Присъда № 70 от 19.12.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 70 от 19.12.2025г. на КжРС по НЧХД № 636/ 2024г.

С тъжба предявена от К. Х. М. от ********* е повдигнато обвинение срещу С. Д. Н. от ******* за извършено деяние на 24.02.2024г. в гр.Кърджали по чл.130 ал.1 от НК. Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от тъжителя К. М. срещу подсъдимата Н. за сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва считано от 24.02.2024г. до окончателното изплащане.

Представителят на тъжителя в ход по същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае С. Д. Н. за виновна в това че на 24.02.2024г. причинила леки телесни повреди чрез ухапване, поради което и на основание чл.130 ал.1 от НК да й се наложи предвиденото в НК наказание, както и да бъде осъдена да заплати претендираното обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски. Настоява, че по делото не е приложима разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК, тъй като доказателства за увреждане на подсъдимата не са представени. Тъжителката изразява съгласие с казаното от повереника й.

Подсъдимата С. Н. не се признава за виновна като дава обяснения по делото, в които твърди, че имала пререкания с тъжителката, с майка й и със сина й. Тези спорове били за ползване на общите части в къщата, която била съсобственост и на двете страни по делото. Отрича да е ухапала К. М., но твърди, че тя е била нападната от нея с дърпане на коса и тениската, както и драскане по гърба. В своя защита подсъдимата С. Н. отново настоява, че не е хапала К. М., а в последна дума моли съда да я оправдае. Защитникът моли съда да признае подсъдимата за невиновна по така повдигнатото обвинение с тъжбата. Настоява, че атакуващата страна в конфликта е частната тъжителка и няма доказателства, че подсъдимата я е ухапала. Сочи като основание за оправдаване и факта, че С. Н. се е защитавала от противоправно нападение, както и се позовава на института на реторсията.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата С. Д. Н. е родена на *******г. в *********, живуща в *********, българска гражданка, работи, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********.

Тъжителката К. М. и подсъдимата С. Н. са първи братовчедки като техните бащи са братя. Първата живеела в *******, но на 24.02.2024г. била в дома на майка си представляващ втория етаж от къща намираща се в ***********. Подсъдимата Н. и баща й били собственици на първия етаж от тази къща, където последният живеел постоянно. По повод ползването на 1 общите части от тази сграда двете жени- К. М. и С. Н., имали дългогодишни спорове. Този ден последната била при баща си, за да му помогне в домакинството. Късният следобед пострадалата М. и майка й Й. М., се прибирали към дома на последната и вървели по стълбите към втория етаж на къщата, когато по него пред тях забелязали подсъдимата С. Н., която отивала към таванското помещение на третия етаж на жилището. Отново между страните по делото възникнал спор докато се качвали по стълбището нагоре.

От това последвало и размяна на удари, дърпане и блъскане между тъжителката К. М. и подсъдимата С. Н., при което те си разменили местата като последната се намирала на няколко стълби по- надолу спрямо братовчедката си К. М.. Достигайки до жилището си свидетелката Й. М. извикала внука си Х. К. да излезе да помогне на майка си, който се отзовал на молбата. В този момент подсъдимата С. Н. захапала лявата ръка в областта на мишницата на тъжителката К. М.. След това спорът бил прекратен и двете жени се разделили.

После подсъдимата С. Н. си тръгнала от дома на баща си и поела управлението на автомобила си. Докато се движела по улицата, където се намирала собствената й къща, покрай нея преминал лек автомобил управляван от свидетеля Х. К., в който била и тъжителката К. М., което МПС ударило нейното в областта на страничното огледало, което се счупило и паднало на земята. Тогава подсъдимата С. Н. се обадила на ЕЕН *** и съобщила за настъпилото транспортно произшествие. Поради това на место бил изпратен екип от сектор „Пътна полиция“- Кърджали, който се срещнал със С. Н., която им разказала както за произшествието с превозното й средство, така и за скандала станал в къщата. За това там били изпратени и служителите от Районното управление- Кърджали в състав свидетелите Д. И. и С. С.. Те също разговаряли с подсъдимата С. Н., тъй като само тя била на място и разбрали, че другият участник в спора- К. М., се намирала в Бърза помощ.

През това време пострадалото лице К. М. отишла в Спешно приемно отделение към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали, където била прегледана, за което бил издаден Лист за преглед на пациент. В него било вписано установена в областта на лявата мишница охлузна рана с подкожен хематом.

Там в медицинското заведение били изпратени и служители на РУ- Кърджали, а именно свидетелите Б. Д., Ш. М. и Й. М., които видели пострадалата К. М., която им разказала, че по повод конфликт с нейна роднина, била ухапана, което увреждане било потвърдено и от лекаря извършил прегледа.

За изясняване на случая и двете жени- К. М. и С. Н., били поканени в сградата на РУ- Кърджали, къде след снемане на обяснения, им били съставени протоколи за предупреждение.

Видно от Съдебно- медицинско удостоверение № **/ 2024г. пострадалата К. М. била прегледана от съдебен лекар на 25.02.2024г. от 09,30ч., при който преглед се установили разкъсно- контузна рана и кръвонасядане на лявата мишница, които увреждания били получени при 2 действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната, а именно била ухапана. Такива увреждания са описани и в Съдебномедицинско удостоверение № ****/ 2024г. по повод преглед извършен на К. М. на 26.02.2024г. Тези увреждания се потвърждават и от назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/ 2025г., според която разкъсно- контузната рана на лявата мишница е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите уврежданиякръвонасядания и охлузвания на кожата на лявата мишница, са причинили болка и страдание, чийто оздравителен процес е с продължителност около две седмици. Вещото лице М., което я е изготвило, при разпита му в съдебно заседание заявява, че мястото на увреждането е достъпно и за самонараняване по механизма на ухапване.

Тази фактическа обстановка се установи от свидетелските показания на Й. М., Х. К., К. М., Б. Д., Ш. М., Й. М., Д. И. и С. С., както и частично от обясненията на подсъдимата Н. и свидетеля И. Н.. Всички те изграждат една последователна и логична житейска картина, в която се доказа по безспорен начин, че деецът С. Н. е ухапала тъжителката в областта на мишницата на лявата ръка, от което ухапване тя е получила лека телесна повреда, описана в цитираното по- горе Съдебно- медицинско удостоверение № **/ 2024г., от Съдебномедицинско удостоверение № ****/ 2024г. и от Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/ 2025г. По делото е приобщено като веществено доказателство и диск от ЕЕН ***, който също е в съответствие с тези доказателства.

Този изброен доказателствен материал не бе оборен от обясненията на подсъдимата С. Н., в които отрича да е ухапала тъжителката, на които настоящата инстанция не дава вяра, тъй като те са изолирани от доказателствения материал и при проверката им не бяха подкрепени от нито едно друго доказателство по делото. Вярно е, че тази защитна версия се доразвива и от свидетеля И. Н., който обаче е заинтересован от изхода на делото като съпруг на С. Н., а и неговите твърдения не са подкрепени от нито едно друго доказателство, а и той не е присъствал на инкриминираното място и дата. Тук стои и поведението на подсъдимата Н., която е съобщила на ЕЕН *** за инцидент настъпил по повод на пътно- транспортно произшествие, но не е сезирала съответните органи за конфликта с тъжителката М. по- рано същия ден.

Настоящата съдебна инстанция от двата видеозаписи съдържащи се в USB флаш памет, приет по делото, не установява относими данни към инкриминираното деяние предявено с настоящата тъжба, тъй като не се установява кога са се случили събитията от тях.

Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител К. М. от страна на подсъдимата С. Н. съдът установи от следните доказателства: 1.от свидетелските показания на Й. М. и Х. К., които са присъствали на конфликта 3 този ден и са видели главата на подсъдимата върху лявата предмишница на К.

М. и след като последната влезнала в дома й, те видели ухапване на това място, на които бе дадена вяра, въпреки че те са съответно майка и син на пострадалото лице, тъй като още същата вечер К. М. е потърсила медицинска помощ и е констатирана рана от ухапване. Това се подкрепя и от представеното Съдебно- медицинско удостоверение № **/ 2024г., Съдебномедицинско удостоверение № ****/ 2024г. и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/ 2025г. Не на последно място този факт намира опора и в показанията дадени от свидетеля Ш. М., който е полицейски служител, видял нараняване в областта на рамото на една от двете ръце на пострадалата в Спешното отделение, която споделила че била ухапана; и от свидетеля Й. М., който също е бил в медицинското заведение в инкриминираната нощ и е разбрал от пострадалата, че била ухапана от нейна роднина, а ухапването било потвърдено от разговор с лекар след извършен преглед; 2.от представените по делото Съдебно- медицинско удостоверение № **/ 2024г., Съдебномедицинско удостоверение № ****/ 2024г. и Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/ 2025г., видно от които на тъжителката М. още на следващия ден след инкриминираното деяние е извършен преглед, при който се установили разкъсно- контузна рана на лявата предмишница, като тези увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната, а именно ухапана от близка роднина. Тези доказателства са в синхрон с Лист за преглед на пациент от 24.02.2024г. и със свидетелските показания на Х. К., Ш. М. и Й. М.;

3.косвено от действията на тъжителката, която непосредствено след инцидента е потърсила медицинска помощ и е споделила за нараняването чрез ухапване на полицейските служители, които са разговаряли с нея там;

4.косвено от показанията на свидетелката К. М. и полицейските служители Б.

Д., Ш. М. и Й. М., последните трима видели и разговаряли непосредствено след деянието с пострадалата К. М., а първата- на следващия ден, които са възприели увреждането на мишницата и са разбрали именно от нея какво се е случило и как се чувства след случилото се на 24.02.2024г.

В крайна сметка се установи по делото, че именно от действията на подсъдимата С. Н., изразяващи се в ухапване по лявата ръка, тъжителката К.

М. е получила лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно- контузна рана на лявата мишница. Налице е и причинно следствената връзка между ухапването и увреждането, защото е безспорно, че пострадалата е била здрава на инкриминираното място преди случилото се на 24.02.2024г. вечерта, когато тя е получила нараняване, което я е мотивирало на първо място да потърси медицинска помощ веднага след инцидента и да се снабди с медицинско удостоверение още на следващия ден след деянието.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Изпълнителното деяние на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми- по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. С него се засягат обществените отношения, които осигуряват 4 неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, и които трябва да са осъществени чрез действие, както се твърди в тъжбата, а именно чрез ухапване по лявата ръка на тъжителя. В случая безспорно се установява, че подсъдимата Н. е извършила деянието, за което е предадена на съд. Изпълнителното деяние, с което е засегнала обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, деецът Н. е осъществила чрез действие, а именно ухапвайки ръката на тъжителката. Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като тя е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е обществено опасните му последици и е допускала тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието върху обекта това посегателство против здравето на пострадалия е типично резултатно увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е разкъсноконтузна рана на лявата мишница, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Останалите описани в медицинскитео удостоверения и експертиза увреждания- кръвонасядане и охлузване на кожата, са причинили болки и страдания и представляват лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, но тя се поглъща от осъщественото деяние по ал.1 на посочения текст. Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на физическата неприкосновеност на личността, ниско правосъзнание и желание за саморазправа.