Решение № 53 от 12.02.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Търговище, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20233530101144 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от М. Н. С. с ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Варна, бул.Цар Освободител № 44, ет.4, офис 6, против „АКПЗ“ АД, ЕИК:207172780 гр.София с предявен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПС и чл.143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузите от Договор за заем микрокредит № 9022-00075336 от 06.10.2021г., касаеща заплащане на сумата от 3732.66лв. представляваща допълнителни услуги – пакет „Комфорт“ в периода 20.11.2021г. до 20.04.2023г.

Ищцата твърди, че с писмо от 12.01.2023г. “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Панайот Волов“№29, ет.3, уведомява М.

Н. С., ЕГН **********, че във връзка е извършено прехвърляне на вземания / цесия / между „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК 202073629 и “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, задълженията на ищцата са прехвърлени към тях като нов кредитор и същите възлизат на сумата в размер от 5 602,02лв.

На 06.10.2021г. между ищцата М. Н. С. и „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК 202073629, се сключва Договор за заем Microcredit № 9022-00075336.

Съгласно Договора, М. Н. С., получава в заем сума в размер на 3 300 лв. /три хиляди и триста лева/, която се задължава да върне в срок до 20 април 2023 г. на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 247,57 лв. /двеста четиридесет и седем лева и 57 ст./ при фиксиран лихвен процент от 40,48 % и годишен процент на разходите 48,90 %. Посочено е, че общата сума за погасяване е в размер на 4 456,26 лв. /четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 26 ст./.

1

В приложен към Договор за заем Microcredit NQ 902200075336/06.10.2021г. погасителен план, размерът на всяка една погасителна вноска е 247,57 лв. /двеста четиридесет и седем лева и 57 ст./, като падежът им е както следва: 20 ноември.2021 г.; 20 декември.2021 г.; 20 януари 2022 г.;

20 февруари 2022 г.; 20 март 2022 г.; 20 април 2022 г., 20 май 2022г., 20 юни 2022г., 20 юли 2022г., 20 август 2022х., 20 септември 2022г., 20 октомври 2022г., 20 ноември 2022г., 20 декември 2022г., 20 януари 2023г., 20 февруари 2023г., 20 март 2023г., 20 април 2023г.

На 06.10.2021г. между М. С. и „МИКРО КРЕДИТ” АД е сключен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 902200075336/06.10.2021г. по силата на който М. С. се задължава да заплати цената на пакетите допълнителни услуги - Пакет "Комфорт", включващи: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „МИКРО КРЕДИТ” АД; безплатно внасяне на вноски директно в офис на „МИКРО КРЕДИТ” АД; безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и /или QR код; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции.

Посоченото възнаграждение за допълнителна услуга е включено към всяка погасителната вноска, като падежа остава същия, като общия размер на месечната вноска става 454,94 лв. /четиристотин петдесет и четири лева и 94 ст./.

Счита, че доколкото Договор за заем Microcredit № 902200075336/06.10.2021 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.

Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26. ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото е вменено задължение да заплати възнаграждение по пакет за допълнителни услуги пакет „Комфорт” в размер на 207,37 лв. месечно или общо 3 732,66 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и два лева и 66 ст./.

Счита, че по отношение на сключения между М. Н. С. и „МИКРО КРЕДИТ” АД договор за заем следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит.

Релевира доводи, че клаузата регламентираща възнаграждение за допълнителни услуги по пакет „Комфорт” противоречи на добрите нрави.

Моли съда да постанови решение с което да установи в отношенията между страните, че М. Н. С., ЕГН **********, с адрес:

************************************, НЕ ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Панайот Волов“№29, ет.3, 2 представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., сумата в размер на 3 732,66лв./три хиляди седемстотин тридесет и два лева и 66 ст./, разпределени в 18 месечни вноски в размер на 207.37лв. представляваща допълнителни услуги - пакет „Комфорт” в периода 20 Ноември 2021г. до 20 Април 2023 г. предвидени в Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 902200075336/06.10.2021г. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява.

Дипозирана е молба, делото да се гледа в нейно отсъствие. Претендира разноски.

С писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за допустим но неоснователен. Излага съображения по въведените твърдения на ищцовата страна за противоречие на клаузи от договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

Считат всички клаузи на процесния договор за кредит за действителни, поради което молят иска да се отхвърли като неоснователен. Претендират разноски. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 06.10.2021г. между ищцата М. Н. С. и „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК 202073629, се сключва Договор за заем Microcredit № 9022-00075336. Съгласно Договора, М. Н. С., получава в заем сума в размер на 3 300 лв. /три хиляди и триста лева/, която се задължава да върне в срок до 20 април 2023 г. на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 247,57 лв. /двеста четиридесет и седем лева и 57 ст./ при фиксиран лихвен процент от 40,48 % и годишен процент на разходите 48,90 %. Посочено е, че общата сума за погасяване е в размер на 4 456,26 лв. /четири хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 26 ст./.

В приложен към Договор за заем Microcredit NQ 902200075336/06.10.2021г. погасителен план, размерът на всяка една погасителна вноска е 247,57 лв. /двеста четиридесет и седем лева и 57 ст./, като падежът им е както следва: 20 ноември.2021г.; 20 декември.2021 г.; 20 януари 2022 г.;

20 февруари 2022 г.; 20 март 2022 г.; 20 април 2022 г., 20 май 2022г., 20 юни 2022г., 20 юли 2022г., 20 август 2022х., 20 септември 2022г., 20 октомври 2022г., 20 ноември 2022г., 20 декември 2022г., 20 януари 2023г., 20 февруари 2023г., 20 март 2023г., 20 април 2023г.

На същата дата - 06.10.2021г. между М. С. и „МИКРО КРЕДИТ” АД е сключен и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9022-00075336/06.10.2021г. по силата на който М. С. се задължава да заплати цената на пакетите допълнителни услуги - Пакет "Комфорт", включващи: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „МИКРО КРЕДИТ” АД; безплатно внасяне на вноски директно в офис на „МИКРО КРЕДИТ” АД; безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и /или QR код; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции.

Посоченото възнаграждение за допълнителна услуга е включено към всяка погасителната вноска, като падежа остава същия, а общия размер на 3 месечната вноска става 454,94 лв. /четиристотин петдесет и четири лева и 94 ст./.

Между страните не се спори, че има сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД между "Микро Кредит" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, като въз основа на Приложение № 1/19.08.2022г., фигурира и ищцата. С отговора е представена справка за клиент – М. Н. С. в която е посочено какви суми е платила и какво остава като задължение за плащане.

С писмо от 12.01.2023г. “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Панайот Волов“№29, ет.3, уведомява М. Н. С., ЕГН **********, че във връзка е извършено прехвърляне на вземания / цесия / между „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК 202073629 и “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, задълженията на ищцата са прехвърлени към тях като нов кредитор и същите възлизат на сумата в размер от 5 602,02лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 06.10.2021 г. между "Микро Кредит" АД и ищцата е сключен договор за заем Microcredit № 902200075336, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 3300 лв., при ГПР – 48. 90 %, лихвен процент – 40. 48 %. Не се спори и че по договор за допълнителни услуги е предоставен на клиента пакет от допълнителни услуги "Комфорт", ведно с погасителни планове, видно от които задълженията е следвало да се погасят на 18 вноски, с падеж на първата вноска – 20.11.2021г. и падеж на последната – 20.04.2023г.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита и допълнителните услуги в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит и договора за допълнителни услуги имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Предмет на договора за допълнителни услуги е пакет от допълнителни услуги "Комфорт" – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право за участие в специални промоции.

Ищцата навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 3 от сключения договор за допълнителни услуги, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 21 ЗПК, накърняващи доброто равноправие между страните.

Ответникът възразява, че договорът за допълнителни услуги е сключен само и единствено по искане на клиента – ищец в производството, както и че договорът за допълнителни услуги няма характер на договор за кредит и 4 поради това по отношение на него са неприложими изискванията на ЗПК.

По отношение процесния договор обаче са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор, сключен с потребител. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Текстът на ал. 2 дефинира клаузите, които не са уговорени индивидуално клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От представеното искане за допълнителни услуги от 06.10.2021 г. следва да се направи извод, че потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието им, искането и договора са изготвени предварително. В пакета допълнителни услуги са включени действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които не би следвало да се начислява отделна такса – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това съдът приема, че с включването на възнаграждението по пакет от допълнителни услуги, размерът на ГПР се променя в пъти, т.е. увеличава се в полза на ответното дружество. Също така доказателства, че ищцата ще бъде одобрена за заема, за който кандидаства и без тези допълнителни услуги, не се представят. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 3 от Договора за допълнителни услуги заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 ЗПК, води до неоснователно обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 20, във връзка с ал. 1 ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за длъжницата не е било ясно какво би било оскъпяването на кредита. Поради това съдът намира, че предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e402bff-18a5-41f8-8f06-6b9d36acf82f