Решение № 714 от 21.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Благоевград, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20231210201236 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П. П. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Б*******, ул.”К********** против Наказателно постановление № 23-1899-000089 от 31.05.2023 г., издадено от Началник на 01 РУ Полиция при ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.

100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление , оспорва се извършване на нарушение. Иска се отмяна на НП. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който подържа жалбата, излага доводи за допуснати нарушения при ангажиране на отговорност, сочи аргументи за липсата на извършено нарушение, моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразн. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура

Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 23.12.2022 г. около 21.15 ч. полицейските служители П. и Д., изпълнявали служебните си задължения, когато в гр.Благоевград, на бул.”Св. Св. Кирил и Методий” в посока на движение от ул. „Владо Черноземски“ към Американския университет забелязали управляваното от жалбоподателката МПС, марка „М******“ с рег.№*********.

1

Свидетелите извършили проверка на водача, като се установило, че това е Д., както и чрез справка с РСОД, че автомобилът не е регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по служебен ред от дата 29.11.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност.При проверката жалбоподателката не могла да представи КТ към СУМПС. Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което св.П. съставил АУАН №603053 от 23.12.2022г. на жалбоподателката, който бил подписан от същата без възражения. Поради съмнения за извършено престъпление наказващия с резолюция от 09.01.2023г. прекратил административнонаказателното производство по посочения акт и изпратила материалите на Благоевград, където била образувана прокурорска преписка №1695/2023 г. в хода, на която било установено , че на процесната дата Д., действително управлявала автомобил, който е собственост на С* Г*, предоставен за ползване на св.Д..

След преценка на събраните доказателства с постановление от 02.05.2023г. прокурор от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по НК, поради липсата на субективен елемент за извършване на деяние, поради което постановил отказ да образува досъдебното производство и изпратил материалите на административнонаказващия орган за преценка наличието или липсата на административно нарушение, като в хода на образуваната прокурорска преписка липсват данни да е разследвано нарушение по чл.100 от ЗДвП, както и в постановлението на прокурора липсва произнасяне в тази насока.

Въз основа на това постановление и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, Началника на 01 РУ Полиция при ОДМВР- Благоевград издал обжалваното НП № 23-1899-000089 от 31.05.2023 г., с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели П. и Д.. Полицейските служители сочат, че жалбоподателя е спрян за проверка,, като било установено след направена справка, че автомобила е с прекратена регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано по надлежния ред. Пред настоящия състав свидетелите сочат, че ни си спомнят подробности, но поддържат написаното в акта, като сочат, че не знаят дали собственика е уведомен. Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по съставяне на АУАН. В хода на съдебното следствие е допуснат и разпитан и св.Д*, баща на жалбоподателката, според показанията на който е предоставил автомобила на дъщеря си да го кара, както и че същия го закупил, но не бил прехвърлен. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: заповед, удостоверяваща компетентността на издателя на атакуваното НП, справка за нарушител/водач., заверено копие на постановление за отказ да се образува досъдебното производство от 02.05.2023 г., както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото прокурорска преписка, изисканите и представени уведомления от гаранционен фонд, от които се установява, че са изпращани на собственика на процесния автомобил, без данни за получаване. Съдът 2 кредитира показанията на разпитаните свидетелите, като същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват посредством показанията на полицейските служители и събраните в хода на проверката писмени доказателства. Данни, относно ползването на автомобила и това чия собственост се изясняват от показанията на св.Д., както и приложената справка за собственост.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП

При издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, съгласно ко ято, НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай съдът намира, че атакуваното НП е съобразено с изискванията на чл.57 от ЗАНН в посочената част, същото съдържа описание на вмененото нарушение, включително обстоятелства по неговото извършване. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази насока. В НП нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в НП правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателката е управлявала МПС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание .

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление в тази част, съдът намира следното.

Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

3

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 23.12.2022г.

Д. е управлявала моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същата е била проверена от полицейските служители, и след направена служебна справка. Това се установява от показанията на свидетелите, и събраните писмени доказателства

Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако бъде получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. В случая не са ангажирани доказателства собственика на автомобила да е бил уведомен, а още по-малко жалбоподателката. От друга страна Д. е само водач на МПС и за нея няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение, още повече в случая се установява, че същата е разполагала с документи, според които автомобила е регистриран, както и регистрационни табели. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателката не е била собственик на управлявания от нея автомобил. Отделно от това автомобила, въпреки служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи .Към момента на твърдяното нарушение 23.12.2022г. Д. не е била юридически собственик на автомобила, липсват и доказателства да е била уведомена за прекратената регистрация.

Събраните доказателства сочат, че автомобила е бил собственост на С* Г*, като липсват доказателства собственика да е уведомил жалбоподателката, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Тези изводи на съда се потвърждават и от показанията на св.Д., който установява, че автомобила не е бил прехвърленен, както и че собственика не ги е уведомил. Към момента на проверката автомобила е бил с поставени регистрационни номера , като Д. не е уведомявана за служебното прекратяване на регистрацията. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани .Незнанието на жалбоподателката за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от нея виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение, каквито изводи са застъпени и в прокурорското постановление. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Отделно от това в случая събраните доказателства, включително постъпилата информация от Гаранционен фонд установяват, че и собственика не е уведомен за служебно прекратената регистрация, което изключва и съставомерност по аргумент от ТР2/2023г.. При така установеното съдът намира, че неправилно е ангажирана 4 административно наказателната отговорност на Д., поради което НП в тази част следва да се отмени.