Решение № 502 от 01.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500574 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на И. В. В.,подадена чрез пълномощника му адв.Колева против съдебно решение №400 от 19.02.2026г.,постановено по гр.д.

№7079/2025г.по описа на БОС.

Със съдебно решение №400 от 19.02.2026г.,постановено по гр.д.№7079/2025г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на И. В. В., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 900 (деветстотин) евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство № ЗМ-403/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № 1901/2024 г. по описа на БРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК с постановление на прокурор от БРП от 04.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от 04.06.2025 г. до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2556,46 евро и претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдената сума за периода от 21.07.2024 г. до 03.06.2025 г.

Със същото съдебно решение съдът е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, да заплати на И. В. В., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата от 360,99 евро (триста и шестдесет евро и деветдесет и девет евроцента), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение по досъдебно производство № ЗМ-403/2024 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № 1901/2024 г. по описа на БРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК с постановление на прокурор от БРП от 04.06.2025 г., 1 изразяващи се в заплатени суми за автобусни билети, за пакет пътувания с автобус, за превоз на автомобил и за таксиметрови услуги, ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от 04.06.2025 г. до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1947,01 евро и за присъждане на обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатени суми за ремонт на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“, с рег. № ********, и възстановяване на принт фолио на същия автомобил, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдената сума за периода от 21.07.2024 г. до 03.06.2025 г.

С въззивната жалба ищецът И. В. В. е обжалвал решението на БРС в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част.

С подадената въззивна жалба ищецът В. е оспорил решението на БРС в отхвърлителната му част като незаконосъобразно,неправилно и необосновано. Намира за правилен и законосъобразен изводът на съда,че са налице всички законови предпоставки за реализиране на отговорността на ПРБ за причинените му неимуществени вреди,но счита,че определеното от съда обезщетение в размер на 900 евро е несправедливо занижено,с оглед представените по делото доказателства. Оспорени са мотивите на съда,довели до извода му относно по-ниския размер на обезщетението,като се сочи,че цитираните от съда обяснения са извънпроцесуален способ,невизиран в НПК и не представляват никакво доказателство в процеса,поради което съдът неправилно е акцентирал върху тях в съдебния си акт.Счита,че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в противоречие и с постановени съдебни актове по сходни казуси- решение по гр.д.№2148/2022г.по описа на БРС,по което за незаконно обвинение по наказателно производство,продължило 1 г.и 4 месеца е присъдено обезщетение в размер на 4 000 лв.,решение по гр.д.№5278/2021г.по описа на БРС,по което за незаконно обвинение по наказателно производство,продължило 11 месеца е присъдено обезщетение от 6 000 лв.В тази връзка прави довод,че с оглед продължителността на наказателното производство срещу ищеца В.-повече от 11 месеца,справедливият размер на обезщетението е претендираният от него.По отношение на отхвърления иск за присъждане на имуществени вреди изводите на БРС за неоснователността му са оспорени като незаконосъобразни.Счита,че по делото е било доказано безспорно от представените документи,че ищецът е ползвал пътна помощ, за да транспортира автомобила си,тъй като същият не е бил в движение поради продължителното стоене на паркинга на МВР без правно основание.Безспорно е било доказано,че се е наложило да смени принт фолиото на автомобила поради изгарянето му,вследствие на дългото стоене на паркинга на МВР.Намира за житейски логично и оправдано,когато 11 месеца автомобилът не е бил в движение да има нужда от ремонт и боята да е изгоряла,като не може да се изисква от ищеца свръхусилия да доказва вреди от подобен характер. Моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска в пълния му размер от въззивната инстанция,включително и да му се присъди пълният размер на разноските.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява от адв.Колева,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиваемата Прокуратура на Република България,редовно уведомена,се представлява от прокурор Чакърова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната част,а въззивната жалба-оставена без уважение като неоснователна.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

Предявеният иск правилно е квалифициран от районния съд по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

2

В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Правилно и законосъобразно БРС е приел,че обстоятелството,че ищецът не е бил привлечен като обвиняем не води до извод,че държавата не следва да отговаря за незаконно обвинение. Според утвърдената съдебна практика на ВКС понятието „обвинение в извършване на престъпление“ по смисъла на горецитираната разпоредба на ЗОДОВ следва да се тълкува по-широко,за нуждите на специалния деликт,а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. Когато наказателното производство е било образувано срещу определено лице,но не му е било повдигнато обвинение,а наказателното производство е прекратено,това лице също търпи вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна,като прокуратурата отговаря за вреди от незаконно обвинение и в хипотезата на прекратяване на образувано основателно наказателно производство,което впоследствие е прекратено,в какъвто смисъл е утвърдената съдебна практика.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на обвиняемия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени /Решение № 427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/.В същия смисъл са изложените от БРС мотиви,които се споделят от настоящия съдебен състав.

Правилно е приел районният съд,че обезщетението за претърпените вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по делото факти. Според въззивната инстанция БРС е обсъдил всички относими към спора факти и обстоятелства при извършване на преценката си относно определяне на справедливия размер на обезщетението.

Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да е в справедлив размер, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,като същото не следва да води до обогатяване на лицето, а до овъзмездяване на причинените нему неимуществени вреди. В конкретния случай въззивният съд намира, че сумата от лева -обезщетение за неимуществени вреди, присъдена от БРС на ищеца В. 900 евро удовлетворява изискването на закона за справедливо възмездяване на претърпените от него болки и страдания,установени от доказателствата по делото. БОС напълно споделя изложените от БРС мотиви, довели до частично уважаване на исковата претенция на И. В.,включително и досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това,че обезщетението е занижено,тъй като съдилищата обичайно приемат,че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за наказателно преследване,продължило около 1 година е между 4 000 лв. и 6 000 лв.,а процесното наказателно преследване срещу ищеца В.

3 е продължило повече от 11 месеца. Преценката за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът извършва при съобразяване на изложените по-горе обстоятелства в тяхната доказана по делото конкретика,като продължителността на наказателното преследване е само едно от тях.БРС е взел предвид всички относими към определянето на справедливия размер на обезщетението обстоятелства,едно от които е и продължителността на наказателното производство- 10 месеца и 14 дни/образувано на 21.07.2024г.и прекратено на 04.06.2025г./. За да отхвърли иска за присъждане на имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 360,99 евро до пълния претендиран размер от 1947,01 евро и за присъждане на обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатени суми за ремонт на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“, с рег. № ********, и възстановяване на принт фолио на същия автомобил БРС е приел,че искът е недоказан в отхвърлената част. БОС споделя изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Неоснователни са оплакванията в жалбата,че съдът е изискал от ищеца свръхусилия да докаже уврежданията на автомобила,получени в резултат на продължителното стоене на паркинга на МВР. БРС е отхвърлил иска поради недоказаност на твърденията на ищеца,че е извършил плащания по представените две проформа фактури,като правилно е посочил, че проформа фактурата не е данъчен документ,а основното и предназначение е да предизвика авансово плащане,поради което следва да бъдат представени доказателства за извършено плащане, каквито доказателства са платежно нареждане или фискален бон. Правилна е констатацията на районният съд,че в проформа фактурата за сумата 2136 лв.за частично възстановяване на принт фолиото на автомобила е посочено,че плащането следва да се извърши по банков път,но доказателства за плащане не са представени. По проформа фактурата за ремонтни дейности на процесния автомобил за сумата 966 лв. също не са представени доказателства ищецът да е заплатил посочената сума- по банков път или с фискален бон.