Решение № 688 от 01.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330200182 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 2931801 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на П. А. Х., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 27.03.2019г. около 13.21ч автомобил с рег. № *****, марка „Тойота”, 1 модел „Корола”, управляван от жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по ул.

„Васил Левски” в посока бул.“Дунав“. В близост до администартивен адрес №121 на първата посочена улица скоростта му била 83 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол ARH CAМ S1 № 11743са. В последствие бил разпечатан електронен фиш Серия К № 2713824 срещу собственика на автомобила А. П. Б., ЕГН **********, който обаче депозирал декларация на 05.08.2019г. към която приложил и копие от СУМПС на жалбоподателя Х., в която посочил, че именно последния е управлявал МПС на посоченото в процесния фиш време и място. Така бил издаден и фиша предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че неправилно е санкциониран по данни на мобилно АТСС. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.

Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им.

Ето защо фишът напрактика не представлява нито АУАН, нито НП и обратното твърдение не намира опора в закона, съответно неприложими са и 2 сроковете в чл.34 ЗАНН. Остава общото ограничение по чл.80 НК от 4 години и половина от извършване на нарушението. На следващо място законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство. Приложени са снимка от разположение на уреда, както и от автомобила управляван от жалбоподателя, поради което и тези възражения не са основателни. Позоваването на ТР № 1/2014г. на ОСК на ВАС е неотносимо, тъй като настоящото нарушение е след издаването му, когато въпросното решение е отчетено от законодателя и е налице нормативно изменение в тази насока със специално прието Наредба за използване на АТСС включително от преносим тип. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 33 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била повисока – 86 км/ч и превишение 36 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед този резултат и осъществената правна защита от юрисконсулт чрез изготвяне на писмено становище по делото, то следва в тежест на жалб.Х. да бъдат възложени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Минималната сума от 80 лева настоящата инстанция намира за съответна на извършеното.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2931801 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на П. А. Х., с ЕГН ********** е наложено

3 административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя П. А. Х., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“**********“ № ** да заплати сумата от 80 лева на ОДМВР Пловдив представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4