Решение № 10 от 03.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500651 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №509/21.03.2024г., постановено по Гр. д.№2380/2023г. по описа на РС – Велико Търново, е отхвърлен предявения от ищеца Р. И. Ш., с ЕГН **********, чрез адв.А. Д. – САК, против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202557159, главен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за прогласяване за недействителен на ДПК, предоставен от разстояние №788339/04.02.2022г., уважен е предявеният от ищеца по първоначалната ИМ Р. И. Ш., с ЕГН **********, чрез адв.А. Д. – САК, против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202557159, евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 вр. чл.26 ал.4 ЗЗД за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка по чл.27 от ДПК, предоставен от разстояние №788339/04.02.2022г., която е обявена за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, частично са уважени приетите за съвместно разглеждане в процеса предявени от „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202557159 против Р. И.

Ш. насрещни осъдителни иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница по ДПК в размер на 462,17лв., иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за 19,29лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 27.06.2023г. до 19.10.2023г., ведно със законната лихва върху уважената главница по насрещният иск, считано от датата на подаване на насрещната ИМ – 20.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, и са отхвърлени насрещните искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД, за 1 заплащане на сумата в размер на 431.98 лева /четиристотин тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ – непогасена главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 788339 от 04.02.2022 година, за сумата в размер на 118.61 лева /сто и осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ – договорна лихва за периода от 04.02.2022 година до 04.12.2022 година, както и за сумата в размер на 75.17 лева /седемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ – лихва за забава за периода от 04.12.2022 година до 26.06.2023 година, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по първоначалната ИМ Р. И. Ш. от гр.В.Търново, чрез пълномощник адв.А. Д., член на САК, съобразно и уточняваща въззивната жалба молба от въззивника с вх.№9661/12.08.2024г., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен главният иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 първо ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен на ДПК, предоставен от разстояние №788339/04.02.2022г., сключен между страните, като неоснователен, както и в частта, с която е уважена насрещната осъдителна искова претенция по чл.79 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 431,98 – непогасена главница по договора за кредит №788339 от 04.02.2022г., като са развити оплаквания за неправилност в тези му части, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановено в противоречие с практиката на всички съдилища в Р България. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че по процесния договор се дължи възнаградителна лихва, т.к. ДПК бил породил действие в останалата си част, макар да е нищожен. Твърди се, че правилно първостепенният съд е достигнал до извод, че процесната клауза за неустойка е неравноправна и въз основа на което е нищожна, но не е съобразил, че така уговорена, неустойката не е включена в размера на ГПР, който от своя страна бива неправилно изчислен, което води до недействителността на целия договор със съответните правни последици за това. Сочи се, че по този начин РС е достигнал и до другия неправилен извод, че в останалата си част договорът е породил правните си последици, и кредитополучателят дължи възнаградителна лихва. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, както и в частта, с която е уважена насрещната осъдителна искова претенция по чл.79 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 431,98 – непогасена главница по договора за кредит №788339 от 04.02.2022г.

Във въззивната жалба е инкорпорирано искане от адв.А. Д. – САК по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС на основание §2а от ДР на НМРАВ, доколкото адв.Д. е регистриран по ЗДДС, за оказана безплатна адвокатска помощ на въззивника във въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от другата страна – „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202557159.

В СЗ въззивникът Р. И. Ш., чрез пълномощника си адв.А. Д. – САК, с писмена молба с вх.№13612/12.11.2024г. поддържа въззивната жалба. Адв. А. Д. – САК претендира 2 присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА за безплатно оказана на въззивника адвокатска помощ във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение или претендирано ЮК възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна „СТИК – КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 202557159, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните по делото в отхвърлителната му част, с която са частично отхвърлени като неоснователни и недоказани приетите за съвместно разглеждане в процеса насрещни иск с правно основание чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, иск по чл.240 ал.2 вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което и в тази част на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваните части за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Р. И. Ш., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против „СТИК – КРЕДИТ“ АД със седалище гр.Шумен, с ЕИК 202557159, първоначални главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните по делото – „Стик – Кредит“ АД, в качеството на кредитодател, и Р. И. Ш., в качеството на кредитополучател, Договор за потребителски кредит /ДПК/, представен от разстояние №788339/04.02.2022г., и съединен с него в условията на евентуалност /в случай на отхвърляне на главният иск/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД за прогласяване за недействителна клаузата на чл.27 от сключения между страните по делото Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №788339/04.02.2022г., с която е уговорена дължимост, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.17 от ДПК за предоставяне на обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора чрез осигуряване на трето ФЛ – поръчител или предоставяне на банкова гаранция, които трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената от кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, включена към 3 погасителните вноски по Погасителния план, неразделна част към ДПК, представляваща 79,49% от главницата по ДПК. В ИМ са изложени твърдения, че между страните по делото е сключен процесния ДПК, предоставен от разстояние №788339/04.02.2022г., по силата на който на ищцата по първоначалните искове – потребител, е предоставен от ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните искове „Стик – Кредит“ АД кредит под формата на паричен заем в размер на 1000лв. със срок на погасяване 10 месеца, при фиксиран лихвен процент по кредита – 36% и ГПР – 42,58%, и при уговорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция, който отпуснат кредит е усвоен от ищеца по първоначалните искове Р. И. Ш. и същата е заплатила по ДПК сума в общ размер от 800лв.

Предявеният първоначален главен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК ищцата Р. И. Ш. обосновава с твърдения, че невключването на предвидената в чл.27 от ДПК неустойка в ГПР по кредита, представлява нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, доколкото неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитодателя. Досежно първоначалният евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 пр.2 и пр.3 ЗЗД вр. чл.26 ал.4 ЗЗД са изложени твърдения, че оспорената клауза на чл.27 от ДПК, с която е предвидено заплащане от потребителя на неустойка , в случай на неизпълнение на задължението му по чл.17 от ДПК за предоставяне в срок до 3 дни от сключване на ДПК на обезпечение – поръчител или предоставяне на банкова гаранция, е недействителна на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.8 §1 от Директива 2008/48/ЕО вр. чл.16 от ЗПК, както и недействителна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – като накърняваща добрите нрави, доколкото размерът на предвидената неустойка представлява 66,32% от общо дължимата сума /главница и лихва/ или 79,49% от главницата по ДПК, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, т.к. нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя, доколкото и оспорената клауза за неустойка обезпечава изпълнението на вторично задължение на потребителя за осигуряване на обезпечение.

Приети за разглеждане в процеса са предявени в срока по чл.211 ал.1 ГПК за отговор на ИМ от ответника по първоначалните искове „СТИК – КРЕДИТ“ АД против ищеца по тях Р. И. Ш. насрещни осъдителни иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 894,15лв. – остатък от непогасена главница по процесния ДПК, предоставен от разстояние №788339/04.02.2022г., насрещен иск с правно основание чл.240 ал.2 ЗЗД за сумата от 118,61лв. – начислена договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 04.02.2022г. до 04.12.2022г. и насрещен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 94,46лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 04.12.2022г. до 19.10.2023г., ведно с акцесорна насрещна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещната ИМ в съда – 20.10.2023г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК по отношение на първоначалните искове ответникът по тях „СТИК – КРЕДИТ“ АД е депозирал писмен отговор на ИМ, с който ги е оспорил като неоснователни. Посочил е, че оспорената от ищеца по първоначалните искове клауза за 4 неустойка по чл.27 от процесния ДПК е валидна.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК по отношение на насрещната ИМ писмен отговор ответникът по насрещните искове Р. И. Ш., чрез пълномощника си адв.Д. – САК, е оспорила насрещните искове като неоснователни и недоказани. Предвид извършени от Р. И.