Определение № 3182 от 17.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3182 гр. Варна, 17.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501702 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК за определяне на местно компетентен съд по повдигат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София за разглеждане на предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземания по издадена в полза на „Топлофикация

София“ ЕАД срещу Т. Х. Г. заповед за изпълнение

№37104/27.12.2022г. по ч.гр.д. № 68642/2022г. на СРС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Първоначално производството е било образувано пред Районен съд – София по гр.д. N30486/2023 г. След извършена справка в Национална база данни е установено, че настоящият адрес на ответника- потребител по договор за доставка на топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК е в гр. Варна, поради което с определение № 23066/30.06.2023 г. производството по гр. дело № 30486/2023 по описа на Софийски районен съд е прекратено и изпратено на Районен съд – Варна. За да прекрати производството пред себе си, СРС е счел, че местната подсъдност следва да се преценява поотделно за исковото и заповедното производство, и доколкото след издаване на заповедта за изпълнение ответникът- потребител е сменил настоящия си адрес, то местно компетентен да разгледа спора се явява съдът по новорегистрирания настоящ адрес на длъжника на осн. чл. 113 от ГПК. Повдигналият препирнята Варненски районен съд е отказал да зачете компетентността си по спора.

Като се е позовал, че промените в хода на процеса на фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на висящото производство, е изпратил делото за произнасяне по спора за подсъдност.

Сезираният със спора за подсъдност по реда на чл. 122 от ГПК съд намира следното:

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният пред спорещите съдилища 1 иск е за ангажиране на договорната отговорност на потребител по договор за доставка на топлинна енергия за обект в гр.София, ж.к.“Света Троица“, бл. 168, вх.Б, ет.8, ап.

44. Предвид качеството на ответника „потребител“ , приложение намира специалната подсъдност по чл. 113 ГПК. Според текста на разпоредбата исковете на и срещу потребителя се предявяват по неговия настоящ адрес, а ако няма такъв – по постоянния. Относно така уредената местна компетентност съдът следи служебно съгл.чл. 119, ал. от ГПК. Същевременно релевантният момент за преценка на местната подсъдност е този на сезирането на съда, а настъпилата след този момент промяна във фактическите обстоятелства, представляваща основание за сезиране на този местно компетентен съд, не може да обоснове препращане на делото.

От друга страна искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК за съществуването на вземането се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по силата на изричното правило на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Тази уредба сочи, че предявяването на иска по чл. 415, ал.1 от ГПК е уредено като процесуално действие, съставляващо част от проведеното вече заповедно производство. Тоест, както материалните, така и процесуалноправните последици от предявяване на иска настъпват още с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Последното важи и по отношение на местната подсъдност на спора.

Цитираната от състава на СРС практика в подкрепа на становището, противно на възприетото от настоящия състав, се явява неотносима. В Определение № 523 от 28.06.

2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 334/2010 г., I т. о., ТК, е разгледан въпроса за допустимостта в заповедното производство да се повдигне възражение за местна подсъдност, а в т. 3а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се дава разрешение за възможността заповедният съд да обезсили заповедта за изпълнение при последваща / след издаване на заповедта/ преценка, че не е местно компетентен да се произнесе по заявлението.

Съобразно на горните мотиви, настоящия състав съобразява, че към дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК длъжникът Т. Х. Г. е имала настоящ адрес в гр. София. Последното е видно от служебно изготвената справка от НБД и приложена по заповедното делото. Последващата промяна на регистрирания настоящ адрес не може да доведе до промяна по отношение местната подсъдност на спора съгл. правилото на чл. 120 от ГПК

С оглед изложеното и доколкото, настоящият състав на съда намира, че компетентен да разгледа подадената искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД вх.

№ 156244/05.06.2023г. по описа на СРС против Т. Х. Г., е Районен съд София.

Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК, Окръжен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд София за местно компетентен съд да разгледа иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземания по издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Х. Г. заповед за изпълнение №37104/27.12.2022г. по ч.гр.д. № 68642/2022г. на СРС и изпраща делото на Районен съд София за разглеждане.

2

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Районен съд Варна за сведение по приключилото гр. дело № 10278/2023 г., по описа на Районен съд - Варна, 19-ти съдебен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3