Решение № 6848 от 29.05.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 285/2026
- Вид
- Решение № 6848
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Борислав Милачков
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 · Закон за движението по пътищата
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 547, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11, изречение второ · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.1, т.10 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6848
Варна, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXIV състав, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ административно дело № 20267050700285 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на М. Д. Т., [ЕГН] срещу ЗППАМ №26-0335-000008/26.01.2026 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Руен, с която за нарушение на чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б. “з“(гг) от ЗДвП, временно е отнето СУМПС на Т. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че е недопустимо да се налага ЗППАМ за това нарушение, защото същото представлява престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Навежда се твърдение и също, че за в издадения АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДП, за което не е предвидено налагане на ПАМ по чл.175 от ЗДП. Позовава се на обстоятелството, че нито М. Т., нито собственикът на автомобила Д. Т. са уведомявани, съгласно изискванията на чл.574, ал.1, т.10 от КЗ, че регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена на 10.09.2025 г. , което е залегнало и в решението по ТП №2 от 05.04.2023 г. по ТД №3/2022 г. на ВАС и ВКС. Твърди също, че още в деня на проверката е била сключено застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, което би следвало да води до отпадане на необходимостта от ПАМ и връщане на СУМПС на М. Т.. На изложените основания се моли постановяване на решение, с което да се отмени процесната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, на изложените основания.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Руен, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в установения от закона срок. Предвид горното, жалбата се явява допустима за разглеждане.
По нейната основателност, съдът установи следното:
Представените по делото доказателства установяват, че на 25.01.2026 г., около 23.58 ч., в с. Добромир, обл. Бургас, по [улица], при управление на лек автомобил „Волво В 60“, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Т., жалбоподателят М. Т. бил спрян за проверка от служители на РУ Руен при ОД на МВР Бургас. Било установено, че управляваният от М.Т. автомобил е със служебно прекратена регистрация от 10.09.2025г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради незаплатена в срок застраховка „ГО“.
Предвид констатираните обстоятелства, полицейски инспектор Х. М. съставил срещу М. Т. АУАН серия GA № 4706506/26.01.2026 г. за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като от водача били отнети СУМПС, два броя рег. табели и СРМПС.
Предвид съставения АУАН с оспорената Заповед № №26-0335-000008/26.01.2026 г., административният орган – полицейски инспектор към РУ Руен при ОД на МВР–Бургас, наложил на водача М. Т. ПАМ по чл.171, т.1, б.“з/гг" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
В резултат на изискана от съда информация от третото, неучастващо по делото лице Гаранционен фонд, е постъпило писмо с.д. № 6237/26.03.2026 г., съгласно което след извършена служебна проверка е установено, че до собственика на МПС с рег. № [рег. номер] е изпратено уведомление № 013918/10.08.2025 г. на дата 15.08.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 547, ал. 10 от КЗ. След изтичането на срока по чл. 574, ал. 10 от КЗ, на основание ал. 11, изречение второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“-МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. Изпращаните от Гаранционния фонд уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал. 10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги и Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомленията като препоръчана пощенска пратка. Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574, ал. 11, изречение второ от КЗ не е обвързана с получаването на уведомителното писмо.
Към писмото е приложено изпратено до собственика на автомобила Д. Т. У. по чл. 574, ал. 10 от КЗ изх.№ 013918/10.08.2025г. и 2 броя справки от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, в които са отразени: прекратена застраховка „ГО“ поради неплащане на 10.08.2025г.; служебно прекратена регистрация на МПС на 10.09.2025г.; сключена нова полица ГО на 27.01.2026 г., която дата е посочена и като такава на автоматично възстановяване на регистрацията.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з/гг" от ЗДвП. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената по делото Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР – Бургас, са определени органите оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП, /каквато е и настоящата/. Под т.1.9 са определени и служителите на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ към ОД на МВР Бургас.
Предвид горното, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Същата е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.
Съдът намира, че при издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените в тази насока възражения се преценяват като неоснователни. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и има съдържанието регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставеният срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ. В АУАН е отразено отсъствия на възражения. Оспорената ЗППАМ съдържа самостоятелни мотиви, а не препраща изцяло към тези в АУАН. Изложени са от органа фактически и правни основания за постановяването й; посочени са дата, място на извършената на жалбоподателя проверка, установените при нея факти и последицата от тях. Нарушението е описано по начин, по който не буди съмнение относно приетото за установено такова - водачът управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Разпоредителната част на заповедта посочва вида и продължителността на приложената мярка и нейното правно основание. Това са задължителните елементи от съдържанието на заповед по чл.171, т.1, б. „з/гг“ ЗДвП, за да отговаря на изискването да разкрива по ясен и достъпен начин причините за нейното издаване.
Предвид горното, съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП в действащата й редакция както към датата на установяване на нарушението, така и на издаване на ЗППАМ /изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нормата на чл.574, ал.10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като съгласно ал.11 компетентните органи по ал.1 /които регистрират превозните средства в Република България -т.1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т.2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.
Фактическият състав по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП включва две материално правни предпоставки. Първата е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3, във вр. с чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради тази причина съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е предвидено налагане на ПАМ за извършеното от него нарушение. Със същите мотиви съдът отхвърля възражението и, че тъй като деянието на Т. е възведено и като престъпление по НК, то за него не би могла да се наложи ПАМ. В ЗДвП изрично са посочени нарушенията при които се издава ЗППАМ и извършеното от Т. е измежду тях.
По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството „водач“ на жалбоподателя М. Т.. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, съдът намира, че след изменението на нормата на чл.143, ар.10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025г. е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“/гг от ЗДвП. Достатъчно е от ГФ да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла ЗЗ „ГО“, респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. Тук следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не обвързва настъпването на правните последици от несключването на ЗЗ „ГО“ с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане.
Представените по делото доказателства сочат за изпратено на собственика на автомобила Д. Т. уведомление и изтекъл 14-дневен срок от същото, респ. уведомяване на надлежния орган, който при тези данни и по силата на закона действа при условията на обвързана компетентност и е отразил прекратена регистрация, поради отсъствието на валидно сключена застраховка „ГО“. В контекста на изложеното, възражението на жалбоподателя, че собственика не е бил надлежно уведомен за тези обстоятелства, съдът намира за ирелевантни, както поради отпадналото такова задължение за органите на МВР с изменението на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, преди датата на установяване на нарушението, така и поради задължението му като лице, което е водач на МПС да следи за наличието на валидна застраховка „ГО“, която е задължителна съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, респ. да знае законовите последици от липсата на такава.
Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e3c42cb-5f87-4a48-822f-c1078e9a1fd3