Присъда № 262 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД 5349/2025 ПО ОПИСА НА РСПЛОВДИВ Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М. В.Г. за това, че на 01.01.2023г., в гр.Пловдив, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. А. П., изразяваща се в счупване на тялото на лява бедрена кост, довела до крайно затрудняване движенията на долния ляв крайник за срок от повече от тридесет дни – престъпление по чл. 133, пр.ІІ от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу М. В.- Г. и за това, че в периода от месец април 2022г. до 01.01.2023г. в гр. Пловдив и гр.

Приморско, при условията на продължавано престъпление, се е заканил на другиго – С. А. П. с престъпление против нейната личност –убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, така както следва: през месец април 2022г. в гр. Пловдив се е заканил на другиго – С. А. П. с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; през месец юли 2022г. в гр. Приморско се е заканил на другиго – С. А. П. с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; на 01.01.2023г., в гр. Пловдив, се е заканил на другиго – С. А. П. от гр.Пловдив с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Повдигнато е обвинение срещу М. В.- Г. и за това, че на 01.01.2023г. в гр.

Пловдив, е принудил другиго – С. А. П. да извърши нещо, против волята й - да излъже медицинския персонал/лекари и мед. сестри/, както и своите близки, че сама е паднала, а не че е била бутната, и да пропусне да извърши нещо, против волята й - да подаде жалба до органите на реда /МВР, ПРОКУРАТУРА/ за извършено спрямо нея престъпление, като употребил за това заплашване - престъпление по чл. 143, ал.1 от НК.

В разпоредително заседание пострадалата С. П. е упражнила правото си да се конституира като акцесорна страна в процеса-частен обвинител и граждански ищец. Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от С. П. против подсъдимия М. Г. граждански искове, както следва:

- за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на повдигнатото обвинение по чл. 133, пр.ІІ от НК;

-за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието – 01.01.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в 1 резултат от деянието, предмет на повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

- за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет на повдигнатото обвинение по чл. 143, ал. 1 от НК.

Производството по делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели и вещи лица и приобщаване на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа и трите повдигнати обвинения като счита, че те се доказвали от показанията на пострадалото лице, които намирали подкрепа в показанията на нейните сестра, майка и свекърва, както и в заключенията на приетите СМЕ, ДСМЕ и КСППХЕ, които следвало да се кредитират като компетентно изготвени и отговарящи на поставените задачи. Намира, че макар да са налице твърдените от защитата вътрешни противоречия в показанията на пострадалата, те не касаели съставомерните обстоятелства, относими към осъществяване на изпълнителните деяния на трите престъпления. Счита, че обясненията на подсъдимия били изолирани от останалия доказателствен материал и следвало да се третират само като проявна форма на линията му на защита. Пледира за осъждане на подсъдимия по всяко едно от повдигнатите обвинения, индивидуализация на наказателната отговорност при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и определяне на едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години за трите престъпления, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години.

Повереникът адв. Д. се солидаризира с мнението на прокурора за доказаност на трите обвинения от обективна и субективна страна и размера на предлаганото наказание. Акцентира върху злоупотребата от подсъдимия с алкохол и желанието му да доминира във връзката и непрекъснато да контролира пострадалата като мотиви за извършване на всяко едно от трите доказани престъпления. Счита, че пострадалата не е подала порано сигнал за извършените спрямо нея престъпления, заради упражнявания от подсъдимия, включително и чрез вербално и физическо насилие, контрол върху поведението й. Основателността на реално изпитвания страх от пострадалата извежда от повторяемостта в упражняването на агресия на подсъдимия спрямо нея и от интензитета на тази агресия. Пледира, че соченият от подсъдимия механизъм за причиняване на телесната повреда се опровергавал от елементарните физични правила за действие на инерционните сили, доколкото при описваните от подсъдимия действия пострадалата нямало как да падне настрани-наляво, а следвало да е надясно.

Достоверността на показанията на пострадалата относно случилото се на инкриминираната дата 01.01.2023г. извежда от съответствието с показанията на св. К., че останала с впечатление, че е имало конфликт въпросната вечер. Реалната възможност и задължение на подсъдимия да предвиди настъпването на обществено опасните последици от бутането на пострадалата извежда от обстановката в стаята и начина, по който е 2 осъществено блъскането- в близост до мебели, при което в ситуацията се съдържал потенциал за причиняване на много по-тежки увреждания. Оспорва в предприятието работодател на подсъдимия да съществува практика, според която отпуск да се ползва на дати, различни от заявените. Счита, че аргумент за кредитиране показанията на пострадалата е установената от КСППХЕ липса на стремеж да се преиначават събития и обстоятелства. Относно изготвените по делото експертизи намира, че те следва да се кредитират, доколкото няма задължение в обстоятелствената им част да се посочват използваните методики. Намира и трите граждански иска за доказани по основание. Относно гражданските искове за отправените закани и принуда претендира за уважаването им в пълния предявен размер. Относно гражданския иск за причинената средна телесна повреда моли за уважаването му в такъв размер, че в пълнота да отговаря на критерия за справедливост, като акцентира че при присъждане на обезщетение по справедливост от значение е вредата, която не се влияе от формата на вина-умисъл или непредпазливост. Претендира законната лихва и разноски.

Частният обвинител и граждански ищец поддържа казаното от повереника. Пледира за осъдителна присъда и уважаване на гражданските искове.

Защитникът адв. П. пледира за оправдаване на подсъдимия по трите повдигнати обвинения, доколкото счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Прави просторен анализ на показанията на пострадалата реплика по реплика като открива редица непоследователности, вътрешни противоречия, нелогични твърдения и противоречия с показанията на св. Г., Р.

П., Р., Б. и заключението на ДСМЕ относно следните обстоятелства: кога е прекратена връзката на пострадалата с подсъдимия и от кого; кога са прекратени контактите на пострадалата с подсъдимия; полагал ли е подсъдимият грижи за пострадалата или не; каква е била честотата на твърдените побои, нанасяни от подсъдимия; ходила ли е пострадалата на психиатър и кога, както и кой е бил той и къде е кабинетът му; пиела ли е пострадалата клонарекс, в какви дози и от кога, от кой лекар й е изписан; коя е била годината на първия нанесен побой от подсъдимия; било ли е счупвано ребро на пострадалата от подсъдимия; от какъв телефон й е звъняла шефката й- личен, неизвестен или служебен; проверявал ли е подсъдимият телефона на пострадалата, докато тя е била заспала; ходили ли са подсъдим и пострадала в Стара Загора; кога пострадалата за първи път била казала на сестра си за инцидента от 01.01.2023г.; ходила ли е пострадалата през летата с поло-та, за да прикрива синини, нанесени от подсъдимия, и виждана ли е в такава ситуация от майка й на центъра на гр. Пловдив;

3 какво количество алкохол са изпили подсъдимият и самата пострадала на нова година; душил ли е подсъдимият пострадалата на нова година, кога и на кое място в апартамента на хотела е станало това; обличала ли е пострадалата някакви дрехи между твърдените душене и блъскане от подсъдимия на нова година; механизма на бутане на чашата от стъклената маса в хотела; посоката на бутане от подсъдимия челно или откъм гърба; молила ли е пострадалата подсъдимия да я премести на дивана и била ли е местена въобще; губила ли е пострадалата съзнание; относно датите на посещение на хотел в гр. Приморско; в кой хотел са били с подсъдимия; какво е било естеството на прекарването им и причините, поради които пострадалата не си е тръгнала от Приморско без подсъдимия (включително и разполагала ли е с парични средства и ходили ли са с подсъдимия по заведения и качвала ли е пострадалата снимки във фейсбук от морето); колко често пострадалата поддържала контакт с майка й и сестра й; могла ли е пострадалата да ходи след инцидента от 01.01.2023г. и колко време; болнични в какъв размер е ползвала пострадалата и на колко пъти; имала ли е пострадалата страхова невроза от подсъдимия и кой е заявил тази диагноза в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.; какви са били причините, поради които на пострадалата й се завил свят в хотелската стая на 01.01.2023г. и седнала на дивана; удряла ли си е пострадалата главата в пода при блъскането от подсъдимия; какво е казала пострадалата на служителите от ЦСМП; поддържала ли е пострадалата контакти с роднини на подсъдимия; подписала ли е или не пострадалата медицинската документация от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.

П о р а д и посочените твърдени непоследователности, вътрешни противоречия, нелогични твърдения и противоречия с останалия събран доказателствен материал защитникът намира, че показанията на пострадалата следва да бъдат дискредитирани и не могат да бъдат в основата на осъдителна присъда. Намира, че производните показания на св.

Р. П., св. Б. и св. Р. също не могат да са основание за осъдителна присъда, доколкото са базирани само и единствено на разказаното им от пострадалата, а тя самата при всеки разпит излагала различна версия.

Счита, че обясненията на подсъдимия, с които разяснява механизма на причиняване на телесната повреда и отрича да е заплашвал и да се е заканвал на пострадалата, намират подкрепа в приетите заключения на СМЕ и ДСМЕ, както и в показанията на св. М. С., поради което моли да се кредитират и въз основа на тях да се постанови изцяло оправдателна присъда.

Оспорва заключението на КСППХЕ като немотивирано, доколкото в 4 същото не били посочени използваните научни методики, а и към момента на изготвянето му не били събрани доказателствата по искане на защитата. Освен това на съдебна фаза пострадалата била дала съвсем различни показания, които не били съобразени от вещите лица.

Оспорва извода пострадалата с оглед естеството на двугодишните отношения с подсъдимия (ходене на хотели, на морета, на семейни събирания, на ресторанти) да е изпитвала страх от него. В същия смисъл, намира, че ако се приеме, че подсъдимият всяка седмица нанасял шамари и удари по пострадалата и тя въпреки това продължава да ходи на хотели с него, то това автоматично изключвало тя да изпитва страх от него.

Счита, че тезата на обвинението, че хем подсъдимият не бил посещавал пострадалата в болницата, хем тя била заплашвана там от него е вътрешно противоречива. Намира, че твърденията на пострадалата за поетото от подсъдимия количество алкохол в новогодишната нощ се опровергавали от показанията на св. К. за адекватното му състояние.

Пледира, че твърдяното от пострадалата силно блъскане от подсъдимия в областта на раменете, докато била клекнала, изключвало, предвид ръста на подсъдимия, достоверността на твърдения от нея механизъм според разясненията на вещото лице Б.. Твърди, че използваният от пострадалата термин „паднах си“ след бутането от подсъдимия изключвал възможността тя да е била в клекнало положение, което било поредно доказателство за недостоверност на сочения от нея механизъм на причиняване на телесната увреда.