Разпореждане № 132869 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 132869 гр. София, 18.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №

20241110141301 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

18.09.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На осемнадесети септември година две хиляди двадесет и четвърта в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело № 41301 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено 1 от „...............” АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

”.............., представлявано от управителя ЯЯ.Б.Я., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Т. К. Е., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „.................., за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем № 5792086 от 27.02.2022 г., сключен между „.............“ ООД и Т. К. Е., и Приложение № 1 от 03.04.2023 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „.............“ ООД и „...............“ ООД, сумата от 72,10 лв. договорна лихва за периода от 29.03.2022 г. до 27.07.2022 г., сумата от 52,92 лв. – законна лихва от 28.07.2022 г. до 25.06.2024 г., със законната лихва върху главницата от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 18.09.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем № 5792086 от 27.02.2022 г., сключен между „.............“ ООД и Т. К. Е., и Приложение № 1 от 03.04.2023 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „.............“ ООД и „...............“ ООД, сумата от 72,10 лв. - договорна лихва за периода от 29.03.2022 г. до 27.07.2022 г., със законната лихва върху главницата от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 70,19 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 52,92 лв. – законна лихва от 28.07.2022 г. до 25.06.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил опредЕ. сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за кредит от 27.02.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

2

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „...............” ЕООД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ”.............., представлявано от управителя ЯЯ.Б.Я., против Т. К. Е., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „.................., за сумата от 52,92 лв. /петдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ – законна лихва от 28.07.2022 г. до 25.06.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3