Решение № 18 от 12.10.2020, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 18

12.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Велико Търново

На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Евгений Пачиков

Христо Томов

Светослав Иванов

Йорданка Р. Делчева

Катерина Лещакова като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20204100600335 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда № 10 от 10.08.2020 г. постановена по НОХД № 384/2 0 1 9 г.

Павликенският районен съд е признал подсъдимите Б. В. К. роден на .. г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес в с. М., общ. П., ул. „Т.“ № . българин, български гражданин, с начално образование, женен, осъждан, безработен, с ЕГН ********** и И.

С.Д., роден на . г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес в с. М., общ. П., ул. „Проф.

П.К.“ № ., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, чистач в кметството на с. М., с ЕГН ********** за НЕВИНОВНИ в това, че на 05.06.2019 г. в с. Михалци, общ. Павликени, действайки в съучастие помежду си, като съизвършители, умишлено причинили средна телесна повреда на М. Й. Б. от с.с., изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДАЛ по така повдигнатото им обвинение по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът в гр. Павликени отхвърлил предявените от М. Й. Б. от с. М., с ЕГН ., граждански искове против Б. В. К. и И. С. Д., за сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец неимуществени вреди — претърпени физически болки и страдания, психически и емоционални такива и 1 778,85 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението ѝ, болничен престой, закупуване плака, разходи за гориво ведно със законната лихва върху общата сума, считано от датата на увреждането - 05.06.2019 год. до окончателното изплащане и направени по делото разноски, като неоснователни 1 и недоказани.

Недоволен от присъдата останал прокурорът при Районна прокуратура гр.

Павликени, А. А. в процесуалното му качество на наблюдаващ прокурор, който в законоустановения срок подал въззивен протест срещу нея, допълнен по-късно и с писмено изложение. Според обвинителя постановената присъда била неправилна и незаконосъобразна, произнесена в нарушение на закона и противоречаща на събраните по делото доказателства, позиция поддържана и от прокурор А. Ф., изготвил допълнителното писмено изложение. В протеста срещу постановената първоинстанционна присъда се заявяват също и се развиват възражения срещу доказателствената дейност на окръжния съд. Посочва се, че нарушенията в процеса на доказване са довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите.

В съдебното заседание пред настоящия въззивен състав проведено на 08.10.2020 г. , представителят на Великотърновска окръжна прокуратура поддържа протеста с изложените там съображения и заема становището за неговата основателност, макар и да предлага свой процесуален изход различаващ се от искания. Развива доводи в подкрепа на възраженията във връзка с оценката на доказателствата, сочи, че е налице пренебрегване на събрани доказателства и неправилна оценка на същите. Намира за несъответно на материалния закон оправдаването на подсъдимите. Поддържа направеното в протеста искане.

Счита наред с това, че в съдебното производство и от районния съд са допуснати процесуални нарушения, които налагат връщане на делото на първата инстанция.

Процесуалните нарушения са свързани с липсата на мотиви в присъдата, което нарушение не може да бъде отстранено от настоящата съдебна инстанция и това налага производството да бъде върнато на Павликенския районен съд. По отношение на мотивите на присъдата обвинителят твърди, че в тях са налице неясноти, противоречия и недоизказаност. Акцентира върху наличието на твърдените от него допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Мотивите на районния съдия съставлявали една компилация, стандартно използвана във всяко дело от подобен тип, една и съща компилация на парченца от общи фрази, привързани към нормата на Закона. Тази присъда на практика е без мотиви, поради което ѝ алтернативно моли съда да я отмени и върне делото, тъй като първоинстанционният съд е допуснал отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правата на страните и по този начин е постановил една неправилна присъда. Излага по нататък съображенията си за липсата на мотиви, както и защо не може да се разберат причините, поради които първоинстанционният съд е приел, че липсва авторство на извършеното деяние, деяние което да се вмени на подсъдимите.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Предлага се и алтернативно решение в случай, че въззивният съд прецени и намери в т.н. „мотиви” , че има мотиви на база направените правни изводи, районният съд да е стигнал до неправилен извод, като е оправдал подсъдимите. Поради това и моли съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, или алтернативно да признае за виновни подсъдимите Б. В. К. и И. С. Д. по повдигнатите им обвинения.

Въззиваемата граждански ищец М. Й. Б., редовно призована, не се явява, но се 2 представлява от повереник адвокат М. М. В. Последният иска от настоящата въззивна инстанция само това, което е ограничено от функцията му на повереник в процеса очертаваща неговите правомощия, като изцяло подкрепя прокурора в изложените доводи, както и включеното в допълнителното изложение към протеста на районния прокурор. Твърди, че действията на двамата подсъдими са били поръчкови и те са изпълнявали поръчка на С. Д., който предварително уведомил сина на пострадалата М.

Й. Б., че ще бъде бит. Излага кратка фактология на случилото се в нейния дом вечерта, както и описание на механизма на причиняването на телесните увреждания. В описваната от повереника адвокат В. ситуация, Б. била блъсната, като от ротационните сили е паднала и съответно получила уврежданията, които са описани в медицинското заключение. В продължение на осем месеца тя е претърпяла няколко оперативни интервенции, като още не се е възстановила от тях и не може да се придвижва нормално.

Моли съда с оглед на гражданско – правната им претенция да се приеме, че търпенето на болки и страдания е продължило дълго време и при уважаване на протеста, да се отмени оправдателната присъда и постанови друга такава, осъдителна като при това се уважи гражданският иск по справедливост, ведно със законните последици. Твърди, че отговорността на подсъдимите следва да бъде ангажирана тъй като те умишлено, при евентуален умисъл са причини увреждането на пострадалата.

Защитникът на Б. В. К., адвокат Х. М. Д. заема становище за неоснователност на депозирания протест и предлага той да бъде оставен без уважение, а първоинстанционната присъда в частта ѝ, с която подзащитният му е признат за невиновен и оправдан, потвърдена, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според защитника не са налице основания за отмяна на присъдата, нито такива за връщане на делото. Оспорва като противоречащо на истината твърдението на прокуратурата, че имало ясни доказателства за поведението на подсъдимите и случилото се в дома на пострадалата. В този смисъл и моли съда, да потвърди присъдата в оправдателната ѝ част, касаеща подсъдимия К. Съдът, според него много внимателно и детайлно е посочил всяко едно разминаване в свидетелските показания и на двете групи свидетели. Твърди, че не е имало никакво съприкосновение между двамата подсъдими и пострадалата М. Й. Б.

Точно нейните показания били най-объркващи, при което излага три различни хипотези /версии/ за това какво се е случило. Решилият делото съд е изложил в мотивите си категорични доводи за вътрешното си убеждение, че именно пострадалата е загубила равновесие, в следствие на собствената си тежест, паднала е и е получила това типично счупване, описано в медицинската документация. В същото време подсъдимите и свидетелите са били на достатъчно далечно разстояние от нея, за да предадат начален момент на падането ѝ.

Подсъдимият Б. В. К. лично и в своя защита изразява съгласие със становището на защитника си, като в правото си на последна дума иска оправдателна присъда, тъй като счита себе си за невинен. Твърди, че не е докосвал тази жена.

Защитникът на И. С. Д., адвокат Л. И. Б. твърди първо по възраженията изложени от прокуратурата, че мотиви има и то обстойни, макар и да не се харесват на някои, което е друг въпрос. Приема в тях съдът да е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, още в повече, че са ѝ цитирани буквално. Намерили са при това отражение и противоречията в показанията на втората група свидетели. Не съществува 3 никакво неизяснено или необсъдено противоречие, според защитника. Прави собствен анализ и коментар на гласните доказателства и показания на разпитаните свидетели. По отношение на падането, съдебният медик категорично е дал заключение за „падане от собствен ръст и нормалност да загубиш равновесие“ . Това падане от собствен ръст е нормално, както е и нормално счупването на тази костица. С оглед на изложението си, адвокат Б. моли съда да потвърди оправдателната присъда.

Подсъдимият И. С. Д. лично и в своя защита също изразява съгласие със становището на защитника си, като в правото си на последна дума иска оправдателна присъда, тъй като счита себе си за невинен.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА.

С въззивния протест е сезиран родово и функционално компетентен съд.

Протестът е подаден срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същият изхожда от правно и процесуално легитимиран субект срещу съдебен акт по чл. 346, т.

2 от НПК, легитимирана страна в процеса – прокурорът, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 2 от НПК подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна.. Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протестът е депозиран в срока за обжалване по чл. 319 от НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Разгледан по съществото си, той е основателен, макар и не изцяло по изложените в него съображения.

Окръжният съд е въззивна инстанция при разглеждане на делото, поради което от него се изисква да извърши контрол върху дейността на първоинстанционния съд по установяване на фактите и анализа на доказателствата.

Великотърновският окръжен съд в настоящия си състав, в качеството си на такава инстанция, след като обсъди посочените в протеста и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314, във вр. с чл. 313 от НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено по несъмнен начин следното.

Подаденият въззивен протест е основателен в частта свързана с твърденията за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и липсата на мотиви. Преди да се пристъпи към въпроса и се вземе отношение следва ли да се обсъждат фактическата обстановка по делото и правните изводи, които произтичат от нея, настоящият въззивен състав, счита, че е наложително да се произнесе първоначално по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така защото тези нарушения ако са допуснати биха обезсмислили последващи разсъждения по съществото на делото.

Съдът приема изцяло съображенията изложени в протеста и от процесуалния представител на Окръжна прокуратура в съдебното заседание пред настоящата 4 инстанция за допуснатите от Районен съд гр. Павликени пороци в мотивите към присъдата свързани с обстоятелството, че с тях не се дава отговор на основни въпроси и противоречия, които са относими към предмета на делото, като констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила след произнасянето на присъдата по делото, при изготвянето на мотивите към нея. Налице са такива нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, които са съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на страните, както на подсъдимите и на техните защитници, така и на пострадалото лице, нарушения свързани с постановяване на Присъда № 10 от 10.08.2020 г. постановена по НОХД № 384/2019 г. на Павликенския районен съд и изготвянето на мотивите към нея.