Решение № 333 от 26.08.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пазарджик, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200655 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Институт по дървообработване“ ООДгр.Пазарджик, ЕИК *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №8504447442, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон при изтекла погасителна давност за санкциониране на деянието. Иска се отмяна на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано, не се явява законен или процесуален представител.

АНО, редовно призовани не изплащат законен или процесуален представител. Депозирано е писмено становище от пълномощник на ответника по жалбата, който иска потвърждаване на атакувания ЕФ, като излагат доводи за неговата законосъобразност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, пред компетентния районен съд, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения, различни от тези, релевирани с жалбата:

Обжалваният ЕФ е издаден за това, че на 17.02.2021г. в 20:59 ч., по път I8 км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, в посока нарастващ километър, лек автомобил Опел Зафира с рег.№ ***, собственост на „Институт по дървообработване“ ООД- гр.Пазарджик, с технически допустима максимална маса 2000, брой оси 2, екологична категория друга, в община Пазарджик, е управляван без заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП, дължима съобразно категорията му. За така установеното нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от ЗДвП дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП с имуществена санкция в размер на 300 лева.

Нарушението е установено с техническо устройство №10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, разположено на път I-8 км 196+643.

В ЕФ е отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10а ал.2 от ЗДвП, съобразно категорията на притежаваното ППС, в размер на 10 лева, както и че същото може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 70 лева при спазване на чл.189е ал.3 и ал.4 от ЗДвП, като в този случай ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10а ал.2 от ЗП ще се счита за изпълнено.

Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП разписва задължение за собственика на ППС да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

В настоящия случай не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че лек автомобил Опел Зафира с рег.№ ***, собственост на дружеството жалбоподател, е бил управляван на инкриминираните дата и място- път I-8, километър 196+643, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- пътна такса, съгласно Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Доказано е също така, че за процесното ППС не е 2 била заплатена съответната винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП.

Съобразно правилото на чл.102 ал.2 от ЗДвП, изцяло в тежест на собственика е възложено задължението да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за последното не са изпълнени задълженията във връзка със заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП. Това ще рече, че в тежест на собственика е в хода на административнонаказателното и съдебното производство да установи, че е предприел всички необходими действия да изпълни задължението си, като незаплащането съответната такса по ЗП се дължи на обстоятелства и събития, които той обективно не е могъл да предотврати. Такива доказателства не бяха ангажирани от страна на жалбоподателя.

Ето защо по делото по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства /статични изображения, видно от които процесният лек автомобил се е движел по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа; доклад за нарушението, съгласно който именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесния автомобил и в този смисъл е пасивно легитимиран именно на него да се издаде ЕФ; справка за нарушение, в която е отразено, че за процесния автомобил към инкриминираната дата, не е имало заплатена чрез закупуване на винетка дължима пътна такса/ се установи, че на посочените в ЕФ дата, час и място жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.139 ал. 6 ЗДвП вр. чл.10 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Във връзка с възраженията, релевирани в жалбата, за погасяване на отговорността за наказателно преследване по давност, следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност- преследвателна и изпълнителска.

Преследвателната давност е уредена в чл.34 от ЗАНН и чл.80 и чл.81 от НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл.80 ал.3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два видаобикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие, насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, съгласно чл.81 ал.2 от

НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност, според разпоредбата н а чл.81 ал.3 от НК. В общия случай при наложено административно наказание- имуществена санкция, на основание чл.80 ал.1 т.5 от НК, обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години /чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК/.

3

Отделно от горното в чл.34 от ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност, касаещи срока за издаване на АУАН3 месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението, и за издаване на НП- 6 месеца от издаване на АУАН.

Изпълнителската давност е уредена в чл.82 от НК и чл.82 от ЗАНН. Тя ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. Предвидената от закона 2годишна изпълнителска давност започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В този смисъл тя е приложима само за изпълнение на административни наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства, съгласно ТР№2/12.04.2017г. по тълк.д.№3/2016г. на ВАС, какъвто е настоящият случай.

Жалбоподателят се позова в жалбата на изтекла преследвателна 3годишна давност от извършване на деянието. В тази връзка следва да се посочи, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП, съгласно ТР№1/2014г. на ВАС.

Поради това за него не намират приложение нито сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, нито тези за издаване на НП, нито обикновената 3-годишна давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, а само абсолютна преследвателна давност от 4,5 години по смисъла на ТП №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС.

Доколкото нарушението е извършено на 17.02.2021г., този срок безспорно е спазен, поради това възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Приложена е коректната санкционна норма на чл.179 ал.3 от ЗДвП, като санкцията е във фиксиран размер. Издадения ЕФ обаче се явява незаконосъобразен, тъй като имуществената санкция от 300 лева е наложената на дружеството жалбоподател на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП. На първо място е налице противоречие в издадения ЕФ по отношение вида на санкцията. В заглавната част е посочено, че е издаден ЕФ за налагане на глоба, а в обстоятелствената част- че се касае за наложена имуществена санкция. Това само по себе си не би било съществено процесуално нарушение, ако в издадения ЕФ не беше посочено, че имуществената санкция се налага на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП. Последната предвижда, че при установяване на нарушения по чл.179 ал.3- 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател- от ползвателя освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В конкретния случай, безспорно е установено, че собственик на ППС е ЮЛ. Следователно приложение следва да намери разпоредбата на чл.187а ал.2 от ЗДвП, която именно предвижда законовата възможност на ЮЛ, собственик на процесното ППС, да бъде наложена имуществената санкция. Тази разпоредба обаче не е 4 посочена в атакувания ЕФ като основание за налагане на имуществената санкция в размер на 300 лева. Това категорично затруднява реализирането правото на защита на наказаното лице и се явява съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

За пълнота на изложението, макар такъв довод да не е релевиран с жалбата, следва да се отбележи, че в случая са неприложими задължените указания, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 21 ноември 2024г. по дело С-61/23, с което се приема, че: "Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.". Тази директива, на която се позовава решението, касае задължението за заплащане на тол такси от тежкотоварни автомобили, а в случая става въпрос за неизпълнение на задължение за заплащане на винетна такса от лек автомобил. Приложение на това решение по аналогия в настоящия случай е недопустимо, доколкото са касае за съвсем различни задължения.