Решение № 671 от 17.04.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Велико Търново, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20234110102677 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. С. В., обективирана в отговор на искова молба по гр.д. № 2316/2023 г. на ВТРС, срещу Р. Д. В., с която се моли съдът да измени постановените по гр. дело № 47699/2019 г. на Софийски районен съд мерки по отношение на малолетните Д. В.ова В. и Ст. В.ов В. и да постанови нови, с които да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата на бащата, при когото да бъде и тяхното местоживеене, да определи режим на лични отношения с майката и да осъди последната да заплаща месечна издръжка за децата.

Ищецът твърди, че поради постоянната си задлъжнялост майката няма възможност да живее в собствено жилище и от края на 2021 г. живее с децата в апартамент, собственост на последните, който е стар и поради малката му площ в него децата нямат лично пространство. Сочи, че синът му е принуден да спи на стар диван в кухнята, а дъщеря му - с майка си на старо легло в спалнята, че децата се къпят 1-2 пъти седмично, за да се пестят ток и вода, както и че за храна получават възможно най-евтините и недотам качествени продукти. Заявява, че майката често „захвърля“ децата при бабата по майчина линия, която се държи към тях агресивно, подигравателно и унизително, както и че много пъти децата са му споделяли, че искат да подобрят условията, в които са принудени да живеят, но не могат да го направят сами и срещат категоричния отказ на майка си. Сочи, че децата имат и здравословни проблеми, които не са от скоро, но майката няма финансова възможност и време да ги заведе на лекар и да започне лечение на проблемите им. Счита, че след приключване на бракоразводното дело, с което родителските права са предоставени на майката, положението на децата при последната значително се е влошило. Твърди, че майката не притежава почти никакви специални знания и умения, включително че не е в състояние да 1 управлява велосипед и МПС, поради което почти не извежда децата от вкъщи.

Заявява, че за да бъде по-близо до децата през лятото на 2022 г. е напуснал работа в гр. София и в началото на 2023 г. заедно с майка си е закупил имот в гр. Велико Търново. Сочи, че този имот е четиристайно жилище в централната част на гР., в което е обособил отделна стая за всяко от децата, както и че разликата в удобствата между това жилище и жилището, в което децата живеят с майка си, е несравнима и оценена от децата. Счита, че разполага с необходимия родителски капацитет и за напред може да осигури по-добри условия за отглеждането, развитието и възпитанието на децата от тези, предоставени от майката, в което си усилие ще бъде подпомаган от своята майка.

Ответницата оспорва твърденията в исковата молба. Заявява, че жилището, в което живее с децата, е подредено и чисто, като за всяко дете има легло и самостоятелно обособен кът. Твърди, че в жилището често идват техни съученици и приятели, както и че децата често играят в парка, но не желаят да бъдат виждани от баща си, който ги е обсебил и им налага психически тормоз. Сочи, че личните й задължения към кредитори никога не са повлиявали върху храната или хигиената на децата, като заявява, че дори има положителна промяна в месечните й доходи в посока тяхното увеличение. Заявява, че бащата не купува дрехи и обувки за децата, защото плаща издръжка и не желае да „харчи“ пари за тях. Счита, че децата имат собствени интереси, които задоволяват по подходящ начин, поради което не им е приятно и споделят, че дори им е досадно да контактуват и да пребивават при баща си. Твърди, че майка й е педагог и има подход спрямо децата, поради което те я обичат и уважават. С оглед на горното, не смята, че условията от бракоразводното дело са се променили съществено, което изменение да доведе до промяна в упражняването на родителските права, като намира, че искът се основава не на загриженост на бащата спрямо децата, а на неприязън на същия спрямо нея и е продиктуван от предявения иск за изменение размера на издръжката за децата. Отделно от горното, счита, че бащата не притежава способност да упражнява родителските си задължения и да се грижи самостоятелно за децата, които не желаят да живеят при него.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, бащата заявява, че основната причина, поради която иска изменение на родителските права, е че самият той е в състояние да осигури по-добри условия и по-спокоен живот за децата. Сочи, че неговите доходи и познания в различни области са в пъти по-големи от тези на майката и чрез специализирано обучение и личен пример може да ги предаде на децата, за което понастоящем няма достатъчно време. Твърди, че през лятото на 2023 г. децата са споделили с него изключително тревожни неща, включително за осъществен тормоз от бабата по майчина линия. Заявява, че майката има доброто желание и прави каквото може, но възможностите й са недостатъчни в сравнение с неговите.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, майката заявява, че при нея децата са много по-спокойни. Не оспорва, че има кредитна задлъжнялост, но твърди, че всички задължения се обслужват навреме, като средствата за погасяването им се осигуряват от брат й, който е реалният кредитополучател. Оспорва твърденията на бащата, че от страна на бабата по майчина линия е осъществяван тормоз на децата, като заявява, че разполага с необходимите възможности да се грижи за 2 децата.

В проведените открити заседания ищецът и неговият процесуален представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.

Ответницата и нейният процесуален представител поддържат становището за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от следното фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 59, ал. 9 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки. Изменение на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-добър социален и битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на детето. От значение са също качества на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в ППВС № 1/1974 г., под „интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.

В случая по делото е спорно, че страните са родители на малолетните Д. В.ова В. и Ст. В.ов В., както и че с решение по гр. дело № 47699/2019 г. на Софийския районен съд родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, при която е определено и тяхното местоживеене, а за бащата е определен режим на лични отношения и последният е осъден да им заплаща месечни издръжки.

Според изготвения по делото социален доклад към момента основните грижи за децата се полагат от тяхната майка, която задоволява адекватно потребностите им в семейната си среда. Отразено е, че по данни на класния им ръководител децата са отлични ученици, имат безупречно поведение, изключително добре възпитани са, спазват дисциплината в класа си, посещават редовно училище и видимо са прекрасно обгрижвани вкъщи, като им е осигурено участие във всички извънкласни мероприятия. Посочено е, че при проведените разговори с децата у тях е констатирана тревожност от цялата ситуация, създадена вследствие 3 отношенията между двамата родители, както и че децата се притесняват от това какво ще кажат и какви ще са последствията. Пред социалните работници децата са споделили, че баща им изисква от тях какво да говорят пред тях, като е заключено, че същите са въвлечени в конфликт на лоялност между двамата родители.

По искания на страните са събрани гласни доказателства, даващи информация за ситуацията около родителите и децата.

В показанията си св. Николай Павлов заявява, че децата са много привързани към бащата си и когато са с него се чувстват щастливи. Сочи, че при контактите си с децата е установил, че същите са много щастливи от това, че при бащата си всяко от тях има самостоятелна стая, както и че жилището, в което живеят с майката, е старо и тясно. Твърди, че Стефчо му е споделял, че иска да живее при баща си, като сам изразява мнение, че за разлика от майката, бащата може да спомогне за бъдещите успехи на сина си с компетенциите, които същият притежава. Сочи, че след развода на родителите не е контактувал с майката.

В показанията си св. Светлана Петрова – учител на децата, споделя, че последните са много ученолюбиви, организирани и възпитани, както и че са много инициативни и се включват активно във всякакви състезания. Заявява, че децата не й ми споделяли да са тормозени или че по някакъв начин са полагани на насилие, а напротив – че в училище са спокойни и емоционално стабилни, а външният им говори, че майката се грижи добре за тях. Сочи, че майката активно участва в подготовката за учебната година, както и че децата са много привързани към нея, като твърди, че последната ги подкрепя и насърчава и че е загрижена за развитието им. Заявява, че няма наблюдения при децата да има някаква негативна тенденция в каквато и да било е насока, а напротив – сочи, че те се развиват и усъвършенстват. Говори за писмо, изпратено от бащата и адресирано до директора на училището, до нея и до училищния психолог, в което е направен опис за злепоставяне на майката. Твърди, че децата не са й споделяли да се чувстват некомфортно в жилището си.

Св. Ненко Ненчев, заявява, че по време на летните почивки в гр. Балчик през последните няколко години е забелязал дружелюбни отношения между бащата и децата, както и липса на дистанция между тях. Твърди, че от Стефчо е чул, че същият иска да живее при баща си, каквото според него е и желанието на Дари, макар и изречено с „половин уста“.

Св. Маргарита Д. заявява, че грижи за децата преди и след развода на родителите полага тяхната майка. Твърди, че жилището, в което същите живеят, е чисто и подредено, а децата се чувстват спокойни с майка си. Сочи, че Стефчо е притискан от бащата, за да може последният да чуе това, което иска от детето, както и че при среща с децата същите са й споделили, че са притеснени, че няма да бъдат с майка си.

По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, според чието заключение психо-емоционалното състояние на Д. и Ст. е силно белязано както от раздялата и последвалия развод на родителите, така и от конфликтните взаимоотношения помежду им в контекста на спора за упражняване на родителските права. Сочи се, че изследването е констатирало наличие на 4 емоционална натовареност при децата, изразяваща се във вътрешна напрегнатост, безпокойство, несигурност и тревожност, наличие на страхове, на емоционален конфликт и неудовлетвореност от семейната им ситуация. Твърди се, че децата усещат напрежението и враждебността в отношенията между родителите, което поражда несигурност, безпокойство и тревожност у тях, като за да се справят със собствените си емоции и чувства, породени от конфликтните родителски отношения, във въображаемия свят на рисуването и двете деца проектират своя копнеж и силното си детско желание за пълно и щастливо семейство. Отразено е, че Ст. несъзнателно се усеща въвлечен на страната на бащата, както и че въвличането на децата в родителския конфликт и вземането на страна поражда у тях конфликт на лоялност по отношение на родителите и крие огромен риск за психичното им здраве. Вещото лице е посочило, че следвайки собствената си ценностна система, личните си възгледи, убеждения и амбиции, бащата отправя критики и обвинения към майката, омаловажавайки ролята и приноса й като родител, основно полагащ ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на децата му, като в същото време е безкритичен към собственото си поведение като родител. Сочи, че воден от несъзнаваните си чувства и разочарование от проваленото партньорство и влошените взаимоотношенията с майката, бащата е негативно настроен към нея и води кампания на незачитане и очерняне на образа й като човек и като родител. Заключва, че подобно поведение е признак на липса на чувствителност по отношение на детската потребност от положителен и светъл образ в представите и за двамата родители. Счита, че и двамата родители притежават личностни качества и ресурс за изграждане и поддържане на отношения на привързаност спрямо децата, както и способност да ги отглеждат, възпитават, да им служат и да са на тяхно разположение. Сочи, че майката притежава способност да поема родителска отговорност, да е системна в полагането на необходимите грижи за децата, да ги стимулира, възпитава, наставлява, изисква, като едновременно с това да им служи и да е ежедневно на тяхно разположение, а че за бащата е важно да стимулира децата в развиването на интелектуалния им ресурс и в усвояването на всестранни знания. Счита, че признак на дефицит на родителска способност от страна на бащата е липсата на чувствителност по отношение психичното стР.ние на децата, като свидетели на демонстрираното от негова страна отношение на незачитане и омаловажаване приноса на майката като родител. Заключва, че родителският капацитет и на двамата родители стР. от неспособността им да се разберат по конструктивен и най-вече щадящ децата начин по важни въпроси, касаещи възпитанието, развитието и бъдещето им. В тази връзка сочи, че въвличането на децата в родителския конфликт в контекста на спора за упражняване на родителските права и вземането на страна в този спор поражда у Д. и Ст. конфликт на лоялност.