Решение № 22249 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22249 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110108796 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В. Н. В., В. К.

В., М. В. В., представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния си представител В. К. В., и К. В. В., представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния си представител В. К. В., искова молба, срещу „Д.З.“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите както следва: н а В. Н. В. – сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г. и сумата от 2 080 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за психолог/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно изплащане; н а В. К. В. – сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно изплащане; на М. В. В. – сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно изплащане; н а К. В. В. – сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 22.01.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответното дружество – 27.04.2023 г. до окончателно изплащане.

Ищците извеждат съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 22.01.2023 г. около 12:40 ч. в гр. София на кръстовището между ул. „Драговица“ и ул. „Гълъбец“, водачът М. Д. М. при управление на л.а. „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ****СС, поради движение с превишена и несъобразена за района скорост, 1 помел 30 тротоарни колчета, 3 контейнера за смет и един пътен знак, като накрая се врязал в паркиран л.а. „Опел“, модел „Ампера“, с рег. № СВ****СС и реализирал ПТП с него. В същия момент водачът на л.а. „Опел“, модел „Ампера“, с рег. № СВ****СС – В. В., заедно с жена му – В. В. и двете им деца – К. и М., били в непосредствена близост до автомобила им. Непосредствено преди да настъпи ПТП-то, В. чул и забелязал приближаващия се автомобил и изкрещял за да предупреди семейството си.

В. и по-големият им син М., които се намирали от дясната страна на автомобила побегнали в посока на тротоара, а по-малкият им син К. се хвърлил в другата посока към пътното платно. В. успял да хване по-малкото дете и да го издърпа към отсрещната страна на улицата. Ищците твърдят, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП № 1866673 от 22.01.2023 г. от органите на реда отдел „Пътна полиция“ при СДВР гр. София. Виновният водач – М. Д. М. отказал да даде тест за наркотични вещества и спрямо него бил съставен акт за установяване на административно нарушение, като по случая било образувано и досъдебно производство. Аргументират, че настъпилото ПТП е оказало изключително негативно влияние върху психическото им състояние. В. не спирал да мисли за инцидента, сънувал кошмари, будел се с главоболие, чувствал се отпаднал, загубил апетит и станал по-напрегнат и раздразнителен, освен това изпитвал сериозен стрес на пътя при шофиране. Ищцата В. страдала от безсъние, главоболие, умора, категорично отказвала да шофира след злополуката, изпитвала притеснение да пуска двете си деца на училище да карат колело или да играят на улицата. Ищците К. и М. също били дълбоко засегнати от инцидента предвид възрастта им, при тях се наблюдавала лесна уморяемост, липса на желание за ежедневни дейности, нарушен сън, напрегнатост, нервност, раздразнителност и страх да не се повтори злополуката щом излязат на пътя.

Твърди се, че са извършени разходи за психолог в размер на 2 080 лв., поради което се претендира и обезщетение за имуществени вреди. Сочат, че към дата на събитието л.а.

„Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ****СС е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Излагат, че са заявили извънсъдебна претенция пред ответното дружество, но същото отказало заплащане на застрахователни обезщетения. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва претенцията за имуществени вреди като недопустима и в тази връзка сочи, че същата не е заявена извънсъдебно, каквото било изискването на чл. 498, ал. 3 КЗ.

Твърди, че в случая не се установява по категоричен начин вината на водача на л.а.

„Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ****СС и развива съображения в тази насока.

Аргументира също, че вредите, за които се претендират обезщетения, не се покриват от застраховката „Гражданска отговорност“, т.к. в случая не се касаело за вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, а ищците били само очевидци на ПТП-то.

Оспорва размера на претенциите като прекомерно завишен. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С отговора третото лице – помагач оспорва претенциите на ищците.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на имуществени и неимуществен вреди, причинени от настъпило ПТП.

По възражението за недопустимост на исковата претенция за имуществени вреди.

С отговора на исковата молба и ответното дружество и третото лице помагач формулират възражение, че претенцията за имуществени вреди е недопустима, доколкото не била отправена извънсъдебна претенция за заплащането й.

2

С приложимата по делото разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Макар към момента на завеждане на иска да не е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид фактът на изтичането му в хода на процеса / в този смисъл Определение № 629 от 1.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 2362/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 805/2019 г., I т. о., ТК, Определение № 332 от 19.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1614/2018 г., I т. о., ТК/.

Исковата молба, инициирала настоящото производство е депозирана на 16.02.2024г., респективно към датата на приключване на съдебното дирене срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл, което обуславя извода за допустимост на исковата претенция за имуществени вреди.

.По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

По обезщетението за неимуществени вреди.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя – ответник.

Не е спорно по делото, че на 22.01.2023г., в гр. София, на кръстовището на ул.

„Драговица“ и ул. „Гълъбец“ е настъпило ПТП.

След анализ на приобщените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно:

На 22.01.2023г. М. М. управлявайки лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ **** СС, по ул. „Драговица“ с посока на движение от ул. „Козница“ към ул.

„Марагидик“, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол върху автомобила и реализира ПТП с 30 броя паркинг колчета, един пътен знак, три броя метални кофи за смет и лек автомобил „Опел Амера“ с ДК № СВ **** СС. В същото време от лек автомобил „Опел Амера“ с ДК № СВ **** СС слизат ищците, като майката В. В., виждайки връхлитащия автомобил, влачейки детето си М. го извежда извън обсега на произшествието, а от другата страна бащата В. В. хваща другото дете К., изважда го от автомобила, вика за да предупреди семейството си за наближаващия лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ **** СС, и заедно с К. се отдръпват от колата, непосредствено след което между двата автомобила настъпва удар.

Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени 3 доказателства, в частност изисканите и приобщени по делото материали по изготвената административна преписка от СДВР – Отдел „Пътна полиция“, както и в приложеното на л. 8 по делото копие на протокол за ПТП. Описаният механизъм се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел П.И. /протокол л.

194/, който е бил очевидец на произшествието. Същият по време на разпита си заяви, че е имало реална заплаха ищците да пострадат, ако родителите не са реагирали своевременно.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Механизмът на произшествието намира опора и в заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена. Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил намира опора и в приложените материали от преписката на КАТ, от които е видно, че на същия е наложена ПАМ /принудителна административна мярка /, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, както и в попълнената и подписана от М. декларация – л. 151 по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че действията на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № СВ **** СС представляват граждански деликт.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП процесният лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, с рег. № СВ****СС е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

От заключенията на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно психологична експертиза се установява, че всеки един от ищците е претърпял интензивни по своя характер уплаха и стрес, а именно:

Експертът е посочил, че В. В. е бил в състояние на „Посттравматично стресово разстройство F43.1“, което състояния включва епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари на фона на продължаващо чувство на вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост. Експертът е посочил, че В. е бил изключително изплашен, поради малкото време за реакция и високата стенен на опасност за живота и здравето на него и на семейството му, станал е неработоспособен, свръх тревожен. Вещото лице сочи, че все още при шофиране и при ходене по улицата изследваното лице е прекалено внимателен и предпазлив, нещо което преди инцидента не е било така. В заключение експертът сочи, че ищецът се е възстановил на 80%