Разпореждане № 22 от 06.01.2026, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22 гр. Варна, 06.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000537 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от името на осем лица, представлявани общо от адв. Ч. срещу акт, постановен по ТД 49/21 по описа на ОС –Добрич, с който е било разпредено издаване на изпълнителен лист за суми, дължими от Г. Р. А., С. З.

Г., Г. З. Г., Н. З. Г., С. М. И., А. С. И., А. С. И. и З. А. С..

В рамките на проверка по допустимост на производството, настоящият състав намира, че въззивният съд не е надлежно сезиран. В самата жалба липсва каквато и да е индивидуализация било на разпореждането, било на конкретния изпълнителния лист, а в рамките на дължимата проверка за редовност, първата инстанция е изискала само доказателства за началото на срока за упражняване на право на жалба. В изпълнение на дадените му указания, пълномощникът на жалбоподателите е представил удостоверение, което обаче визира 9 различни изпълнителни дела, всяко от които е образувано по различни изпълнителни листи, издадени на различни дати. Съпоставката на данните от удостоверението с актовете по делото сочи, че само един изпълнителен лист № 13/17.09.24г., издаден по разпореждане № 79/ 27.10.25г. сочи общо като длъжници и осемте жалбоподателя, а останалите осем дела са образувани по листове с № 14,15,16,17,18, 19,20,21 всички от 28.01.25г., издадени по разпореждане № 80/27.01.25г., като всеки от тях визира отделен дълг срещу някой от жалбоподателите. Според удостоверението, поканите за доброволно изпълнение по различните изпълнителни дела са връчени на различни дати на различните длъжници. За да бъде преценена редовността на упражняването на правото на въззивен контрол, всеки от жалбоподателите (респективно пълномощника, но с посочване чии права точно упражнява) следва недвусмислено да конкретизира кой точно съдебен акт обжалва(чл. 274 ал.2 вр. чл.260 ал. 2 ГПК), респективно доколко той засяга личните му права и съответно да формулира самостоятелно или съвместно с друго лице искане за отмяната на съответна обжалваема част от конкретното разпореждане. Само при яснота на обхвата на проверката ще може да се определи и дължимата такса за обжалване от всеки от жалбоподателите и да се прецени спазването на сроковете по чл. 407 ал.1 ГПК. Пълната неяснота в сезирането препятства 1 провеждането на допустимо въззивно производство.

Същевременно сезирания въззивен съд констатира, че пълномощното на адв. Ч. е било издадено от законен представител на С. З. Г., но това лице вече е навършило пълнолетие и представителната власт на родителя му е отпаднала, което налага личното потвърждаване на упълномощаването или на процесуалните действията, извършени от този пълномощник. Макар упълномощителят Н. З. Г. също да е навършил пълнолетие след упълномощителната сделка, изразената от него лично воля, макар и съпроводена с допълнително съгласие на родителя му, е достатъчна за да съхрани овластяването на пълномощника и затова действия на този упълномощител не се налагат.

Компетентен да даде указания на страната за реда, по който се упражняват процесуални права, включително и чрез насоки за уточняване на задължително съдържание на жалбата и отстраняването на несъответствието между посоченото искане за защита и предмета на обжалване, както и допълнителните изисквания за редовно овластяване на пълномощника, е администриращият съд, издал обжалвания акт. До отстраняване на тези нередовности и повторна размяна на книжа по вече редовна жалба, администрирането не е приключило и горната инстанция е преждевременно сезирана. След прекратяване на недопустимото въззивното производство жалбата на ответника, ведно с приложената към нея частна жалба да се върнат на първоинстанционния съд за пълно администриране.

По тези съображения и на осн. 267 ГПК, въззивният съд РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧТД 537/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Връща преписката изпратена с изх. № 3753/22.12.2025г. обратно на ОС – Добрич за довършване на администриране на нередовната жалба с указания за отстраняване на горепосочените нередовностите по сезиране на въззивната инстанция и представителна власт на пълномощника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. на противното от чл. 274 ал.3 ГПК.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22 гр. Варна, 06.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000537 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от името на осем лица, представлявани общо от адв. Ч. срещу акт, постановен по ТД 49/21 по описа на ОС –Добрич, с който е било разпредено издаване на изпълнителен лист за суми, дължими от Г. Р. А., С. З.

Г., Г. З. Г., Н. З. Г., С. М. И., А. С. И., А. С. И. и З. А. С..

В рамките на проверка по допустимост на производството, настоящият състав намира, че въззивният съд не е надлежно сезиран. В самата жалба липсва каквато и да е индивидуализация било на разпореждането, било на конкретния изпълнителния лист, а в рамките на дължимата проверка за редовност, първата инстанция е изискала само доказателства за началото на срока за упражняване на право на жалба. В изпълнение на дадените му указания, пълномощникът на жалбоподателите е представил удостоверение, което обаче визира 9 различни изпълнителни дела, всяко от които е образувано по различни изпълнителни листи, издадени на различни дати. Съпоставката на данните от удостоверението с актовете по делото сочи, че само един изпълнителен лист № 13/17.09.24г., издаден по разпореждане № 79/ 27.10.25г. сочи общо като длъжници и осемте жалбоподателя, а останалите осем дела са образувани по листове с № 14,15,16,17,18, 19,20,21 всички от 28.01.25г., издадени по разпореждане № 80/27.01.25г., като всеки от тях визира отделен дълг срещу някой от жалбоподателите. Според удостоверението, поканите за доброволно изпълнение по различните изпълнителни дела са връчени на различни дати на различните длъжници. За да бъде преценена редовността на упражняването на правото на въззивен контрол, всеки от жалбоподателите (респективно пълномощника, но с посочване чии права точно упражнява) следва недвусмислено да конкретизира кой точно съдебен акт обжалва(чл. 274 ал.2 вр. чл.260 ал. 2 ГПК), респективно доколко той засяга личните му права и съответно да формулира самостоятелно или съвместно с друго лице искане за отмяната на съответна обжалваема част от конкретното разпореждане. Само при яснота на обхвата на проверката ще може да се определи и дължимата такса за обжалване от всеки от жалбоподателите и да се прецени спазването на сроковете по чл. 407 ал.1 ГПК. Пълната неяснота в сезирането препятства 1 провеждането на допустимо въззивно производство.

Същевременно сезирания въззивен съд констатира, че пълномощното на адв. Ч. е било издадено от законен представител на С. З. Г., но това лице вече е навършило пълнолетие и представителната власт на родителя му е отпаднала, което налага личното потвърждаване на упълномощаването или на процесуалните действията, извършени от този пълномощник. Макар упълномощителят Н. З. Г. също да е навършил пълнолетие след упълномощителната сделка, изразената от него лично воля, макар и съпроводена с допълнително съгласие на родителя му, е достатъчна за да съхрани овластяването на пълномощника и затова действия на този упълномощител не се налагат.

Компетентен да даде указания на страната за реда, по който се упражняват процесуални права, включително и чрез насоки за уточняване на задължително съдържание на жалбата и отстраняването на несъответствието между посоченото искане за защита и предмета на обжалване, както и допълнителните изисквания за редовно овластяване на пълномощника, е администриращият съд, издал обжалвания акт. До отстраняване на тези нередовности и повторна размяна на книжа по вече редовна жалба, администрирането не е приключило и горната инстанция е преждевременно сезирана. След прекратяване на недопустимото въззивното производство жалбата на ответника, ведно с приложената към нея частна жалба да се върнат на първоинстанционния съд за пълно администриране.

По тези съображения и на осн. 267 ГПК, въззивният съд РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧТД 537/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Връща преписката изпратена с изх. № 3753/22.12.2025г. обратно на ОС – Добрич за довършване на администриране на нередовната жалба с указания за отстраняване на горепосочените нередовностите по сезиране на въззивната инстанция и представителна власт на пълномощника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. на противното от чл. 274 ал.3 ГПК.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2