Решение № 310 от 24.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Карлово, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320100662 по описа за 2025 година

Производството е по иск, с правно основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК .

Ищцата - Х. Н. К. твърди, че на 09.12.2022г. е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем №101074, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 800.00 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.67%. Съгласно т.3 – „Условия на заема“ от процесния Договор, кредитополучателя дължи „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 140.28лв.“ Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, като не е заплатила сумата по процесната такса, но не дължи плащания за същата следните правни основания:

Счита уговорката в т.3 от договора за нищожна, като неравноправна.

Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената 1 заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Еднократната такса е във фиксиран размер - 140.28 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Клаузата предвиждаща, че заемателя дължи еднократна такса в размер на 140.28 лева (уточнен размер с допълнителна молба, вх. № 4250/11.04.2025г) противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Този извод се формира от естеството на договора за кредит (потребителски с по-слаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксата за експресно разглеждане на документи.

2

Защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защитни политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имат характера на императивни и специални такива.

Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създават висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което само и единствено да прогласи нищожността на клаузата от Договора за паричен заем №101074 от 09.12.2022г. сключен между страните, обективирана в т.3 „Условия на заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 140.28 лева, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата в размер на 400лв. в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство, като представя банкова сметка на адвоката, на която да бъдат изплатени дължимите сума по делото, а именно ***************************.

Ответното дружество – КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД твърди, че за да се иска обявяване нищожността на клауза, уреждаща такса, то ищецът следва да докаже, че я е заплатил. В тази връзка моли да се отхвърли исковата молба 3 като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, като в тази връзка сита, че правилно Решаващият орган е присъдил разноски, с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Ежедневно срещу всички финансови институции се депозират искови молби „по шаблон“, при които единствено се сменят индивидуализиращите данни на ищца и информацията за съотвеното задължение. Насочва съда и към отговора на трети преюдициален въпрос по Решение № С- 438/22.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на уговорена клауза, предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане в размер на 140.28 лв. по правоотношение по договор за заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните заявени в исковата молба правни основания за това.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

От представените от ищеца и приети като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем №101074 от 09.12.2022г. и погасителен план, които са неоспорени от ответника, се установява, че условията по сключения договор са именно посочените от ищеца в исковата молба, а именно – размер на предоставената в заем сума от 800.00 лв. за срок от 6 месеца, при годишен лихвен процент по заема от 10.00% и годишен процент на разходите от 10.67%, и уговорена клауза за заплащане на такса „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 140.28 лв. Таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е дължима разсрочено заедно, с погасителните вноски по кредита, видно от съдържанието на погасителния план на шест месечни такси, всяка от които в размер на 23.38 лева

Не е спорно по делото, че ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска 4 заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът Х.

Н. К. е физическо лице, което при сключване на договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищеца и ответника договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съдът, с оглед представения Договор за паричен заем № 101074 от 09.12.2022г. приема, че е уговорената в процесния договор еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 140.28 лв. по кредита, дължима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита.

Съдът намира, че клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем е нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпросната клауза е уговорена в нарушение на ЗПК и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Същата е дължима за разглеждане на кредита в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски по кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., т. е. това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга.

В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Следователно, налице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК от ответника да събира такава такса. Със заплащането на задължението по процесната клауза за изготвяне на индивидуално кредитно предложение на 5 практика се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В действителност уговорената такса не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, а за разглеждане на подаденото искане чрез извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. ЗПК, която дейност законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието извършване законът не урежда събиране на допълнителна такса извън възнаграждението на кредитора по договора за кредит. Чрез заплащането на процесната таксата се цели единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя. Това несъмнено води до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което клаузата за допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, като противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е нищожна. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26, ал. 1, пр.