Решение № 260108 от 27.05.2026, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 27.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО II-А въззивен състав в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Г.

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

ЙОАННА

СТАНЕВА като разгледа докладваното от съдия Станева в. гр. дело № 5602 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

С Решение № 260353 от 03.09.2025г., постановено по в.гр. дело № 5602/2021г. по описа на СГС, II-А въззивен състав е отменено решение № 20225847 от 15.11.2019г., постановено по гр. дело № 31824/2019г. на СРС, 61-ви състав в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.С.И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 2362,04 лева- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2014г. до м.04.2015г. за имот с абонатен № *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 549,90 лева- мораторна лихва за периода от 01.05.2014г. до 24.04.2017г., както и в частта, с която е осъдена Р.С.И. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 117,73 лева- разноски за заповедното производство и сумата от 493,35 лева- разноски в първоинстанционното производство и вместо него са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 2362,04 лева- главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 03.2014г. до м. 04.2015г. за имот с аб. № *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 549,90 лева – мораторна лихва за периода от 01.05.2014г. до 24.04.2017г., за които са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2017г. и от 15.11.2017г. по ч.гр. дело № 27213/2017г. по описа на СРС, 120-ти състав. С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на Р.С.И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 572,24 лева- разноски за въззивното производство и сумата от 550 лева- разноски за първоинстанционното производство. Решението е влязло в сила на 03.09.2025г.

С разпореждане от 19.05.2026г. на СРС, 124-ти състав делото е изпратено на СГС за преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.

Настоящият съдебен състав намира, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта, в която е посочен номер на делото, по което е постановено обжалваното решение, дата и състав на СРС, който го е постановил. Видно от мотивите на решението предмет на обжалване е Решение № 20225847 от 15.10.2020г. по гр. дело № 32980/2020г. на СРС, 124-ти състав /изрично посочено на първата страница от решението/.

Както е установено в трайната и безпротиворечива съдебна практика, очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато диспозитивът на съдебното решение не съответства на изложената в мотивната част правосъдна воля на съда, както и в случаите, в които съдът е допуснал технически грешки в диспозитива на решението.

В конкретния случай в мотивите на съда е посочено изрично, че се обжалва решение № 20225847 от 15.10.2020г. по гр. дело № 32980/2020г. на СРС, 124-ти състав /л. 1 от решението/, но в диспозитива е посочено решение от друга дата, постановено по друго дело и от друг състав на СРС. Горното представлява очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

Р

Е Ш И

:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260353 от 03.09.2025г., постановено по в.гр. дело № 5602/2021г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, както следва: първият диспозитив на решението да се чете „ОТМЕНЯ решение № 20225847/15.10.2020г. по гр. дело № 32980/2020г. на СРС, 124-ти състав в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.С.И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 2362,04 лева- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2014г. до м.04.2015г. за имот с абонатен № *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 549,90 лева- мораторна лихва за периода от 01.05.2014г. до 24.04.2017г., както и в частта, с която е осъдена Р.С.И. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 117,73 лева- разноски за заповедното производство и сумата от 493,35 лева- разноски в първоинстанционното производство“ вместо „ОТМЕНЯ решение № 20225847/15.11.2019г. по гр. дело № 31824/2019г. на СРС, 61 с-в в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.С.И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 2362,04 лева- главница за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2014г. до м.04.2015г. за имот с абонатен № *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 549,90 лева- мораторна лихва за периода от 01.05.2014г. до 24.04.2017г., както и в частта, с която е осъдена Р.С.И. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 117,73 лева- разноски за заповедното производство и сумата от 493,35 лева- разноски в първоинстанционното производство“.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 247, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1/

2/