Определение № 1165 от 20.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500429 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу определение № 3 от 05.01.2026 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 32/2025 г. по описа на РС – Етрополе, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 108/17.10.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определения размер от 300.00 лева за всеки един от исковете или общо 600.00 лева е прекомерен. Излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определените разноски не съответстват на цената на претендираните адвокатски услуги. Счита, че неправилно са присъдени разноски за предявения установителен иск, при условията на евентуалност, който не е бил разгледан от съда. Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място постановено друго, с което да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника в размер на 200.00 лева и не бъдат присъждани такива за оставения без разглеждане евентуален установителен иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. И. Ю., чрез пълномощника му адв. Д. М., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

1

Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр. д. № 32/2025 г. по описа на РС – Етрополе е образувано по искова молба подадена от М. И. Ю. против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ............/.............. г., поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и евентуален установителен иск за прогласяване нищожността на клаузите за допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“, уговорени в договора.

В първоинстанционното производство ищецът е приложил договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че процесуалното представителство по делото е безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, на които ищецът не е бил представляван. За всяко заседание е било депозирано писмено становище от пълномощника му адв. М..

С решение № 108/17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 32/2025 г. предявения главен иск е уважен изцяло и е оставен без разглеждане предявения евентуален установителен иск. Съдът е присъдил на адв.

Д. М. М. от САК, разноски в размер на 600.00 лева /по 300.00 лева за всеки един от исковете/, за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.

На 07.11.2025 г. е депозирана молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските като е отправено искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера от 200.00 лева и да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение за оставения без разглеждане установителен иск, предявен при условията на евентуалност.

С определение № 1301/17.11.2025 г., предмет на настоящото проверка, съдът е оставил молбата от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД без уважение.

Този извод на районния съд е правилен и се споделя от 2 настоящата инстанция.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да ги заплати. Отговорността за разноските следва да се разпредели от съда между страните по правилата на чл. 78 ГПК - съобразно изхода на спора.

Възражението на жалбоподателя, че за предявеният иск при условията на евентуалност не се дължи възнаграждение е неоснователно. При евентуалното съединяване на искове срещу един ответник – съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален иск. В тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява - той остава неразгледан – така определение № 3413 от 08.11.2023 г. по ч.гр.д. №4456/2023 г., ВКС, IV г. о.

Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Размерът от 200 лева, който дружеството претендира да бъде присъден, е изцяло несъответен на фактическата и правна сложност на делото, както и на състоянието пазара на услуги в страната. Следва да се посочи, че понасянето на разноски за адвокатско възнаграждение е резултат от собственото поведение на жалбоподателя, който е 3 заложил неравноправни клаузи в сключения между страните договор.

Присъденият от РС-Етрополе адвокатски хонорар не се явява завишен. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. РС-Етрополе е определил съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение. Взел е предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са били три съдебни заседания, поради което правилно е намалил възнаграждението в размер на по 300 .00 лева за всеки един иск.

Според настоящият състав няма основания за намаляване на адвокатското възнаграждение под този размер.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 05.01.2026 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 32/2025 г. по описа на РС – Етрополе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4