Решение № 345 от 20.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Борис Попов при участието на секретаря Ина Зяпкова като разгледа докладваното от Светлана Методиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300601437 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С Присъда рег.№ 15 от 08.05.2026 г., постановена по НЧХД № 605/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград съдът е признал подсъдимата В. П.

С. с ЕГН **********, за невиновна в това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие с М. А. С. и В. А. В., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К. – * на КСУ – Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин писмено чрез сигнал с вх. № 14-005387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград и основание чл. 304 от НПК я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата М. А. С. с ЕГН **********, е била призната за невиновна в това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл.

Пловдивска, в съучастие с В. П. С. и В. А. В., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К. – * на КСУ – Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин писмено чрез сигнал с вх. № 14-005387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, като на основание чл.304 от НПК подсъдимата е била оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

1

Със същата присъда съдът е признал и подсъдимата В. А. В. с ЕГН **********, за невиновна в това, че на 25.09.2024 г. в гр. Асеновград, обл.

Пловдивска, в съучастие с М. А. С. и В. П. С., като извършител, е подала сигнал с вх. № 14-00-5387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, в който са казани обиди, унизителни за честта и достойнството на Д. З. К. – * на КСУ – Асеновград, като обидите да са били разпространени публично и разпространени по друг начин писмено чрез сигнал с вх. № 14-005387/25.09.2024 г. до Кмета на Община Асеновград, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователен приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на тъжителя Д.

З. К., предявен солидарно против подсъдимите В. П. С., М. А. С. и В. А. В., за сума в размер на 6 000 лева (равняваща се на 3067,75 евро), представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.146, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, предмет на частната тъжба. Съдът се е разпоредил с разноските, като е осъдил частния тъжител да заплати направените от подсъдимата В. С. разноски по водене на делото от 1 111,29 евро, както и да заплати на всяка от подсъдимите В. В. и М. С. сумата от по 914,23 евро за всяка, съставляващи направени разноски по делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от тъжителя Д. К. с искане за нейната отмяна като неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че присъдата е явно несъобразена със събраните доказателства и несправедлива, като се прави искане въззивният съд да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им с тъжбата обвинения и да уважи гражданския иск.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба с изложени подробни доводи по същество и твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, в която връзка се прави и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание въззивната жалба, ведно с допълнението към същата и направените с тях искания, се поддържат от повереника на частния тъжител адв.Р., както и от самия тъжител.

Срещу въззивната жалба е постъпило писмено възражение от страна на защитника на подсъдимите В. и С. адв.Ем. Н. с искане жалбата да се остави без уважение. В съдебното заседание адв.Н. излага подробно съображение по същество, като поддържа искането за оставяне на жалбата без уважение, моли за потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Подсъдимите В. и С. се солидаризират с това становище и молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

По въззивната жалба е постъпило по делото и писмено становище от адв.М.П., защитник на подсъдимата С., с подробно изложение и искане за потвърждаване на присъдата. В съдебно заседание адв.П. моли за отхвърляне 2 на въззивната жалба и потвърждаване на присъдата, както и за присъждане на направените разноски. Подсъдимата С. заявява, че поддържа становището на защитника си и моли за потвърждаване на обжалваната присъда.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата подробни оплаквания, становищата на страните, заявени писмено и устно пред настоящата инстанция и събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице. Разгледана по същество въззивната жалба настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Производството по делото пред районния съд е било образувано по частна тъжба, депозирана от Д. З. К. против подсъдимите В. П. С., М. А. С., както и В. А. В., с която са били повдигнати обвинения против всяко от подсъдимите лица за престъпления по чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.4, вр. с чл.146, ал.1, вр. с чл.20, ал.1 от НК. С разпореждането на съдията-докладчик, с което е даден ход на тъжбата, е прието обвинение с правна квалификация по чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.4, вр. с чл.146, ал.1, вр. с чл.20, ал.1 от НК по отношение на всяко от трите подсъдими лица, като в съдебно заседание от 14.04.2025 г. от повереника на тъжителя е направено изявление относно това, че посочената квалификация по т.4 на чл.148, ал.1 от НК не се поддържа.

За да постанови присъдата си РС Пловдив е провел съдебно следствие, като е приел за установена в мотивите към съдебния си акт подробно описаната там фактическа обстановка, която и настоящият съдебен състав намира за правилно изведена въз основа на събраните в хода на следствието доказателства.

Въззивната съдебна инстанция при извършената проверка намери, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер. Производството пред първоинстанционния съд е проведено при спазване на предписанията на НПК, като съдът е провел пълноценно съдебно следствие, предоставяйки равни възможности на всяка от страните да ангажира доказателства според твърденията си в процеса и по свой почин е предприел мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Районният съд е направил и изцяло споделим от настоящия съд анализ на доказателствата, при спазване на правилата за това. Действително, в конкретния случай е извършена по-обща оценка на доказателствените източници, като изрично в мотивите към присъдата е заявено, че липсва основание за отхвърляне на което и да било от изброените от съда подробно гласни и писмени доказателства и че съдът ги кредитира, доколкото те са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и достоверни. Вярно е, че не е било извършено разглеждане на всяко от доказателствата поотделно, съответно съпоставяне с останалите доказателства, като същите са обсъдени в съвкупността им, но първоинстанционният съд е пояснил в мотивите към присъдата си защо не е правил изрично такъв индивидуален анализ, какъвто се възразява да не е бил сторен в допълнението към въззивната жалба, а 3 именно наличието на еднопосочност на гласните доказателства, включващи и обясненията на подсъдимата С., касателно описаната обстановка и развилите се взаимоотношения сред служители и съответно ръководство на „Комплекс за социални услуги“ /КСУ/ при Община Асеновград. В тази насока и независимо от действително установяващата се съпричастност на част от свидетелите към едната, а на други към другата от своеобразно противостоящите си групи, образували се в колектива на КСУ, то с оглед на предмета на доказване в производството, който е бил обусловен от отразеното в частната тъжба, това обстоятелство няма отношение към твърдяната евентуална заинтересованост на някой от свидетелите и в тази връзка достоверността на показанията му. И това е така, доколкото фактът на противопоставяне между колеги и между служители и ръководство е именно сред фактите, подлежащи на установяване и на практика установен по делото, поради което и различията в показанията по оценката на отделни обстоятелства, е доказателство за посочения факт и сочи на установения от първата инстанция общ фон на противопоставяне, върху който са се развили и отношенията между подсъдимите и тъжителя, довели и до депозиране на инкриминирания сигнал. Ето защо и в случая по-схематичното и общо представяне в мотивите към обжалвания съдебен акт на становището на първата инстанция по доказателствата, не може да се отчете като довело до невъзможност да се изясни какво е вътрешното убеждение на съдебния състав при постановяване на присъдата му, което би могло да се обсъжда като съществено процесуално нарушение. В тази насока и според настоящия съдебен състав от страна на първата инстанция е съобразен и стандартът за изготвяне на обоснован съдебен акт. Затова и възраженията по въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата, съдът намери за неоснователни.

Въз основа на посочените като установени от първата инстанция факти, обосновани са изводите на РС Асеновград и по правото, като районният съд е обследвал всички аспекти, относими към съставомерността на процесното престъпление и правилно е приел, че в случая не се установява подсъдимите да са осъществили престъплението, за което са били обвинени с тъжбата, както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка и в мотивите на присъдата съдът е заявил позицията си относно това, че на практика в сигнала, който е бил адресиран до Кмета на Община Асеновград от страна на подсъдимите лица, се съдържат конкретни изрази, касаещи личността на тъжителя К., но същите не са с обиден характер, понеже нито имат унизително съдържание, нито са такива, с които авторите на сигнала да изразяват своето субективно личностно виждане и оценка за личността на тъжителя. Вярно е, че първоинстанционният съд, макар да е описал конкретно инкриминираните с тъжбата части от сигнала до Кмета на Община Асеновград /стр. 12 – 13 от мотивите/, посредством чийто текст на практика се твърди да е нанесена обида на тъжителя, не се е съсредоточавал в отделен индивидуален анализ на всяка от така инкриминираните части на сигнала, а е посочил общо, че относимите към личността на тъжителя изрази не са обидни. Независимо от това, направеният извод се явява правилен.

4

Предвид посочването на отделните инкриминирани части от сигнала от 25.09.2024 г. по пунктове в самата тъжба, в които се цитира дословно част от текстовото съдържание на въпросния сигнал, следва да се отбележи по отношение на пренесените от сигнала думи и изрази в пункт първи от тъжбата, че там никъде не се съдържа споменаване на личността на тъжителя, а се навеждат твърдения за конкретни факти, свързани най-общо с влошена работна атмосфера.

По пункт втори от тъжбата отново е налице изложение на конкретни факти, свързани с определяне на годишен отпуск, като в цитирания и съответно инкриминиран текст от изложението на сигнала не е налице отново споменаване на личността на тъжителя, а соченото в тъжбата, че се твърдяло извършено от него нарушение, не е част от цитирания текст на сигнала.