Решение № 174 от 14.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002900949 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ - трето лице помагач на страната на ответника в производството Столична община /СО/, против въззивно решение № 54 от 23.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 820 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 896 от 11.07.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 920 по описа на съда за 2021 г., с което на свой ред, по предявените в производството главни искове, е осъдена СО да заплати на „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, ЕИК:

131264522 на основание чл. 266 ЗЗД сумата 246 801,57 лв., представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг № РОК19-ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 17 070,44 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г., както и при условията на евентуалност - при условие, че СО изпълни задълженията си към ищеца в 1 производството „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД по осъдителното решение в негова полза, по предявени от СО срещу МРРБ обратни частични искове, е осъдено МРРБ, да заплати на СО, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 32 075,00 лв. - част от общо вземане в размер на 263 872,01 лева, представляваща спестени разходи за изпълнението на Договор за инженеринг с № РОК19- ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.06.2021 г до окончателното й изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството /съобразно уточнителна молба на л. 210 от първоинстанционното производство, депозирана в изпълнение на указания по разпореждане № 860/14.02.2022 г., претенцията за главница по обратния иск е за сумата 30000 лв. – част от главница в размер на 246 801.57 лв. по посочени четири броя фактури, а сумата в размер на 2 075.00 лв. е не част от главницата, като каквато е присъдена от първоинстанционния съд, а представлява част от законна лихва в общ размер на 17 070,44 лв. за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г., изчислена върху сумата 246 801.57 лв. – бел. на докладчика в касационната инстанция/.

С определение по делото, постановено в производство по чл. 288 от ГПК, не е допуснато касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата част, с която по предявените от „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД срещу СО главни искове, е осъдена СО да заплати на „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, на основание чл. 266 ЗЗД сумата 246 801,57 лв., представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг № РОК19-ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 17 070,44 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г. и в тези им части въззивното решение, и потвърденото с него първоинстанционно такова, са влезли в сила.

Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която, при условията на евентуалност – в случай, че СО изпълни задълженията си към ищеца „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД по осъдителното решение в негова полза, касаторът МРРБ е осъден да заплати на СО, по предявени обратни частични искове, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД 2 сумата 32 075,00 лв., част от общо вземане в размер на 263 872,01 лева, представляваща спестени разходи за изпълнението на Договор за инженеринг с № РОК19- ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.06.2021 г до окончателното й изплащане, за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази му част.

Настоящият касационен състав, съобразно правомощията си по чл.

290 и сл. от ГПК, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по първоначално предявени от „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, главни искове с правно основание чл. 266 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на СО да му заплати сумата 246 801,57 лв., представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг № РОК19ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата 17 070,44 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г.

С отговора на исковата молба по главните искове ответникът по тях СО е привлякъл като трето лице помагач на своя страна в производството МРРБ и е предявил срещу него обратните искове, постановените от инстанциите по съществото на спора решения по които искове, са предмет на настоящото касационно производство. В отговора си на исковата молба, ответникът СО твърди, че с писмо /цитиран номер/ на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, Българска банка за развитие /ББР/ и СО са уведомени за преустановяване на всички плащания към дружествата, изпълняващи СМР, строителен надзор, оценка на съответствието на инвестиционните проекти и инвеститорски контрол по време на строителството за процесната по делото сграда, извършените СМР по санирането на която сграда са предмет на главните, предявени срещу СО искове по делото. Посочва се още, че като причина за посоченото преустановяване на плащанията, са изтъкнати установени несъответствия по документите, засягащи направените разходи. С друго писмо на същия заместник-министър, ищецът по делото /извършил процесните СМР/ - „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, ББР и СО са информирани за конкретните причини за преустановяване на плащанията, 3 произтичащи от Методическите указания по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради

/Програмата/. Излага се, че съгласно чл. 3 от процесния договор, възложителят /ответникът по главните искове СО/, чрез ББР заплаща стойността на възложените работи по сметка на изпълнителя /ищеца по главните искове/, а съгласно ПМС № 18/02.02.2015 г. на Министерския съвет, сумите от безвъзмездната финансова помощ се превеждат на ББР от държавния бюджет, чрез бюджета на МРРБ.

Посочва се, че предвид изложеното СО не е материално легитимирана страна по делото, материалноправната легитимация обуславя основателността на иска, кметът е изпълнител на местната власт, а финансирането по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради не е с общински средства, а от държавния бюджет.

При така изложеното, се формулира искане до съда, в случай, че уважи главния иск, да осъди МРРБ да заплати /на СО/, сумата в размер на 32 075.00 лв., ведно със законната лихва, от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане, като във връзка с гореизложените обстоятелства се иска привличането на страната на ответника като трето лице помагач, на МРРБ.

В отговора на допълнителната искова молба на ищеца, СО излага още, че правото на безвъзмездна финансова помощ по Програмата възниква за сдружението на собствениците с подписването на договор за целево финансиране между кмета на общината, ББР и съответния областен управител; помощта подлежи на отпускане след приключване на обновяването и се предоставя чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците; сумите от безвъзмездната финансова помощ стават дължими и се превеждат на ББР от държавния бюджет, чрез бюджета на МРРБ; МРРБ и Министерство на финансите /МФ/ сключват с ББР споразумение по въпросите, свързани с финансирането на Програмата и изплащането на безвъзмездната финансова помощ, което се одобрява от Министерския съвет.

В изпълнение на указания на

4 първоинстанционния съд по отстраняване констатирани нередовности на молбата /инкорпорирана в отговора на исковата молба/, с която е предявен обратният иск на СО срещу МРРБ, ищецът по този иск - СО, е уточнил следното:

Съгласно цитираното ПМС № 18/2015 г., МРРБ е координатор на Програмата, а кметовете на общини предприемат необходимите действия за осигуряване реализацията на Програмата на своята територия и провеждат процедурите за възлагане на дейностите съгласно ЗОП и приложимите нормативни актове; Правото на изпълнителя по процесния договор да получи възнаграждение за извършените работи се осъществява чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците.

Правният интерес от привличането на основание чл. 219 от ГПК на МРРБ, според СО произтича от това, че: Верификацията на претендираните от ищеца суми е в правомощията на МРРБ; същите се превеждат на ББР от държавния бюджет, но чрез бюджета на МРРБ, а не от бюджета на СО, срещу когото е насочена исковата претенция; налице е финансиране, което се изплаща на изпълнителя /ищеца/ чрез безвъзмездната помощ, дължима от ББР, като директно се погасяват задълженията към изпълнителя, с който районната администрация е сключила процесния договор. Това, според СО, обуславя извода, че задължение на държавата е да плати стойността на изработеното на изпълнителя „ПЛАНЕКС БИЛД“ АД. Цитира се писмото на МРРБ, с което е наредено спиране на плащанията по договора, с посочване, че СО не е преустановила едностранно плащанията, по своя вина или усмотрение. Сочи се, че евентуално неизгоден за СО резултат от правния спор ще донесе в патримониума й неблагоприятни правни последици, които са реално обусловени и причинени от поведението и правните действия на МРРБ, като страна по правоотношението между СО и МРРБ досежно верификацията на претендираните суми, и единственият начин МРРБ да бъде обвързано от тях, е да бъде привлечено като трето лице помагач, т.е. да бъде обвързано със СПН на постановения съдебен акт, което от своя страна обуславя и правния интерес от предявяването на обратни искове. Посочва се, че предмет на обратните искове е сумата в общ размер на 32075.00 лв. /главница в 5 размер на 30000 лв. ведно със законната лихва в размер на 2075 лв. от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата./ В изпълнение на последващи указания на първоинстанционния съд, СО е депозирала втора уточнителна молба, в която заявява, че обратният иск се предявява като частичен в общ размер на 32075.00 лв.

/сума в размер на 30000 лв., представляваща част от главница в размер на 246801.57 лв. по описани в молбата четири броя фактури по договор от 14.01.2019 г.; сума в размер на 2075.00 лв., представляваща част от законна лихва в общ размер на 17070.44 лв. за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г., изчислена върху посочената сума по главницата, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата/.

Без други уточнения на исканията и на обстоятелствата, на които се основават обратните искове, първоинстанционният съд в доклада си по делото е приел, че същите са с правно основание чл. 59 от ЗЗД и с решението си ги е уважил /под условие, че СО заплати на ищеца присъдените му суми по главните исков/ с мотиви в насока на това, че:

Пасивно легитимиран по задължението за заплащане на възнаграждение по процесния договор за инженеринг е СО, но предвид особеностите на програмата за енергийна ефективност, средствата за заплащане на задължението следва да постъпят от бюджета на МРРБ; С оглед изхода на делото по първоначалните искове следва да се приеме, че няма приети от СО за заплащане СМР, които не отговарят на изискванията на програмата; В случай, че ищецът по обратния иск СО заплати възнаграждението на изпълнителя в изпълнение на решението по първоначалните искове, то МРРБ ще се обогати за негова сметка, спестявайки средствата за покриване на разходите по договора за инженеринг от 14.01.2019 г.; Доколкото за ищеца не съществува задължение да заплаща възнагражденията от своя бюджет, то обогатяването ще е без основание; Със сигурност е налице и връзка между двете, тъй като плащането от страна на общината е функционална последица на отказа за заплащане на ответника.