Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 15.12.2023, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Административно наказателно дело 404/2023
Вид
Решение № 155
Подписан
15.12.2023
В сила
19.01.2024
Състав
Мария Джанкова Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.83, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. А., 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20232110200404 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на В. Г. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. А., обл.Б., ул.“***“ против Наказателно постановление № 237а-38/15.09.2023 г. на Началник на РУ към ОД на МВР-Б., РУ-А., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т. за извършено деяние по чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), поради което и на основание чл.218, б.“б“ от НК й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.

Жалбоподателката, редовно уведомена не се явява в съдебно заседание, но чрез процесуалния си представител адв.Ж.А. - БАК моли обжалваното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказантелното производство са допеснати съществени процесуавни нарушения по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на пълно и точно описание нарушението от фактическа страна. Ангажира доказателства.

Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване не се представлява в съдебно заседание. Не излага становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Не ангажира доказателства, извън събраните по административно наказателната преписка.

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 1 тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното деяние по чл. 59, ал.2 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът счита и за основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, както и дали е извършено от него виновно. В тежест на административнонаказващия орган (по аргумент от чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай процесното НП е издадено от компетентен орган, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, по реда на чл.36 от ЗАНН – след постановен отказ за образуване на досъдебно производство с Постановление от 21.08.2023г. на РП-Б., ТО - А.. Със същото прокурорско постановление материалите по полицейска преписка вх.12339/2023г. са изпратени на АНО за налагане на административно наказание на жалбоподателя В. Г. Т.. Въз основа на същото е издадено обжалваното НП, редовно връчено на нарушителя на 13.10.2023г., съгласно направеното в разписката отбелязване (л.6 от делото).

В конкретния случай следва да се отбележи, че в прокурорското постановление на база на което е издадено обжалваното постановление деянието е описано като кражба на хранителни продукти и алкохол на обща стойност 155,00 лева от търговси обект - магазин „***“, извършена в периода от 10.07.2023г. до 14.07.2023г., а впоследствие на жалбоподателя Т. е връчено обжалваното НП, като в него е отразено, че кражбите са извършени „за времето от 02.05.2023г. до 05.06.2023г.“ . В съдебно заседание на 05.12.2023г., разпитан като свидетел С. В. Б., представител на фирмата, на която е поверена охрана на търговски обекти от веригата „***“, сочи трети, различен от отразените период на 2 деянието, като според неговите спомени кражбата била извършена в периода „около два месеца и половина, 60 дни назад“, т.е. в края на м.септември 2023г. С оглед изложеното и видно от данните по делото следва да се приеме, че с Прокурорското постановление от 21.08.2023г., посочено като основание за съставяне на обжалваното постановление, е предявено обвинение с дата на извършване на деянието – 10.07.2023г. до 14.07.2023г. , а с издаденото наказателно постановление жалбоподателката Т. е наказана за кражба /или кражби/, извършени на дата и във времеви период, различни от отразеното в постановлението. Подобно съдържание на НП не може да изпълни изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН досежно момента (дата) на извършване на деянието. Датата на извършване е съществен елемент от състава на нарушението и нейната неточност и неяснота прави негодно повдигнатото обвинение, като накърнява правото на защита на обвиненото лице, поради което и представлява съществено процесуално нарушение, т.е. се явява основание за отмяна на наказателното постановление.

По изложените съображения и като взе предвид наличието на горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено на процесуално основание, без разглеждане по същество на въпросите досежно извършване и съставомерност на на деянието, както и виновност на извършителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение (с приложено пълномощно и договор за пр. помощ, с посочен размер на 300,00 лева), които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно - наказващия орган.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 237а-38/15.09.2023 г. на Началник на РУ към ОД на МВР-Б., РУ-А., с което на В. Г. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.А., обл.Б., ул.“***“ , е ангажирана административно-наказателната отговорност за извършено деяние по чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс и на основание чл.218, б.“б“ от НК е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.

ОСЪЖДА ОД МВР-Б. да заплати на В. Г. Т., ЕГН ********** съдебноделоводни разноски в размер на 300,00 (триста) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на 3

Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________

4