Определение № 2426 от 23.09.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2426 гр. София, 21.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500919 по описа за 2021 година

Производство по чл.248 ГПК.

Делото е образувано по депозирана на 13.07.2021г. молба от В. Х. М., чрез адв.Ч. за допълване на съдебното решение, постановено на 21.06.2021г. по гр.д. № 919/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, като се присъди адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство на ищцата В. Х. М. пред първата и въззивната инстанции, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съдът е пропуснал да направи.

Съобщението за това решение е връчено на молителя на 13.07.2021г.

Молбата е депозирана на 13.07.2021г. т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248 ГПК преклузивен срок.

Молителят твърди, че в полза на адв. Ч. се дължи адвокатско възнаграждение за представителство на ищцата за двете инстанции, което искане е своевременно въведено още с ИМ и депозираната жалба.

На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на 09.08.2021г., като няма депозиран отговор.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

С решение, постановено на 21.06.2021г. по гр.д. № 919/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е потвърдено решение № 260806 от 27.10.2020г. постановено по гр.д.№ 15 828/2019г. по описа на СГС, ГО, 10 с-в., в обжалваната отхвърлителна част . В 1 необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.

Именно затова и предвид обжалваемия интерес от общо 34 000 лв., като е преценено, че жалбата на ищцата е изцяло неоснователна, съдът изрично е посочил, че в нейна полза не се дължат разноски изобщо т.е. не е налице пропуск на съда, а напротив – страната, която е загубила делото пред въззивна инстанция, по правило няма право на разноски, вкл. по чл.38 ал.2 ЗА. Точно затова е посочено, че на осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на ответника СО направените по делото разноски, но такива няма и не следва да се присъждат.

Що се отнася до първа инстанция и разноските, присъдени от СГС, тяхното изменение може и следва да се поиска по реда на чл.248 ГПК – с отделна молба до първоинстанционният съд, който е компетентен да се произнесе. Едва при наличието на определение по чл.248 ГПК, последното подлежи на въззивен контрол от САС, а такова в случая не е поискано респ. постановено. Процесуално недопустимо е да се измени решението на първа инстанция без да се промени крайния резултат и без депозирана молба по чл.248 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана на 13.07.2021г. от В. Х. М., чрез адв.Ч. за допълване на съдебното решение, постановено на 21.06.2021г. по гр.д. № 919/2021г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, като се присъди адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство на ищцата В. Х. М. пред първата и въззивната инстанции, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2