущество за същата дата.

На 08.09.2020 г. е съставен протокол за опис на движимо имущество в гр. Е., в който е не е посочен адрес, имот, в който се извършва описа и единствено е протоколирано връчване на документи /не е описано какви/ и изявление на ищеца, че работи неофициално и няма възможност да си плаща задължението.

Издирени са недвижим имот и части от ниви на името на бащата на длъжника. На 18.11.2020г. с разпореждане на ЧСИ, по молба на взискателя от 06.11.2020г. /л. 91 от изп.д./ е наложена възбрана върху идеални части от седем недвижими имота от установените на името на бащата на длъжника. Постановлението е получено в Агенция по вписванията на 23.11.2020г. и възбраните са вписани на същия ден. Длъжникът е уведомен за 2 постановлението на 30.11.2020г.

В подготовка на изнасяне на имотите на публична продан са изпращани съобщения до взискателя за необходимостта за заплати такси за снабдяване с документи. ЧСИ е поискал внасяне на такси във връзка с искане на взискателя от 09.11.2020г. за насрочване опис на недвижимите имоти и сумите са внесени на 30.11.2020г. С разпореждане от 09.12.2020г. е насрочен опис на недвижимите имоти за 14.01.2021г., алтернативно за 11.03.2021г.

Длъжникът е уведомен на 12.01.2021г.

На 15.01.2021г. длъжникът е подал молба, към която прилага удостоверение от РС Е., от което е видно, че на 26.09.2014г. е заявил отказ от наследството, оставено му от неговия баща и този отказ е вписан в нарочната книга на съда.

На 24.09.2022г. по делото е постъпило уведомление от „УниКредит Булбанк“ АД, че запорираната сметка на ищеца, е закрита служебно.

На 29.10.2025г. са вдигнати всички запори, наложени върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, изпратено е съобщение за вдигане на възбраните. На същата дата е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 30.10.2025г. ответникът, като кредитор по изпълнителния лист, е подал молба пред ЧСИ И.Ц. за образуване на ново изпълнително дело, сторено на същата дата под № 664/2025г. С разпореждането за образуване е насрочен опис на движими вещи за 04.12.2025г., за които съобщение е връчено на длъжника на датата на описа.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението , като чрез иск оспори вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, което в случая е датата на одобряване на постигната съдебна спогодба – 16.03.2020г.

Целта на исковата защита при предявяване на иска по чл. 439 ГПК е при уважаването му за съдебния изпълнител да възникне задължение за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който случай взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство.

С оглед на това правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство, а предметът на иска е свързан с удостоверените в изпълнителния лист вземания .

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Спогодбата, одобрена от съда, замества съдебното решение като изпълнително основание. Ищецът поддържат довод, че 3 последното изпълнително действие за извършено на 30.07.2020г. с налагане запор върху банковите му сметки, като оспорва да има последващи валидни изпълнителни действия, тъй като насрочения опис не се е състоял, а възбраната е била върху имоти, които не са негова собственост.

Погасителната давност е период от време, определен от закона, през който субективното право не е прекратено по някой от предвидените за това начини. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, пораждащ за задълженото лице потестативното право да откаже изпълнението, позовавайки се на давността, като упражняването на това право, чрез възражение, лишава носителя на субективното право (вземането, като облигационно субективно право) от защита, защото то е загубило годността си да бъде защитавано и принудително осъществявано.

По отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен давностен срок, поради липсата на предвиден в закона друг давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо съответния изпълнителен способ-независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като не са изпълнителни действия и не прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и проучване имущественото състояние на длъжника, назначаването на експертиза, извършването на разпределение и плащането въз основа на влязло в сила разпределение; при висящ изпълнителен процес давността не е спряна на основание (ТР № 2/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т. 10).

Съдът счита, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. "в" ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси.

За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е 4 правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.

Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа - чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата.

Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността, молбата за проучване на имуществото на длъжника също не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил обаче прекъсва давността.