Решение № 131 от 18.08.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Оряхово, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20251460100250 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Г. П. К., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Опълченска“ №24, чрез адв.

В. Д. В. от АК-Враца, с адрес гр. Оряхово, обл. Враца ул. „Андрей Чапразов” №13, с която е предявила против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев-Управител, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. П. К., с ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ******** гр. София, че сключеният между тях Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ******** гр. София да заплати на ищеца Г. П. К., с ЕГН:********** сумата в размер на 135 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 11.04.2025г. до окончателното плащане;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. да бъде признато за установено, че клаузата в т.6.1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна.

1

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г., сключен със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ******** гр.

София, по силата на който се е задължила да върне главница в размер на 1000 лева на 18 /осемнадесет/ месечни вноски в срок до 30.05.2023г..

Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 1135 лева, като се излагат доводи, че ищцата не е дължала заплащане на сумата в размер на 135 лева, както и че недължи сумите, посочени в договора за лихва – 401,64 лева и за неустойка по т.6.1 от договора в размер на 2018,36 лева.

Излагат се доводи, че ищцата е следвало да заплати сума в общ размер на 3420,28 лева при кредит в размер на 1000 лева, като се счита, че тя не е дължала каквито и да са суми над чистата стойност по кредита от 1000 лева.

Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка, което влече нищожност на целия договор, тъй като те не могат да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона, като договорът не може да бъде сключен без тях, доколкото касаят възнаграждението на кредитора по възмезден по дефиниция договор.

Твърди се, че ответникът е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, като се ползва от защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че сключеният между страните договор за паричен заем е бланков, като същият не е бил предмет на предварително договаряне между тях, поради което и заемополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респективно на клаузата за неустойка. Счита се, че предвидената в договора неустойка по т.6.1 е неравноправна клауза, съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Излагат се доводи, че уговорената между страните неустойка, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като с нея се цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата в т.6.1 е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Релевира се, че уговорената неустойка представлява „скрита лихва”, която не е включена в годишния процент на разходите, с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК, поради което и договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като в тази хипотеза, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.

Твърди се още, че е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като в случай че клаузата за неустойка бъде включена в ГПР по кредита, то той ще надвиши пет пъти размера на законната лихва.

2

Прави се извод, че клаузата по т.6.1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за паричен заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Моли се, съдът да постанови решение, с което:

- да признае за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните Г. П. К., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Опълченска“ №24 и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев-Управител, че сключеният между тях Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ******** да заплати на ищцата сумата в размер на 135 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.04.2025г. до окончателното плащане;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. да бъде признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, че клаузата в т.6.1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.

Твърди се, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като в случая неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Сочи се, че са спазени всички изисквания, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен процесният договор.

Релевира се, че заемополучателят е бил наясно с всички условия по договора, още преди сключването му, като е избрал параметрите и условията му, поради което са и спазени принципите на добросъвестност и справедливост.

Излагат се доводи, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на 3 чл.19, ал.4 от ЗПК, като по отношение на ГПР са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и размерът му от 48,38℅ не надхвърля пет пъти законната лихва.

На следващо място се твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като тя е индивидуално договорена и би била дължима евентуално след сключването на договора, в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, като към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Сочи се, че в стандартния европейски формуляр ясно и точно са посочени размерите на главница, лихва, задължението за представяне на обезпечение, както и че при неизпълнение на същото се дължи неустойка в точен и индивидуално определен размер, поради което се изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването на договора за кредит, както и да е налице нарушение на чл.143 от ЗЗП.

Релевира се, че в периода от 2021-2024г., ищецът е сключил с ответника пет броя договори за кредит, които съдържат уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което от своя страна води до извод, че той е бил запознат с условията за предоставяне на обезпечение и заплащане на неустойка и въпреки това е сключвал нови договори за кредит, при същите условия. Счита се, че кредитополучателят е сключил тези договори в нарушение на принципа на добросъвестност, а именно с цел да заведе впоследствие искове срещу кредитора за обявяване на нищожността на договорите и реализиране на печалба.

Твърди се, че оспорваната от ищеца клауза напълно отговаря на изискванията на ЗЗП, Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, както и многобройната практика на СЕС.

Излагат се доводи, че от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на клаузата, уговаряща заплащането на неустойка следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по нея. Това е така, тъй като договорът е действителен и предявеният иск е недоказан.

Моли се, съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г., сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД като „заемодател“ и ищеца Г. П.

4

К. като „заемополучател“ е, че последната е получила в заем сумата от 1000 лева, като е поела задължение да я върне на четири вноски по 33,38 лева и четиринадесет вноски по 90,58 лева в периода от 30.12.2021г. до 30.05.2023г..

От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР 48,38 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 401,64 лв. /четиристотин и един лева и 64 ст./.

Установява се от чл.6 от договора, че страните са постигнали споразумение, договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от обезпеченията – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия към договора за заем.

Съгласно чл.6.2 от договора за паричен заем, заемополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.33, ал.1 от Общите условия към договора за заем, заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2018,36 лева.

По делото, освен договора за паричен заем е предоставен и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, в който са отразени основните характеристики на потребителския кредит, а именно размер на главница, лихва, брой вноски, размер на отделната вноска, ГЛП, ГПР и др..

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 1000 лева и размерът на лихвата – 401,64 лева или общо сумата от 1401,64 лева. При това положение ГПР е в размер на 48,30 ℅, без в него да е включена и определената в чл.6 от договора неустойка в размер на 2018,36 лева. При включването на неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР по договора ще стане 631,74 ℅.

Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на ответното дружество по Договор за паричен заем Кредирект №600173 от 30.11.2021г. е в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница – 0,00 лева; лихва – 66,76 лева и неустойка – 446,47 лева.