Определение № 21718 от 11.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12108/2026
- Вид
- Определение № 21718
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21718 гр. София, 11.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110112108 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 140775 от 04.05.2026 г., с която от името на В. И. И. , ЕГН: **********, против „*******“ ООД, ЕИК *******, са предявени обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 178/07.04.2026 г. и неговата отмяна;
2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на В. И. И., ЕГН:
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител ИТ проекти“ при „*******“ ООД, ЕИК ******* ; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14679,24 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 08.04.2026 г. до 08.10.2026 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ответника да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП за снабдяване със справка относно регистрирани трудови договори на ищцата за периода след 08.04.2026 г., следва да бъде уважено.
Искането на ответника да бъде допуснато събиране на гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
1
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.07.2026 г. от 15:30 часа , за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че е заемал длъжността „Ръководител ИТ проекти“ при „*******“ ООД, ЕИК *******. Сочи, че на 07.04.2026 г. трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 178/07.04.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (липса на качества на работника или служителя), считано от 08.04.2026 г.
Оспорва се законосъобразността на процесната заповед, като се поддържа, че същата не е мотивирана. Излагат се подробни съображения в този смисъл. Сочи се, че в настоящия случай от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение служителят реално не знае каква е конкретната причина/причини за прекратяване на трудовия договор. Поддържа, че работодателят е длъжен да посочи кои точно качества липсват на служителя, като ги обвърже с конкретни факти от работния процес, но в оспорваната заповед са изброени единствено общи, бланкетни понятия: „липса на силна клиентска ориентация“, „липса на проактивност при решаване на работни казуси “ и „липса на ефективно междуфункционално сътрудничество“. Тези термини имат подчертано субективен характер и не дават яснота кои професионални изисквания не са били изпълнени от работника. В заповедта не били посочени конкретни оплаквания от клиенти, пропуснати срокове или обективни показатели, които да докажат, представянето на ищцата е под изискуемия минимум. Липсата на описание за това кои точно казуси не са били решени или в кои ситуации ищцата е проявила пасивност, прави невъзможно установяването на обективна липса на качества. Липсвали данни за конкретни конфликти, провалени проекти или блокирани работни процеси, които да са резултат от действия или бездействия на ищцата.
Посочените в заповедта „липсващи качества“ представляват по-скоро личностни характеристики и меки умения, а не обективни трудови умения, които подлежат на измерване спрямо утвърдените в длъжностната характеристика на служителя задължения. Поддържа се, че работодателят не е доказал по какъв начин тези субективни оценки се отразяват негативно на изпълнението на конкретните трудови функции.
В заповедта липсвало индивидуализация на конкретни нарушения или пропуски. Посочването на „оплакване от клиент“ без посочване на име на клиента, дата на оплакването и конкретното му съдържание, прави това твърдение непроверимо.
Общото позоваване в заповедта на „анализ на имейл кореспонденция“ било напълно абстрактно. Не е посочено с кои лица е водена кореспонденцията, в кой период от време, кои конкретни изрази, действия или забавяния в тези имейли сочат към „липса на проактивност“ или „ефективно сътрудничество“.
2
Бланкетното позоваване на обем от информация (имейли) не съставлявало фактически мотив. Работодателят бил длъжен да извлече конкретния факт от този анализ и да го впише в заповедта, което в случая не е сторено.
Липсва конкретика и за посочената „годишната оценка“ и „проведената среща“ със служителя. Позоваването на „резултати от годишна оценка“ и „проведена среща“ без посочване на конкретните констатации от тях, ищцата намира за юридически несъстоятелно.
Поддържа, че трудовото правоотношение е възникнало с изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. В този срок работодателя не е преценил, че служителят не разполага с необходимите качества за изпълнение на работата, което ищцата счита за поредно обстоятелство, което води до извод за незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
При изложените твърдения, моли, за уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, като се твърди, че същата е издадена при спазване на разпоредбите на КТ.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено при спазване на всички изисквания на Кодекса на труда.
Заповедта за прекратяване на правоотношението е издадена в надлежна писмена форма, от Донка Николова, в качеството й на управител на ******* - лице с представителна власт по отношение на дружеството- работодател., като в заповедта изрично е посочено правното основание за прекратяване - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата), както и датата, от която трудовото правоотношение се прекратява - 08.04.2026 г.
Заповедта съдържала и разпореждания за изплащане на обезщетение по чл. 220 КТ (обезщетение за неспазено предизвестие) и по чл. 224, ал. 1 КТ (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск).
Поддържа се, че заповедта съдържала конкретно фактическо основание: посочени били липсващите качества (клиентска ориентация, проактивност при решаване на работни казуси, ефективно междуфункционално сътрудничество); посочени са източниците, от които е направен изводът (оплакване от клиент, годишна оценка, анализ на имейл кореспонденция, проведена среща); и са описани конкретни поведенчески прояви (неучастие в срещи с ръководителя на клиента по проекти и екипа на клиента, трайна липса на устна комуникация, непредоставяне на информация, коментари, несъответстващи на стандартите за професионална комуникация).
Поддържа, че в процесната заповед са посочени конкретните липсващи качества, които са необходими за ефективно изпълнение на работата - силна клиентска ориентация, проактивност при решаване на работни казуси, ефективно междуфункционално сътрудничество; посочени били и конкретните източници, от 3 които е направен изводът - оплакване от клиент, годишна оценка, анализ на имейл кореспонденция, проведена среща; описани са и конкретни поведенчески прояви неучастие в срещи с ръководителя на клиента по проекти, с които е ангажирана ищцата и екипа на клиента, трайна липса на вербална комуникация с прекия ръководител по работни въпроси, непредоставяне по установения ред на информация, както и коментари спрямо колеги и управленски решения, несъответстващи на стандартите за професионална комуникация.
Излагат се и други съображения, касаещи законосъобразността на извършеното прекратяване на процесното трудово правоотношение.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 178/07.04.2026 г. и неговата отмяна;
2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на В. И. И., ЕГН:
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител ИТ проекти“ при „*******“ ООД, ЕИК *******; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14679,24 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 08.04.2026 г. до 08.10.2026 г.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „Ръководител ИТ проекти“ при „*******“ ООД, ЕИК *******; че на 07.04.2026 г. трудовото правоотношение било прекратено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 178/07.04.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (липса на качества на работника или служителя), считано от 08.04.2026 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
4
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
IV. По доказателствата: